Решение № 8074 от 24.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.7 вр. чл.141, ал.4 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. Минкова, против Решение 1199 от 24.02.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело 11076/2020 г., с което е отменено Становище за наличие или липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) П-29002920055250-108-001/26.05.2020 г., потвърдено с Решение 1494/28.09.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа се, че са пренебрегнати принципни положения, уредени в Коментара на ОИСР относно третирането на временното прекъсване на дейността. Твърди се, че не е налице строителство чрез полагане на тръби, нито монтиране на оборудване. Счита, че е изпълнен критерият за постоянство, тъй като периодът на завършване на дейността надхвърля 6-месечния такъв. Цитира се практика на ВАС. По подробни изложени в касационната жалба съображения се иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу процесното становище. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Геофизика Торун АД, чуждестранно юридическо лице със служебен номер, издаден от НАП [номер], чрез процесуалния си представител адв. Александров, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прилага писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил отказ за прилагане на СИДДО с Република Полша за реализиран от дружеството доход от източник в България в размер на 596 000 евро, със сума за исканото данъчно облекчение в размер на 59 600 евро (116 567.47 лв.), за доходи, начислени от Булгартрансгаз ЕАД по сключен договор 3336/ 25.05.2018 г. в размер на 1 165 674,68 лв. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Спорът пред АССГ е бил свързан с преценката дали доходите на дружеството са осъществени от място на стопанска дейност в България, което представлява условие по чл. 136, т. 3 ДОПК, изключващо приложението на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Следва да се посочи, че по отношение наличието на останалите предпоставки по чл.136, т.1, т.2 и т.4 ДОПК, страните не спорят. За да отмени оспорения административен акт съдът е стигнал до извод, че като начална дата за започване на работата по полевите сеизмични проучвания следва да се приеме датата 05.02.2020 г. Според съда първата част от полевите проучвания приключват на 16.03.2020 г., поради пандемичната ситуация и въведеното в тази връзка извънредно положение, като за удостоверяване на този факт по делото е бил приложен Сертификат за форсмажор 054 от 22.04.2020 г., издаден от Българската търговско-промишлена палата. Със Сертификат за форсмажор 103 от 17.07.2020г., издаден от Българската търговско-промишлена палата, е спряно изпълнението за периода от 14.05.2020 г. до 21.05.2020 г. Съдът се е позовал на т. 7 от Актуализирани насоки относно данъчните спогодби и влиянието на COVID-19 пандемията на ОИСР, според който прекъсването на работа поради пандемията от COVID-19 представляват вид прекъсване, което трябва да бъде изключено от изчисляването на периодите за създаване на място на стопанска дейност в случаите на строителен обект. Според АССГ при отчитане на дните за 6-месечния период за създаване на място на стопанска дейност, трябва да се включват само дните на физическо присъствие на служителите в България. В случая това е периодът от 04.01.2020 г. до 16.03.2020 г., като след прекъсването на работа, присъствието е възобновено за периода от 25.06.2020 г. до 29.08.2020 г., т.е. времето за извършеното проучване е по-малко дори и от определеният 6-месечен срок. Първостепенният съд е приел също така, че съгласно чл. 5, ал. 4, буква а от СИДДО между България и Полша, независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се счита, че терминът място на стопанска дейност" не включва използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието. Предвид доказателствата по делото и заключението по СТЕ, е стигнал до извод, че наетият склад в гр. Враца за съхранение на оборудването попада в хипотезата на чл. 5, ал. 4, буква а" от СИДДО между България и Полша. Според съда необосновани са изводите на органите по приходите, че Геофизика Торун АД има определено място, чрез което извършва дейност в България - а именно наетият склад в гр. Враца. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Така постановеното решение e правилно. Спорът по делото е правен и е свързан с преценката дали доходите на ответника по касация са осъществени чрез място на стопанска дейност в България, което представлява условие по чл. 136, т. 3 ДОПК, изключващо приложението на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Останалите предпоставки не са спорни в процеса. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно оплакванията за назначаването на СТЕ. Всъщност съдът е обсъдил на основание чл. 202 от ГПК заключението по СТЕ, заедно с останалите доказателства по делото. В тази връзка не се споделят възраженията на касатора, че назначената СТЕ не установява факти, за които са нужни специални знания. Съдът е изложил мотиви, като е формирал собствени правни изводи на база представените доказателства, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Относно материалната законосъобразност и обосноваността на решението. Правилно съдът е установил, че дружеството е местно лице на друга държава по смисъла на съответната СИДДО. В случая правилно административният съд е възприел тезата, че ПГХ Чирен е самостоятелен обект от националната газова инфраструктура на България и е с необходимата географска цялост. ПГХ Чирен е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, като то се използва за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки. Съдът е стигнал до извод, че съгласно Коментара към чл. 5 от Модела на СИДДО на ОИСР - т. 6 : Изискването, че мястото на дейност трябва да бъде определено", води до извода, че е налице място на стопанска дейност само ако това място има в определена степен постоянство, а не ако по същество има временен характер. Практиката показва, че обикновено не се счита, че е налице място на стопанска дейност, когато определена дейност е осъществена в една държава чрез определено място в нея, което е съществувало по-малко от 6 месеца. Във връзка с времевия период, разпоредбата на чл.5, ал.З от СИДДО с Полша предвижда, че когато се касае за строителна площадка, строителен или монтажен обект, то за да представлява същия място на стопанска дейност , необходимата продължителност е повече от 12 месеца. Дори да се приеме тезата на органите по приходите, че възложените услуги са такива по добиване на 3D сеизмични данни, тяхната обработка и извършване на анализ, като съответно не попадат в обхвата на дефиницията за строителна площадка , следва да се има предвид, че фактическото завършване на дейността не е надхвърлило 6-месечния срок. Нито временните прекъсвания на дейността, нито липсата на непрекъснатост на операциите, означават край на съществуване на мястото на стопанска дейност, както се сочи в Коментара към чл. 5. Първата част от полевите проучвания приключват на 16.03.2020 г., поради пандемичната ситуация и въведеното в тази връзка извънредно положение. За удостоверяване на този факт е приложен Сертификат за форсмажор 054 от 22.04.2020 г., издаден от Българската търговско-промишлена палата. Със Сертификат за форсмажор 103 от 17.07.2020 г., издаден от Българската търговско-промишлена палата е спряно изпълнението за периода от 14.05.2020 г. до 21.05.2020 г. Съгласно т. 7 от Актуализирани насоки относно данъчните спогодби и влиянието на COVID-19 пандемията на ОИСР, прекъсването на работа поради пандемията от COVID-19 представляват вид прекъсване, който трябва да бъде изключено от изчисляването на периодите за създаване на място на стопанска дейност в случаите на строителен обект. От страна на дружеството са ангажирани доказателства, че прекъсването е именно заради пандемията от COV1D-19. При отчитане на дните за 6-месечния период за създаване на място на стопанска дейност, трябва да се включват само дните на физическо присъствие на служителите в България. В случая това е периода от 04.01.2020 г.(която дата за начало сочи и самата приходна администрация) до 16.03.2020 г., като след прекъсването на работа, присъствието е възобновено за периода от 25.06.2020 г. до 27.08.2020 г.(която дата се установява от Протокол от 27.08.2020г. за извършена демобилизация на л.58 от делото на АССГ, сочещ изнасяне на оборудването на изпълнителя), т.е. времето за извършеното проучване е по-малко от определеният 6-месечен срок. Отделно от това, складовата база следва да се приеме, че е наета с цел да съхранява оборудване и се извършват текущи ремонти на техниката. Съгласно чл. 5, ал. 4, буква а от СИДДО между България и Полша, независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието. Предвид доказателствата по делото и заключението по СТЕ, следва да се приеме, че наетият склад за съхранение на оборудването попада в хипотезата на чл. 5, ал. 4, буква а" от СИДДО между България и Полша. С оглед на което, необосновани са изводите на органите по приходите за определено място, чрез което се извършва дейност в България - а именно наетият склад във гр. Враца. Правилен е изводът на съда, че дружеството не е създало място на стопанска дейност в България нито на основание чл. 5, ал. 3, нито на основание чл. 5, ал. 1 от СИДДО между България и Полша. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания, поради което решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно сторено искане за това на основание чл.161 ал.1 от ДОПК се дължат на ответника по касация сторените разноски за касационна съдебна инстанция, които се установиха в общ размер на 9 312,70 лева съгласно представените пред настоящата инстанция списък с разноски и доказателства за понасянето им. Разноските следва да се поемат от Националната агенция за приходите като юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът Директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , гр.София. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,