Решение № 14089 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2017 г.

Решение № 14089 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Чавдарова, от [населено място], против решение № 367/31.07.2017 г. постановено по адм. дело № 944/2016 г. на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й, срещу акта на директора на ОД на ДФ "Земеделие"-Плевен, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-153-6500/587/19.08.2016 г., с което лицето е уведомено за отказа да му бъде изплатена финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., представляваща второ плащане по договор № 15/112/08343/15.02.2013 г., и му е разпоредено връщането на полученото по същия договор първо плащане, в размер на 24 446 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Релевирани са оплаквания за неправилността на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му, както и да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените от касатора разноски по делото. Ответникът - директорът на ОД на ДФ "Земеделие"-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Христова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 944/2016 г. по описа на Административен съд-Плевен е образувано по жалбата на А. Чавдарова, срещу уведомително писмо изх. № 01-153-6500/587/19.08.2016 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ-Плевен, с което лицето е уведомено, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. /Наредба № 9/2008 г. /, му е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., представляваща второ плащане по договор № 15/112/08343/15.02.2013 г., и е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договора, в размер на сумата от 24 446 лв, ведно със законната лихва. Административният съд приема, че посоченият акт съставлява подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, като при произнасянето си по съществото на спора приема жалбата за неоснователна, с оглед издаването му от компетентен орган - директора на ОД на ДФЗ, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е констатирано, че на 11.09.2012 г. А. Чавдарова е подала заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за зеленчукопроизводство на градински краставици и домати, по което е сключен договор № 15/112/08343/15.02.2013 г. При извършена на 11.07.2016 г., проверка на място в земеделското стопанство, по реда на приложимата към мярката Наредба № 9/2008 г., е установено, че стопанисваните два парцела са угар, без засадена в тях култура, като по документи заявената площ е 0, 65 ха, а при проверката на място са установени съответно - в с. Аспарухово 0, 164 ха и в с. Козар белене - 0, 09946 ха. Прието е, че към датата на проверката не е налице минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици, нито е закупена техника, с отбелязването, че по същество жалбоподателката не оспорва тези данни и изготвения за проверката контролен лист, а твърди, че не е знаела за издаването на уведомителното писмо, като същевременно е засадила 6, 95 дка градински краставици, за което изпратила покана до директора на ОД на ДФЗ-Плевен за повторна проверка. Законосъобразно обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнение на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г., общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици, тъй като размерът на засятите и отгледани градински краставици, установен при проверка на място, сочи на общ размер на земеделското стопанство далеч под тази стойност - 0 икономически единици, което дава основание ползвателят на помощта да бъде задължен да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане по договора, ведно със законната лихва върху нея, и да не получи плащането по чл. 6, т. 2, в хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредбата. Другояче казано, от събраните по делото доказателства се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения административен акт. Съгласно визираните по-горе разпоредби от приложимата наредба, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане, заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6 т. 2, включително ако бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съобразно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Установеното неизпълнение на поети договорни и нормативноустановени задължения, в т. ч. изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици, дава основание за прекратяване на договора, сключен с ползвателя на помощта, ведно с искане да възстанови изплатената му вече сума, със законната лихва върху нея и според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Между страните липсва спор и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на процесния акт, общият икономически размер на земеделското стопанство на касатора е от 0 икономически единици, тъй като при проверката на място е установено, че лицето стопанисва два парцела - угар, в които няма засадена култура. Поради това, правилно е прието, че към датата на проверката (11.07.2016 г.), не е налице минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици, още повече, че това обстоятелство е установено по несъмнен начин и от заключенията на приобщените по делото заключения на вещи лица. В съответствие с приложимата правна уредба е и направеният от съда извод, че ирелевантно за спора е намерението на А. Чавдарова за засаждане на краставици към 20.08.2016 г., тъй като само по себе си то не може да удовлетвори изискването за поддържане на минимален размер на стопанството. Той следва да е наличен към момента на извършване на проверката, като условието по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанството е обективно, и неизпълнението му съставлява основание за постановяване на акт по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ и чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. При липсата на засяти и отглеждани градински краставици не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Още повече, че в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 8 от наредбата, не е предвидена възможност за предоставяне на срок, в който земеделският стопанин да приведе стопанството си в съответствие със законовите изисквания, а единствено - отказ от финансиране и връщане на получените до момента плащания. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че не е извършена проверка на място след септември 2016 г., когато от оспорващата е изпратена нотариална покана да се констатира изпълнението на плана, е ирелевантно за преценката му относно законосъобразността на атакувания акт, предвид липсата на императивно установено задължение за извършване на такава проверка от административния орган, по покана на ползвателя на помощта. Както вече беше отбелязано по-горе, още при подписване на договора през 2013 г. Чавдарова е запозната с поетото от нея задължение, до годината на проверката да поддържа минимум на стопанството от 4 ИЕ, което означава да бъде засята култура "градински краставици" на декларираните от нея площи. Наред с горното следва да се отбележи, че допуснатите и изслушани в първоинстанционното съдебно производство агро-икономическа и комплексна агро-техническа експертиза са приети, като неоспорени от страните, а оттам и възраженията в касационната жалба за "некоректност" и "неточност" на експертизите, по съществото си представляват недопустимо оспорване на експертизите едва в касационното производство. Не намира основание и оплакването на Чавдарова, че не й е предоставен срок за възражение по чл. 73 ЗУСЕСИФ, поради неприложимостта на реда по този закон при издаването на акта, атакуван пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, правилно е прието, че към момента на издаване на атакувания акт са били налице посочените в него фактически и правни основания и същият като законосъобразен е оставен в сила от административния съд. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията му след изменението по Държавен вестник бр. 8/2017 г. и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 лв до 200 лв. Поради това за производството по настоящето дело съдът определя разноски в размер на 100 лв, които като своевременно поискани с отговора по касационната жалба от процесуалния представител на ответната страна, следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,