Решение № 2853 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2024 г.

Производството е по реда на чл.чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниели ЕООД, ЕИК 125549463, със седалище иадрес на управление: гр. Търговище, [адрес], чрез адвокат Ц. Игнатов, против решение 1435/27.09.2024 г., постановено по адм. дело 313/2024 г. по описа на Административен съд Търговище. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно наведените оплаквания, решаващият съд не е отделил спорно от безспорно по делото и в този смисъл изложените мотиви са непълни и вътрешнопротиворечиви. Сочи че съдът не се е произнесъл по направените възражения от жалбоподателя. Отправя искане за отмяна на съдебното решение или алтернативно, делото да бъде върнато на друг състав на съда с указания за вярно и точно прилагане на закона. Ответникът зам.главен директор на ГД ЕФМПП и Ръководител на Управляващия орган на ОП Развитие на човешките ресурси към Министерство на труда и социалната политика, чрез юрк. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.11.2024 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване и е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Търговище е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG05M9OP001-2.010-0238/12 от 14.06.2024 г., на зам. главен директор на ГД ЕФМПП и РУО на ОП РЧР към МТСП, издаден на основание чл. 166, ал. 2 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 41, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. и чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), с който на Даниели ЕООД е установено публично държавно вземане в общ размер на 29 468,87 лв., от които 27 688,09 лв. главница и 1 780,78 законна лихва. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 13.06.2018 г. от жалбоподателя е сключен Договор BG05M90P001-2.010-0238-C01 за предоставяне на безвъзмездна финасова помощ в изпълнение на проект, финансиран по ОП РЧР 2014- 2020. Извършените плащания по проекта са в размер на 35 547 лв. и 44 763,07 лв., съответстващи на решения за верификация от 12.06.2019 г. и от 13.01.2020 г. Процесния АУПДВ е издаден след като с решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001-2.010-0238/6/15.12.2023 г. на РУО по проекта е определена сума за възстановяване в размер на 27 688,09 лв. Тъй като решението е издадено след плащане по актовете за верификация е посочено, че финансовата корекция се извършва посредством доброволно изпълнение от страна на бенефициера. Решаващият съд е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените на следващо място мотиви в решението. Преди да достигне до заключението за материална законосъобразност на АУПДВ, съдът е извършил проверка за валидността на акта и е потвърдил издаването му от компетентен орган в условията на заместване, при спазване на законовите изисквания за съдържание и форма. В хода на производството по установяване на публичното държавно вземане не са намерени съществени нарушения на процесуалните правила. Бенефициерът е уведомен за откриването му с писмо изх. BG05M90P001-2.010-0238/8 от 10.01.2024 г. и в предоставения срок не е упражнил правото си на възражение. Според изводите по същество, публичното държавно вземане в случая е било ликвидно и изискуемо по силата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Поискано е доброволно възстановяване на вземането за главницата по решението за финансова корекция на Даниели ЕООД, но това не е сторено. На следващо място съдът е разгледал и отхвърлил като неоснователно второто застъпено възражение, за изтекла погасителна давност, която според жалбоподателя тече от момента на сключване на административния договор. Актът за определяне на финансова корекция е издаден на 15.12.2023 г. и до момента на издаване на АУПДВ не е изтекла давността по ДОПК. Като допълнителен аргумент за това е отбелязано, че срокът за изпълнение на Договор BG05M90P001-2.010-0238-C01 е 15 месеца и именно в него би могло да възникне нарушение, представляващо нередност по смисъла на Регламент 1303/2013 г. Обжалваното решение на Административен съд - Търговище е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първостепенния съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на събрания доказателствен материал. Липсва спор по отношение на констатираните обстоятелства, че с решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001-2.010-0238/6/15.12.2023 г. е определена за възстановяване, чрез доброволно изпълнение от бенефициера към УО, сума в общ размер на 27 688,09 лв., представляваща 100 на сто спрямо засегнатите от установените и описани в акта нарушения по б. ред 4.1 - 22 945,99 лв., по б. ред 3.2 1 348,57 лв. и по б. ред 3.4 3 393,53 лв. Жалбата на Даниели ЕООД срещу акта е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определение 279/29.02.2024 г. по адм. дело 38/2024 г. по описа на Административен съд Търговище. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел наличието на ликвидно, изискуемо и невъзстановено вземане, представляващо неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от ЕС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. на Министъра на финансите, изплащането на финансова подкрепа от управляващия орган към бенефициентите по оперативната програма се извършва въз основа на административен договор или заповед за предоставяне на финансова подкрепа или въз основа на финансово споразумение в случаите на финансова подкрепа за финансови инструменти. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от наредбата урежда задължение за бенефициера да възстанови предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Според чл. 35, ал. 3 от наредбата, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да предприеме действия по възстановяване на изплатените суми при безспорност на нарушенията. В допълнение към изложените мотиви от решаващия съд, за тази цел не е необходимо издаването на последващ акт, тъй като вече е било налице годно изпълнително основание, издадено от компетентния орган по реда на ЗУСЕФСУ. Последното е достатъчна предпоставка за възстановяване на предоставената БФП на Даниели ЕООД във връзка с финансирания проект по оперативна програма. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода от спора и своевременната претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размера по чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: