Решение № 2982 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2017 г.

Решение № 2982 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. срещу решение № 178/22.05.2017 г. на Административен съд - В. Т. (ВТАС) по адм. д. № 245/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-04-1401394-091-01/02.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта с която на "Н." ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 1/17.10.2011 г. и фактура № 3/12.07.2012 г., издадени от "Е. п. п.-2001" ЕООД в размер на 1 140 лв. и съответните лихви, както и в частта по ЗКПО, с която е преобразуван финансовият резултат на дружеството със сумите, представляващи непризнати за данъчни цели разходи по процесните две фактури, довело до определяне на допълнителни задължения на данъчнозадълженото лице за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. и съответните лихви. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора противоречащ на фактите по делото и на материалния закон е изводът на АС - В. Т. за доказаност на предпоставките за признаване данъчния кредит по фактурите, издадени от "Е. п. п.-2001" ЕООД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 766 лв. за две инстанции. Ответникът по касация - "Н." ЕООД, чрез упълномощения адвокат, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. Предмет на съдебен контрол в първото производство пред ВТАС е бил РА № Р-04-1401394-091-01/02.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в оспорената му част с решение № 178/21.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Н." ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 12 210 лв. и лихви в общ размер 6 917,61 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 вр. чл. 9 ЗДДС по фактури, издадени от "Р. - 1" ЕООД и "Е. п. п. 2011" ЕООД, и корпоративен данък в общ размер 7 895 лв. за 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2012 г. със съответните лихви в общ размер 4 089,79 лв. в резултат на непризнати разходи по фактурите от същите двама доставчици, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО. С решение № 4341/06.04.2017 г. по адм. д. № 5497/2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 95/04.04.2016 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 332/2015 г. в частта относно отказано право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Е. п. п. - 2011" ЕООД, и непризнатите разходи по тях, довело до определяне на задължения за ДДС и задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. и лихви, както и в частта за разноските за разликата над 1 396,48 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест. В останалата обжалвана част, решението на ВТАС е оставено в сила. При новото разглеждане на делото съдът е дал указания по разпределението на доказателствената тежест между страните и е изложил мотиви за процесните доставки и начислените задължения за данък по ЗДДС и корпоративен данък. От страните не са направени доказателствени искания и не са ангажирани нови доказателства. За да отмени ревизионния акт в спорната пред него част първоинстанционният съд е посочил, че изводите на органите по приходите се опровергават от събраните доказателства, както в хода на ревизията, така и от тези събрани при първоначалното разглеждане на делото. Посочил е, че в хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото са представени убедителни доказателства, които разглеждани в тяхната съвкупност, налагат извода, че по отношение доставките по двете фактури, издадени от "Е. п. п. 2011" ЕООД, са налице всички предпоставки за признаване на претендираното право на данъчен кредит на "Н." ЕООД. В резултат на което е намерил за незаконосъобразен РА, както в частта на определения данък по ЗДДС, така и на увеличения финансов резултат за процесните 2011 г. и 2012 г. и установения корпоративен данък за последните. Решението е правилно. Предмет на фактурите, издадени от "Е. п. п. 2011" ЕООД е "Почистване на масло-капител по договор от 11.10.2011 г." и "Почистване по договор от 27.06.2012 г." Съдът, обосновано и правилно, позовавайки се на сключени между страните договори относно конкретните доставки по фактурите, приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените услуги, доказателствата за извършени плащания по банков път на сумите по фактурите и счетоводното им отразяване е намерил че фактурираните услуги са действително извършени от "Е. п. п. 2011" ЕООД. Съдът е съобразил, че са ангажирани и допълнителни доказателства за реалното осъществяване на предмета на доставките по процесните фактури и начина на извършване на фактурираните услуги. Неоснователни са възраженията на ответника, че не са представени доказателства за ресурсната обезпеченост на доставчика относно машините и съоръженията, които са използвани за осъществяване на услугите, предмет на фактурите. Първо, че липсата на такава обезпеченост при доставчика не може да доведе до непризнаване на право на данъчен кредит при получателя, тъй като същият не е длъжен да се увери, че доставчикът му притежава ДМА, необходими за изпълнение на услугата. От друга страна, видно от извлечението от счетоводна сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" "Е. п. п. 2011" ЕООД притежава помпа за гъсти течности, необходима при извършване на тези услуги. Дружеството-доставчик има и за предмет на дейност пречистване на маслени утайки, твърди отпадъци и утайки от третиране. Представени са и доказателства от кой и как е осъществено почистването, а именно - граждански договори с лицата, извършили конкретните услуги. Конкретното осъществяване на доставките се подкрепя и от показанията в съдебно заседание на лицето, представляващо дружеството, което свидетелства, че лично е участвало в извършването на процесните услуги. С оглед на изложеното, като е приел за доказани фактурираните услуги от посочения в тях доставчик "Е. п. п. 2011" ЕООД и е отменил изцяло РА в тази част, съдът е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. След като е приел, че се доказва по категоричен начин осъществяването на услугите по спорните фактури, издадени от "Е. п. п. 2011" ЕООД, обосновано съдът приема за незаконосъобразен и извода на органите по приходите, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността по фактурите. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за реалност на доставките и неоснователното определяне на данък по ЗДДС и на корпоративен данък, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото на ответника се дължат разноски, но предвид липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение