Решение № 14619 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 392/2017 г.

Решение № 14619 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 392/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Л. Ж., срещу решение № 77 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 73/2016 г. по описа на Административен съд-С.. С него съдът е отменил уведомително писмо, издадено от касатора в настоящото производство, в обжалваната му част, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че при извършената административна проверка за спазване на условията по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 7", е било установено, че част от заявените парцели с цялата си площ или част от нея, не са попадали в специализирания слой. Относно този специализиран слой е направено позоваване на писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на МЗХ, а понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите, получено в ДФЗ с вх. № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. Чрез позоваването на предоставените слоеве от МЗХ на ДФЗ се твърди, че заявените парцели не са попадали в тях, при извършената административна проверка, поради което и на основание чл. 26, т. 6 от Наредба № 7 е отказано те да бъдат одобрени за подпомагане. Въз основа отново на позоваване на писмо с изх. № 13-26121 от 6.07.2015 г. на МЗХ, с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ касаторът твърди, че заявената агроекологична дейност с код АК4 - царевица за зърно, е недопустима за подпомагане, защото реколтата се прибира след 31 юли, или след периода на гнездене на ливадния блатар. В този смисъл земеделските стопани не търпели загуби от неприбирането на реколтата преди 31 юли на площи засети с царевица. Поради това посоченото в уведомителното писмо основание за неодобрение по чл. 26, т. 3 от Наредба № 7 било правилно и законосъобразно. По изложените съображения в касационната жалба касаторът моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждането на направените разноски и пред двете инстанции. От ответната страна по касация Земеделска кооперация "Съгласие", с. С. е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат пълномощника й И. Р., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, които ответната страна противопоставя на тези, съдържащи се в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, съдебното решение да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че относно възприетата от съда фактическа обстановка не е имало спор. Въз основа на нея съдът е направил правилни и обосновани изводи за допуснато нарушение от страна на административния орган, поради което правилно е отменил уведомителното му писмо в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Административният съд-С. е бил сезиран с жалба, подадена от ЗК "Съгласие", против уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/4782 от 19.05.2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С него кооперацията е била уведомена, че на основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7, в резултат на извършени административни проверки в съответствие с глава пета от същата наредба, по декларираните данни в подаденото заявление с УИН: 19/080615/01851, е била одобрена за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1)" от мярка 10. Одобрените и неодобрените площи са били посочени в Таблица № 1 на писмото. Парцелите, които изцяло или частично не са одобрени, включително и причините за това са били посочени в Таблица № 2. Земеделската кооперация е обжалвала уведомителното писмо само в частта му на неодобрените изцяло или части от парцели, описани в Таблица № 2. От уведомителното писмо съдът е установил, че заявените за отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи с АК2 са с декларираната площ 1405,14 ха, от която одобрената площ е била в размер на 882,15 ха, а неодобрената - 522,99 ха. По заявената агроекологична дейност прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар, с код АК4, декларираната площ е била в размер на 571,73 ха, като тя изцяло не е била одобрена. О. Т. № 2 съдът е установил причините за неодобрение на декларираните парцели, като те са били или, че парцелът или част от него не попада в територията, определена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 и основанието за неодобрението е чл. 26, т. 6 или че е заявен грешен код съгласно чл. 26, т. 3, както и съчетание от двете. Съдът е обсъдил изискванията, посочени в Наредба № 7 за одобряване на заявените за подпомагане парцели по съответното направление, визирани в чл. 3, т. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3, както и отказа за одобрение, като е приел, че уведомителното писмо в обжалваната му част е незаконосъобразно, защото е било постановено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на неговата цел, поради което при условията на чл. 173, ал. 2 АПК го е отменил. