Решение № 14886 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2016 г.

Решение № 14886 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Е. С. Ч., от гр. П. претендира да бъде отменено решение № 5984/28.09.2016 г. по адм. дело № 7794/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4506 - 40 - 39/13.07.2016 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ. Поддържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, чрез юрисконсулт Печева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и продължителността на работното време и на които правоотношението е било прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР (съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност). Трудовото правоотношение на жалбоподателя с "И. Б." ЕООД, гр. С. е било прекратено на 06.07.2015 г., а вписването в търговския регистър на обявяването на търговското дружество в несъстоятелност е станало на 07.06.2016 г. (11 месеца след прекратяването на трудовото правоотношение), който факт административният съд законосъобразно е приел като правопрепятстващ за възникване на претендираното право. Наведените с касационната жалба доводи за неточно прилагане на § 1 от ДР на ЗГВРСНР също са неоснователни. Съгласно посочената разпоредба право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат и работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие - български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Р. Б. и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Р. Б. В тези случаи се смята, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган: 1. е решил да открие производството, или 2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата. В посочените случаи правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2, а задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на чл. 29 ЗГВРСНР възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно. Върховният административен съд намира, че нормата на § 1 от ДР на ЗГВРСНР не урежда различни материалноправни основания за възникване на правото на гарантирани вземания, а само разширява кръга на субектите, имащи такова право, като включва и работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие - български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Р. Б. и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава - членка на ЕС, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него. В случая тази правна норма е неприложима, защото от една страна "И. Б." ЕООД, гр. С. не е предприятие, което е обособена част от друго предприятие, а е търговско дружество, капитала на което е собственост на чуждестранно юридическо лице и от друга - няма нито твърдения нито данни дружеството, собственик на капитала да е в несъстоятелност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение