Решение № 2429 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2020 г.

Решение № 2429 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Заместник - кмета на община Плевен, чрез процесуалния му представител юрк. Стойчев и на Н. Илиева от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. Митева, срещу решение № 413 от 17.07.2019 г., по адм. д. № 986/2018 г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отменена по жалбата на В. Гатев от гр. Плевен Заповед № РД – 12 - 389 от 14.08.2018 г. на заместник - кмета на община Плевен, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на УПИ I – 660. 818, 660. 817, кв. 144 на гр. Плевен, като УПИ I – 660. 818, 660. 817 се разделя и се образуват нови УПИ I – 660. 818 и УПИ V – 660. 817 – за жилищно и обществено обслужване, като новата регулационна между тези УПИ се поставя по имотната граница между имоти на идентификатори № 660. 818 и № 660. 817 по кадастралната карта на гр. Плевен. С плана за застрояване за новообразувания УПИ I – 660. 818 се запазва устройствената зона по действащия план – жилищно устройствена зона (Жс) за новообразувания УПИ I – 660. 818, а за новообразувания УПИ V – 660. 817 се установява устройствена зона – смесена устройствена зона (Соп); застрояването в новообразуваните УПИ е свързано на общата им регулационна граница, като за УПИ V – 660. 817 не се предвижда ново застрояване, а сградите в имота се запазват по действащия план, а новото застрояване в УПИ I – 660. 818 предвижда покриване на калкана на запазващите се сгради в УПИ V – 660. 817. С решението община Плевен е осъдена да заплати и разноските по делото. В касационните си жалби и двамата жалбоподатели твърдят неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати нарушения на административно производствените правила и закона. Твърдят, че самият съд в решението е приел, че правното основание за издаване на заповедта е § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, а впоследствие в противоречие с това е приел липса на правни основания в заповедта. Твърдят и че в случая са били налице предпоставките за издаването й по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, тъй като е установено, собствения им имот не е урегулиран след като им е бил възстановен, като посочват в тази връзка, че предходната регулация не е била приложена и съответно е допустимо изменение на регулационния план в съответствие с имотните граници. Твърдят и че с оспорената заповед не е налице изменение на застроителния план доколкото е допуснато само промяна на устройствената зона за единия новосъздаден имот, не се предвижда промяна в основното застрояване, а само допълнително такова за покриване на калканна стена. Твърдят освен това, че дори да е налице промяна в застрояването, то не е налице законова пречка с промяна на регулацията в съответствие с § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ да се измени и застрояването. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената заповед. Претендират разноски. Ответникът В. Гатев, чрез процесуалния си представител с представен писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответниците Г. Дамянова и В. Йотова – Миранда, чрез служебно назначения си процесуален представител, адв. Попова изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници И. Гатев, Г. Георгиева, П. Гатева, П. Трифонова, Л. Трифонов, П. Трифонов, В. Трифонова, Т. Бешевишки, В. Бешевишка, Л. Петрушева, П. Попова, С. Ванчева, С. Божинова, А. Дикова, Б. Тошева, П. Тошев, С. Несторов, Х. Несторов и С. Шкортова редовно призовани не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение съставът на АС – Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма на заповедта досежно липса на мотиви, което пък е довело до неяснота относно наличието на предпоставките за приложение на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. Приел е, че при издаване на заповедта административният орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства и не е събрал доказателства за наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като при издаване на заповедта не е изяснил дали предходния план, по който е създаден УПИ I – 4683, 4684, е дворищно регулационен план по смисъла на ЗУТ, при които е създадена съсобственост, относимо към предпоставките по разпоредбата. Приел е, че в оспорената заповед освен това не е посочено като правно основание за издаването й § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, като тази разпоредба е спомената само в протокол на ОЕСУТ, на който е разгледано предложението за изменение. Поради това е приел, че може би се отнася за изменение на плана по посочената разпоредба без да е налице сигурност за това, а евентуалното наличие на предпоставките по разпоредбата е установено чрез приетата по делото съдебно – техническа експертиза, като обаче е посочил, че е недопустимо заместването на мотивите на акта с доказателствени установявания в етапа на съдебното производство. Приел е и че в оспорената заповед липсва посочено правно основание по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, която разписва предпоставките, при които е допустимо изменение на ПУП. Приел е и че с изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ е допустимо изменение само на вътрешната дворищно регулационна линия, а с оспорената заповед е допуснато и изменение на застроителния план, включително промяна в устройствената зона за имотите. Приел е, че такова изменение може да бъде процедирано едва след като е налице изменение в регулацията и образуване на съответни парцели. Приел е, че към момента на поисканото изменение и на ПЗ, заявителката Илиева е заявила изменение за имот, който не притежава. Досежно предвиденото допълващо застрояване по изменението е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, тъй като макар за изменението по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ да не е необходимо съгласието на другите съсобственици, то по отношение на предвижданията на изменението на допълващото застрояване и покриване на калканна стена с постройка от този тип е необходимо съгласието на собствениците на имота, което в случая липсва. Приел е и че създаденото разположение на сградите – нежилищни сгради – в новообразувания УПИ V – 660. 817 стават с недопустимо разположение, предвид разполагането им на регулационната линия. Приел е и че при изменение на ПР по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ не следва да се спазва изискването на чл. 19 от ЗУТ, но доколкото в конкретния случай е изменен и планът за застрояване е следвало да се посочи, по коя от тези разпоредби органът е процедирал. Приел е и че при издаване на оспорената заповед неправилно са смесени хипотезите на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ и тези на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, което пък представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Решението е правилно. Искането на касатора Н. Илиева, с което е бил сезиран административният орган, е направено по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, по което е издадена оспореното в това производство заповед, като с него е поискано освен изменение на плана за регулация и изменение на плана за застрояване (стр. 86 от първоинстанционното дело). Така заявеното е в противоречие със заповедта, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, в която не е посочено изменение на плана за регулация при условията на § 8 от ДР на ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че административният орган не се е произнесъл по заявлението, с което е бил сезиран, като в тази връзка не е изяснил относимите към производството факти и обстоятелства, съответно и не е събрал доказателства и не е изложил мотиви досежно наличието или не на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. В съответствие със събраните доказателства съдът е направил извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като в оспорения пред него акт не се съдържат нито фактически установявания, нито правни такива за наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Видно от доказателствата с оспорената заповед заместник - кметът на община Плевен се е произнесъл с посочено в заповедта правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (в относимата към издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 96/2017 г. в сила от 01.01.2018 г.), а именно с основание, когато "настъпят съществени промени в обществено - икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът", без да са изложени мотиви кои обществено икономически или устройствени условия са се променили, съответно без посочено правно основание по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, която е относимата разпоредба за изменение на ПУП (ал. 1 на разпоредбата касае ОУП), водещо до изменение на ПУП. При така установената липса в оспорения акт както на фактически обстоятелства и правни основания за постановяването му във връзка с искането, с което е бил сезиран органът, правилно съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. § 8 от ПР на ЗУТ макар и да се явява специален по отношение на чл. 134 от ЗУТ, като в тези случай административният орган следва да прецени налице ли са предпоставките по посочената разпоредба за изменение на плана по § 8 от ПР на ЗУТ, което в настоящия случай не е сторено. Освен това не е уточнено досежно искането за изменение на ПУП на Илиева в коя от хипотезите на § 8 от ПР на ЗУТ е поискала изменение на плана за регулация, тъй като тази разпоредба съдържа няколко такива, съответно с оспорената заповед не е ясно точно на какво основание е изменен планът за регулация. Съдът и първоинстанционния и настоящата инстанция са поставени в положение да гадаят волята на административния орган, което пък е нарушение на административно производствените правила, както е прието и в оспореното решение. Основанието за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, за разлика от това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, а промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия/те изменението върху придаден имот, за който отчуждителното действие е отпаднало по § 8, ал. 1 ЗУТ. Правилен е изводът на съда и за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с нея освен изменение на плана за регулация, несъответно на заявеното основание по § 8 от ПР на ЗУТ, е допуснато и изменение на предвиденото застрояване по плана. Това е така, тъй като частите за застрояването са неотносими към преценката на заявено изменение по § 8 от ПР на ЗУТ. Изменението на застрояването и разрешаване на такова изменение не е предмет на това производство, то би било последица от евентуално одобряване на изменението на регулацията при наличие на предпоставките по § 8, ал. 1 вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда, че ако се приеме, че е поискано и допуснато изменение на ПР по реда на § 8 от ПР ЗУТ, то планът за застрояване може да се измени едва след влизане в сила на изменението на регулацията. Правилно съдът е приел, че евентуална промяна на плана за застрояване може да се случи едва след приключване на процедурата по § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че при липса на посочени фактически и правни основания свързани със заявеното искане е недопустимо съдът за първи път да излага такива в съдебното производство. Това е така, тъй като предмет в съдебното административно производство е установяване на законосъобразността на оспорения административен акт в рамките на изложените в него фактически и правни основания и мотиви, а не за първи път да се произнася по основанията, с които е сезиран административният орган. По изложените съображения АС – гр. Плевен правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до нейната отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите заместник - кмета на община Плевен и Н. Илиева за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски на ответника по касация В. Гатев в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,