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 7, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г., действала към момента на издавеното на уведомителното писмо, Приложения № 1 и 3 към чл. 5, ал. 3. В Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3 са посочени землищата, в които има местообитания на зимуващите видове гъски, а декларираните парцели попадат в землищата на с. Б., с. Б., гр. С. и с. С.. Приложение № 3 представлява списък на общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури, гнезди ливаден блатар, като в него е посочена цялата община С., в която са включени и селата Б., С. и Б.. При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че изискването на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 3 от Наредба № 7 е спазено, защото декларираните парцели за извършване на агроекологични дейности попадат в специализирания слой и землища одобрен в посочените Приложение № 1 и списъка на общините по Приложение 3 към чл. 5, ал. 3. Направеното изменение на този специализиран слой, чрез писмо с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ по предложение на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е в нарушение на аналогични разпоредби от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., след като специализираните слоеве са променени, без уведомяване на земеделските стопани за това изменение на слоя, без изменение и на съществуващите нормативни разпоредби в Наредба № 7. Относно заявеният код за агроекологична дейност АК4, според съда, отново е допуснато изменение, след приемане на заявлението за подпомагане, като дейността засяване на царевица за зърно по приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 е "Прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар", отново е променено на Прибиране на реколтата преди 31 юли въз основа на писмо с вх. № 01-400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ. В писмото е било посочено, че дейността царевица за зърно е била недопустима за подпомагане по направлението, заявено за подпомагане, защото земеделските стопани не търпели загуби от прибирането на реколтата, след като тя се прибирала след 31 юли, съгласно приложения към писмото списък. При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че след като Приложение № 5 не е изменено по съответния нормативен ред, незаконосъобразно е изменението му само въз основа на писмо. И за двете групи правни основания, на които е отказано одобрение на декларираните площи съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на неговата цел, поради което е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част относно Таблица № 2. При извършената проверка върху обжалвания съдебен акт, настоящият състав прие, че решението е валидно, допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, в частта, с която е отменено уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор в обжалваната му част относно заявената агроекологична дейност с код АК2. Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 За направленията по чл. 3, т. 2 се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Според чл. 5, ал. 3 за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат във: 1) специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно Приложение № 1; 2) специализиран слой на местообитанията на червеногушите гъски, съгласно Приложение № 2 и 3) списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди ливаден блатар, съгласно приложение № 3, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г. От това следва, че специализирания слой е определен според посочените приложения, а в тях фигурират селата, в землищата на които попадат заявените парцели и гр. С.. Заявените агроекологични дейности в декларираните парцели попадат в посочените приложения, от което следва, че попадат и в така утвърдения специализиран слой, чието съдържание е в приложенията. Правилно съдът е направил правни изводи, че промяната на специализирания слой, след приключване на приема на заявленията за подпомагане по посоченото направление, само въз основа на писмо от страна на БДЗП представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Не е направено изменение на съответните приложения, чрез изменение на Наредба № 7, по съответния ред, поради което и отказа за неодобрение е незаконосъобразен. Следващият извод на съда относно дейността с АК2, е че Таблица № 2 към уведомителното писмо, не съдържа фактически основания, а само правни, за направения отказ за одобрение. Действително в колона 6 от Таблица № 2 е посочено само, че заявеният парцел или част от него, попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 и съгласно чл. 26, т. 6 парцелът не е одобрен за участие. Едва от съдържанието на посоченото вече писмо на Министерството на земеделието и храните, може да се установят фактите, поради които съответния парцел не е одобрен за участие, а това е изработеният с участието на БДЗП специализиран слой. Писмото нито е посочено в колона № 6 от Таблица № 2, нито земеделската кооперация е уведомена за наличието на такъв слой, поради което тя не е могла да се запознае с фактите, послужили за прилагането на съответната норма от Наредба № 7. Неизлагането на фактическите основания, послужили за прилагането на съответната правна норма е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е установил и административният съд. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че цялото землище на посочените населени места, не можело да попада в специализирания слой. Този извод по принцип е правилен, но едва ли някой би могъл да си представи, че в специализирания слой попада застроената част от съответното населено място, неговата инфраструктура и пр., при положение, че се касае за парцели, посочени с идентификационните им номера, които са част от Системата за идентификация на земеделските парцели, която е част от Интегрираната система за администриране и контрол, включително и с определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 7. Отделно от това в касационната жалба се прави позоваване на посоченото писмо на Министерството на земеделието и храните, относно изработването на специализирания слой, от което може да се направи извод, че други фактически установявания, посочени в обжалваната част от уведомителното писмо няма. Дори и вещото лице в представеното и неоспорено от страните заключение е обяснило пред съда, че този специализиран слой съществува единствено в ДФЗ, от където то се е запознало с него. Изработването на специализирания слой без участието на заинтересованите страни, в случая адресат на акта за неодобрение е съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 34 АПК. Поради това, решението на административния съд, с което е отменено уведомителното писмо в частта му по заявената агроекологична дейност с код АК2, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Вторият решаващ правен извод на съда относно недопустимостта за подпомагане на посочената дейност с АК4 е отново изменение направено въз основа на писмо с вх. № 01-0400/742 от 7.07.2015 г. на ДФЗ, което съдът е възприел като незаконосъобразно изменение на Приложение № 5 към чл. 9 от Наредба № 7, поради което е отменил уведомителното писмо в частта му за неодобрената площ. В тази част решение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора. Това писмо представлява отговор на директора на Дирекция "Развитие на селските райони" в Министерството на земеделието и храните до заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по запитване във връзка с АК4. В отговора е посочено, че царевицата за зърно е недопустима за подпомагане относно поддържане на местообитанията на ливадния блатар в обработваеми земи, защото Мярка 10 "Агроекология и климат" е създадена с цел да обезщети загубите и пропуснатите ползи на земеделските стопани, които те търпят от неприбирането на реколтата си преди 31 юли. Тъй като царевицата за зърно се прибира след 31 юли, а дори през месеците, август, септември и след това, то тези стопани, които са заявили такъв вид дейност относно местообитанията на ливадния блатар, не могат да търпят загуби или пропуснати ползи. Към отговора е приложена таблица, съдържаща информация за сроковете за сеитба и прибиране на отглежданите у нас зърнено-житни култури. На ред 9 от таблицата е посочена царевицата за зърно, която се засява от края на месец март до 10 май и се прибира август-декември, или след 31 юли. Този отговор по същността си не променя Приложение № 5 към чл. 9 от Наредба № 7, а представлява отговор на поставено питане. Дали ще го има отговора или не, царевицата за зърно се засява и прибира в посочения период, според представения отговор и на директора на Дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" към Министерството на земеделието и храните. Следователно заявената агроекологична дейност от земеделската кооперация с АК4 върху посочените парцели законосъобразно не е одобрена, защото земеделският стопанин, каквото качество безспорно притежава кооперацията-жалбоподател, не търпи вреди или пропуснати ползи от гнезденето на ливадния блатар. Това е свързано и с целта на Наредба № 7, относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета. Според чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициентите, произтичащи от поетите задължения. След като няма разход и пропусната полза от страна на кооперацията по заявения код АК4 правилно посочените парцели с обща площ от 571,73 ха не са одобрени за подпомагане. В тази част решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на друго решение в тази част, по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли по изложените съображения. След като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, административният съд е пропуснал да определи срок по чл. 174 АПК, в който административният орган да се произнесе. Този пропуск следва да се коригира от настоящата инстанция, която определя срок от 14 дни, в който заместник-изпълнителният директор на ДФЗ следва да издаде акта си, считано от влизане на решението в сила. С оглед на изхода на спора искането за разноски следва също да се преразгледа. Следва да се има предвид, че спорът е по законосъобразността на оспорената част от уведомителното писмо, без материален интерес, като жалбата на кооперацията е частично основателна. Поради това решението на административния съд в частта му за разноските също следва да бъде изменено, като според уважената и отхвърлената част на жалбата на кооперацията се дължат разноски при първоначалното разглеждане на жалбата в размер на 205 лв. За касационната инстанция кооперацията не е направила искане за присъждане на разноски, не е представила и доказателства, че такива са направени. ДФЗ следва да заплати на ЗК "Съгласие" разноски в размер на 205 лв. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, ответник при първоинстанционното производство също е поискал разноски, като е направил такива в размер на 250 лв. за вещо лице, а за юрисконсултско възнаграждение му се дължат разноски, които настоящият състав определя в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК и във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При частична основателност на жалбата дължимите разноски са в размер на 225 лв., които земеделската кооперация следва да заплати на ДФЗ. За касационното производство ответната страна по касация също е поискала присъждане на разноски. При частична основателност на касационната жалба настоящият състава определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание посочените по-горе нормативни актове, от които дължими са 50 лв., защото касационната жалба е частично основателна. ЗК "Съгласие" ще следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 275 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение