Решение № 450 от 5.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г.

Решение № 450 от 5.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъдената А. А. Ц. е отправила искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делата, по които е осъдена в Ломския районен съд - като първоинстанционен, и в Монтанския окръжен съд - като второинстанционен (въззивен). Присъдата е постановена на 4 ноември 2009 г. по нохд № 807/2009 г. на Л. и с нея е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, извършено чрез неизпълнение на задължението за издръжка спрямо дъщерята на Ц. за времето от 17 юни 2003 г. до 6 февруари 2009 г., в което нараснало до 3 384 лева (при 50 лева месечна вноска). Наказанието на подсъдимата е наложено при условията и на чл. 55 НК (под минимално предвиденото в закона за извършеното престъпление), тъй като се е съгласила на съкратено съдебно следствие в първата инстанция (по реда на глава двадесет и седма от НПК). Решението е постановено на 16 юли 2010 г. по внохд № 22/2010 г. на МОС след въззивна жалба от името на подсъдимата, която жалба е отхвърлена с потвърждаването на присъдата. Искането на осъдената по реда на възобновяването е за оправдаването й още във ВКС или - алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, за да бъдат отстранени недостатъците при осъждането, от които смята, че то е засегнато (съответно квалифицирани от подателката на искането с оглед основанията по т. 5 на чл. 422, ал. 1 НПК). Според частния обвинител и прокурора-страните, взели присъствено участие в съдебното заседание на ВКС - искането за възобновяване на делото е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от претендираните или други недостатъци, които да налагат отменянето или изменянето му. Искането на осъдената всъщност повтаря почти дословно въззивната жалба и въобще защитната теза, поддържана в предходните съдебни инстанции - за процесуалните нарушения, допуснати в обвинителния акт (включително по приложението на чл. 2, ал. 2 НК относно промените в чл. 183 НК) и неотстранени по-късно от съдилищата, съответно на правомощията им. По-съществено е обаче, че повторението на възраженията е напълно излишно - както защото са получили вече отговор, така и защото са получили правилен, в общи линии, според ВКС, отговор. Липсващата категоричност в последния извод е свързана единствено с приложението на чл. 2, ал. 2 НК. Макар последиците от отхвърленото възражение да не се влияят от съображенията за отхвърлянето му (замяната на наказанието по чл. 183, ал. 1 НК при условията на чл. 55 НК винаги е предвиждала наказанието глоба от 100 до 500 лева), трябва да бъде обърнато внимание, че правилото за "най-благоприятния закон" е неприложимо за продължените престъпления, между които е и това по чл. 183 НК. Необходимо е освен това да се добави - защото възражението не е правено досега - че за отговорността на Ц. е бил неприложим и чл. 78а НК (наказателната да бъде заменена с административнонаказателна): ако тя беше погасила задължението си за издръжка, не би съществувала както пречката по ал. 1, б. "в" на чл. 78а НК, така и пречката да бъде приложен още по-благоприятният чл. 183, ал. 3 НК, при който тя въобще не се наказва (вж. и П. 7/1985-Пл., т. 2; на което осъдената също се е позовала, но очевидно неуместно). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение