Решение № 7268 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 386/2010 г.

Решение № 7268 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 386/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ЕТ "Ерджан-Ерджан Рамадан" моли да бъде отменено решение № 2013/26.11.2009 г. по адм. д. № 1598/2009 г. на Варненския административен съд като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която е определен данък върху дохода за внасяне за 2007 г. 4364,07 лв с лихви и в частта за непризнато право на данъчен кредит за периода м. 2 - 8.2008 г. 21 122,97 лв, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 190900047/06.04.2009 г. на ТД-Силистра. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена от редовно овластени органи по приходите и е издаден РА от компетентен орган. С РА е определено задължение по ЗДДФЛ за 2007 г. 4363,07 лв с лихви и не е признат данъчен кредит за 21122,97 лв. Ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, тъй като лицето не е подало годишна данъчна декларация за доходите по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и разходите му за годината превишават доходите. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС на касатора. Отхвърлил е довода, че разполагаемите средства надхвърлят разходите поради взети в заем 25 000 лв от Шабан Салибрям, тъй като не е доказано заемодателят да е разполагал с парични средства в такъв размер. В частта по ЗДДС не е признат данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 3 ЗДДС, тъй като регистрационният опис е подаден на 4.07.2008 г. - един ден след изтичане на 7-дневния срок от датата на регистрацията на 26.06.2008 г. за подаването му. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил подробно доказателствата и доводите на страните, и от правилно установените факти е достигнал до обосновани, и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че не е доказано вписаната в разписката за дадена в заем сума да е била разполагаема за заемодателя, който не е разпитан като свидетел по делото, за да потвърди данните в разписката. Законосъобразен е изводът на съда, че неспазването на 7-дневния срок от датата на регистрацията по чл. 75, ал. 3 ЗДДС за представяне на регистрационния опис води до невъзникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията, и до невъзможност да се упражни това право по изричния текст на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Срокът е преклузивен и не може да бъде възстановяван, след като такава възможност в ЗДДС не е предвидена, а от изтичането на срока е предвидена последица, че правото на възстановяване на данъчния кредит не възниква. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,