Решение № 13695 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2014 г.

Решение № 13695 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Поля Манчева Димитрова от гр. Етрополе срещу решение № 7463 от 29.11.2013 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 8821/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 231208870 от 7.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София относно определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 3 076.94 лв. главница и 1 601.40 лв. лихви за забава за данъчни периода 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г. Касаторката претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа направените пред административния съд възражения за неправилно приложение на Закона за деноминацията към 1.07.1999 г., тъй като заедно със съпруга си Димитър Петров Димитров не притежавали посочените в РА средства в размер на 65 000 лв. към 1.01.2004 г. Оспорва размера на определеното начално салдо, както и провеждането на ревизия по аналог поради недоказване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Оспорва възможността за определяне на данъчна основа въз основа на статистически данни, които не били относими към конкретния случай. Посочва, че е налице връзка с ревизията на съпруга й Димитър Петров Димитров, поради което ревизионното производство следвало да бъде спряно за изясняване на общите факти около доходите и разходите на семейството. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени РА. Подробни съображения излага в писмени бележки от 15.10.2014 г. чрез адв. Нина Иванова. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София оспорва жалбата чрез юрк. Кирова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 231208870 от 7.05.2013 г. на ТД на НАП гр. София са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по ЗОДФЛ (отм.) за периодите 1.02.2004 г. - 21.12.2006 г. и ЗДДФЛ за периодите 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. За всички периоди ревизиращият орган е установил превишение на разходите над приходите, формиращо недостиг на парични средства, при което получените от лицето доходи при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Прието е за недоказано твърдението на лицето за получено дарение от родителите през 1985 г. в размер на 5 000 лв., съхранявано във валута поради липса на доказателства за получаване и съхраняване на сумата. С решение № 1320/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София е изменен РА относно данъчен период 2004 г., като за размер на началното салдо към 1.01.2004 г. е приета сумата от 5 887.00 лв., представляваща среден доход на домакинствата за 2003 г. съгласно данни на Националния статистически институт (НСИ). За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, при правилно приложение на материалния закон и предвид процесуалното поведението на лицето в хода на съдебното производство по липса на доказателствени искания при дадени указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Приети са за недоказани възраженията на лицето относно размера на началното салдо към 1.01.2004 г. Като правилен е съобразен подхода на ревизиращите органи да определят на основание чл. 122, вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК паричния поток на лицето при съобразяване на приходите и разходите на домакинството на база э от общата годишна данъчна основа на семейството като цяло, при приложен режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. В хода на ревизионното и съдебното производство касаторката не е проявила процесуална активност. При правилно разпределение на доказателствената тежест административният съд е дал указания до страните за ангажиране на доказателства с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, редовно получено от лицето на 25.09.2013 г. Процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че няма доказателствени искания, при което е даден ход по същество на спора. В хода на ревизионното производство при връчено ИПДПОЗЛ изх. № 0559-00-180 от 4.10.2012 г. касаторката е подала заявление от 17.10.2012 г., че е представила всички доказателства в хода на производството, приключило с РА № 231104844 от 9.12.2011 г., като е поддържала, че през 1985 г. във връзка със сключен граждански брак от родителите й е подарена сумата от 5000 лв., която е съхранявана във валута предвид нестабилната икономическа обстановка в страната. При връчено уведомление изх. № 0559-00-180 от 9.11.2012 г. по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК на 15.11.2012 г. за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по аналог и предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства, касаторката е депозирала молба от 28.11.2012 г. за спиране на производството поради провеждане на ревизия на съпруга й Димитър Петров Димитров. Искането е оставено без уважение с решение № 1201911 от 6.12.2012 г. за отказ за спиране. Липсват данни за обжалването на отказа по чл. 34, ал. 5 ДОПК. С протокол № 1241852 от 22.11.2012 г. са присъединени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приключила с РА № 231104844 от 9.12.2011 г. При описаното процесуално поведение на ревизираното лице първостепенният съд е отчел спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно приложение на Закона за деноминацията към датата на началното салдо 1.01.2004 г. Както ревизионният екип, така и първоинстанционният съд, са приели за изцяло недоказани твърденията на ревизираното лице за размер на началното салдо от 5000 лв., дарени от родителите на касаторката през 1985 лв. и съхранявани от нея до 1.01.2004 г. във валута. Доказателства в тази насока не са представени, както в ревизионното, така и в съдебното производство, поради което решаващият орган е определил начално салдо съобразно данните на НСИ за средния доход на домакинствата за 2003 г. в размер на 5 887.00 лв. Касаторката не е ангажирала доказателства за друг, различен размер на началното салдо, въпреки дадените й в тази насока указания от съда с разпореждане от 11.09.2013 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Основателни са касационните оплаквания, че в паричния поток на лицето не са включени доходите от трудово правоотношение, поради което е налице основание по чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Видно от включената в РД справка за движението на паричните средства в брой - паричен поток за лицето за ревизираните периоди 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г. в паричния поток не са включени доходите на лицето от трудово правоотношение с Община гр. Етрополе, за което са събрани доказателства в ревизионното производство и представени такива в касационното производство - удостоверение от Община гр. Етрополе за получено от лицето трудово възнаграждение в периода 1.01.2000 г. - 31.08.2006 г. Същевременно в РД и РА липсват фактически установявания, че доходите са получавани по банкова сметка, за да не намерят отражение в паричния поток. В извлеченията от банкова сметка в ЦКБ - клон София има отбелязано "плащане" за месец, респ. отбелязване на сума в кредит по банковата сметка, но липсва посочване на основание за извършеното плащане (гърба на л. 69 от делото). Извлечението от "Банка ДСК" АД за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г. също не съдържа отбелязване за получаване на заплата по банков път. В защитата пред касационната инстанция административният орган поддържа, че тези доходи са взети предвид при формиране на паричния поток на лицето, но същото обстоятелство не се установява от мотивите на РА и РД и при преглед на таблиците на паричния поток (стр. 6 - 12 от РД). Невземането предвид на тези доходи препятства правилното определяне на разликата между приходите и разходите на лицето, респ. правилното определяне на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ. Необходимостта от нови фактически установявания е основание по чл. 222, ал. 2, т. 2 от ДОПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се назначи, включително служебно на основание чл. 171, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдебна експертиза, която да образува паричен поток на доходите и разходите на лицето в брой при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства, както и данните за трудовите доходи на касаторката. Също при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по направеното в писмените бележки в касационното производство възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. При първоначалното разглеждане на делото не са събрани, включително служебно на основание чл. 150, ал. 2 ДОПК като част от административната преписка, ЗВР, РД и РА по първоначалното ревизионно производство, както и отменителното решение № 1760 от 20.07.2012 г. на Дирекция "ОУИ" гр. София. Произнасянето по възражението за изтичане на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК изисква преценка за началото на ревизионното производство по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, което съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията. Тези заповеди не са събрани при първоначалното разглеждане на жалбата, което препятства произнасянето по възражението. Допустимо е събиране и на други доказателства, относими към теченето, спирането и прекъсването на давността съобразно чл. 172 ДОПК. Независимо, че частично доводите на касаторката са неоснователни, основателната част от възраженията са свързани и оказват влияние върху правилността на обжалваното съдебно решение, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде отменено изцяло, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК върнато за ново разглеждане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение