Решение № 6786 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2021 г.

Решение № 6786 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. М., подадена чрез процесуалния представител адвокат Ц., срещу решение № 324 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2440/2020 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед №ЖИ-16/16.09.2020 г. на Кмета на район "Източен" при Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, [адрес]. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на район "Източен" при община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на А. М. против Заповед №ЖИ-16/16.09.2020 г. на Кмета на район "Източен" при Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, [адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът – обект на заповедта, е общинска собственост. Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с № 3 РИ-207/10.04.2017 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Съдът е установил, че като втора предпоставка в заповедта е посочено "държи без основание", като в тази насока в мотивите си ответният орган се е позовал на Заповед № 3 РИ-207/10.04.2017 г., с която поради неплащане на наем и консумативи е прекратен Договор за наем № Ж-705/14.10.2005 г. Изрично е отбелязано, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. Видно от съдържанието на самата заповед Заповед № 3 РИ-207/10.04.2017 г. в нея е отразено, че е връчена на М. на 10.04.2017 г. По делото няма данни, а и не се твърди, че заповедта за прекратяване на договора за наем е оспорена. Ето защо съдът е приел, че същата е влязла в сила, следователно е налице и втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, съдът е счел за неприложим, доколкото настоящият случай се отнася за прекратен договор за наем с влязла в сила заповед. Без значение е обстоятелството, че М. и семейството й продължават да обитават жилището частна общинска собственост след прекратяване на договора за наем. Към датата на издаване на процесната заповед за изземване, между страните по делото вече не съществува създадената по силата на наемния договор облигационна връзка, нито такава, създадена по силата на закона, поради което липсва и основание жалбоподателката да владее и държи процесния недвижим имот – общинска собственост. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на Заповед № ЖИ-16/16.09.2020 г. на Кмета на район "Източен" при Община Пловдив – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът – предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че е сключен договор за наем между А. М. от една страна и ОП "Жилфонд" - Пловдив от друга. Договорът е с дата 14.10.2005 година. Със заповед № 3 РИ-207/10.04.2017 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив наемното правоотношение е прекратено, като тази заповед е влязла в законна сила. По делото се установява също, че с писмо изх. № 9400-2235/04.08.2020 г. на основание чл. 26 от АПК А. М. е уведомена, че във връзка с издаден констативен акт № 20 от 28.07.2020 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив стартира процедура по издаване на заповед, на основание чл. 65 от ЗОС, за изземване на общинско жилище на адрес: град Пловдив, [улица], [жилищен адрес] а именно апартамент № 19/110, състоящ се от две стаи, кухня, баня-wc и антре със застроена площ 65. 42 кв. м. Със същото писмо М. е приканена в 14-дневен срок от получаване на писмото доброволно да освободи общинския имот. Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи без правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С оглед на това следва да се посочи, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. В касационната жалба се поддържат оплаквания най-вече във връзка със съществувалото между касатора и общината наемно правоотношение и плащането на наем и разходи за консумативи, което продължава и до момента. Това обаче са въпроси, относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тези възражения засягат обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,