Решение № 205 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5082/2014 г.

Решение № 205 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5082/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодоси Тодоров Симеонов от гр. София, против решение № 491/28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4874/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу принудителна административна мярка - преместване на пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за МПС марка Шкода, модел Фелиция, с ДК № ОВ 2802 АС, собственост на Теодоси Тодоров Симеонов, приложена на 22.12.2011 г. с разпореждане на полицейски орган от група "ПГ" - сектор 02-ри на отдел "Пътна полиция" - СДВР. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената принудителна административна мярка бъде отменена. Ответникът - полицейски орган от група "ПГ" - сектор 02 - ри на отдел "Пътна полиция" - СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Теодоси Тодоров Симеонов срещу принудителна административна мярка, наложена от полицейски орган от група "ПГ" - сектор 02 - ри на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с които е разпоредено преместването на личния му автомобил, подробно описан в решението, без знанието на неговия собственик, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП, според която паркираното ППС се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Решението е правилно. Безспорно е установено в случая, че начинът по който е паркиран автомобила, създава затруднения за преминаването на пешеходците, като участници в движението съгласно § 6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП. Пречки за движението биха се създали за определени категории пешеходци, като майки с малки деца с колички, така и пешеходци, които се придвижват с помощни средства, а освен това разминаването по тротоара е почти невъзможно. Неоснователен е доводът на касатора, че лекият автомобил не е пречел на другите участници в движението, като е бил паркиран по начин, позволяващ преминаването покрай него от двете му страни. Правилни са изводите на съда, че автомобилът е паркиран неправилно, и е препятствал свободното преминаване на пешеходците. Поради това след като правилно е преценил, че паркираното в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП превозно средство създава невъзможност за преминаване на други участници в движението, ответникът е издал оспорваната принудителна административна мярка. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение