Решение № 263 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1445/2011 г.

Решение № 263 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1445/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия М. Г. Ш. и от служебният му защитник срещу решение № 378 от 3.II.2011 г. по вход № 610/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъдата на Монтанския окръжен съд от 16.III.2010 г. по нохд № 167/2009 г. С първоинстанционната присъда Ш. е признат за виновен в това, че на 27.IХ.2009 г. в [населено място], действайки при условията на опасен рецидив и с употреба на сила, причинявайки на Д. В. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говора, е откраднал от Р. 230 лева, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК е осъден на 11 години лишаване от свобода, търпими в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение присъдата е изменена с конкретизиране на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК при съобразяване на относимите към тази квалификация обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В двете жалби се твърди, че двете съдебни инстанции неправилно са приложили материалния закон: Ш. е нанесъл на Р. побой и му е причинил средна телесна повреда, но не е взел пари и деянието му следва да се квалифицира като престъпление по чл. 129 НК. В жалбата от Ш. се сочи, че парите са били откраднати от В. М. П., разпитан като свидетел. Служебният защитник оспорва справедливостта на наказанието и счита, че то следва да се намали независимо от промяната или не на приетата правна квалификация. В съдебно заседание подсъдимия и служебният му защитник поддържат жалбите като наблягат върху искането за намаляване срока на лишаване от свобода. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и заключението му е то да се остави в сила. Жалбите са неоснователни. Неоснователно е възражението срещу правилността на извършения от предходните инстанции доказателствен анализ с кредитирането показанията на Д. Р. Обстоятелството, че Р. е пострадал от престъплението, само по себе си не е основание за съмнение в обективността му и противни на последното факти не са установени. Казаното от този свидетел пряко уличава Ш. в отнемането на намиращите се у свидетеля пари, в упражненото насилие за сломяване съпротивата на свидетеля и категорично изключва от участие в престъплението на В. П., пътувал заедно с подсъдимия и пострадалия. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Приетите за установени факти правилно са квалифицирани като извършен при условията на опасен рецидив и с причиняване на средна телесна повреда грабеж. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Определено е при лек превес на отегчаващите отговорността на Ш. обстоятелства с оглед на 18-те му предходни осъждания от 1997 г. насам и наличието на повече от едно по-тежко квалифициращи извършеното престъпление обстоятелства, а размерът на престъпно отнетите пари правилно е счетен за неотносим към умисъла на дееца и съответстващото за деянието му наказание. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение