Решение № 8858 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16490/2013 г.

Решение № 8858 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16490/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Разлог против решение № 1812/25.10.2013 г., постановено от Благоевградския административен съд по адм. д. № 627/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на областния управител на област Благоевград е отменено решение № 144 по протокол № 6 на Общински съвет - Разлог от заседание, проведено на 27.06.2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - областният управител на област Благоевград оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С обжалваното решение на общински съвет Благоевград е дадено съгласие за продажба, чрез публично оповестен конкурс на поземлен имот № 019054, м. "Малка Глазне", землището на с. Баня с площ от 150 кв. м., с трайно предназначение-земеделско и начин на трайно ползване - ливада, категория на земята седма. Със същото решение е приета оценката на имота- пазарна оценка в размер на 574 лева и начална конкурсна цена 744 лева. Със това решение е и допълнен раздел трети, б."Б" от Годишната програма. Възраженията на областния управител в заповедта му, с която е сезирал съда са, че няма данни в преписката производствата за обезщетяване на по чл. 10б от ЗСПЗЗ да са приключили, с което е нарушено законовото изискване на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Също така, областният управител възразява, че направената оценка на имота противоречи на изискването за продажбата му по пазарни цени, с което се нарушава разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 22, ал. 3 от същия закон. Административният съд е приел, че общинският съвет е спазил изискванията на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, тъй като от писмените доказателства, представени от ответника се установявало, че процесният имот не попада в земите, определени за обезщетяване на собственицине на имоти, върху които са проведени мероприятия по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и по отношение на него няма неприключили реституционни производства за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и няма реституционни претенции. Съдът е преценил обаче, че определената продажна цена на имота не е пазарна, тъй като е определена по реда на Наредбата за определяне цени на земеделските земи, която принципно е неприложима за земи от общинския поземлен фонд, а само когато не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява този извод на административния съд за неправилен. Видно от документите в преписката и по-конкретно от експертната оценка е, че е определена справедлива пазарна цена на въпросния имот от оценител, за който е отразено, че притежава сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения, издаден от КНОБ. Следователно, оценката е извършена от независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители, което е компетентното лице за извършването й съгласно препращащата разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 22, ал. 3 от същия закон. Видно от оценката е, че е определена справедлива пазарна цена на имота чрез едновременното прилагане на два допустими метода - методът на индивидуалните пазарни цени на един декар, определени по Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи и методът на пазарните аналози. Този подход (съчетаването на два допустими метода) не е недопустим. Той изрично е предвиден като възможен при определянето на пазарни цени за целите на данъчното облагане, в чл. 10 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Видно от експертната оценка е, че избраните имоти, чиито продажби са взети предвид от оценителя при прилагане на метода на пазарните аналози, са с най-близки пазарни характеристики до оценявания имот, както и че тегловият коефициент на този метод при определянето на справедливата пазарна цена на имота е 0.90, а телговият коефициент на другия използван метод в тази стойност е едва 0,10. Следователно, необоснован и неправилен е изводът на административния съд, че оценката на имота е извършена по използвани методи по Наредба за реда за определяне цени на земеделски земи. Определената оценка в хода на административното производство е справедливата пазарна цена на имота и жалбоподателят пред административния съд, не е ангажирал доказателства, опровергаващи размера на определената справедлива пазарна стойност на процесния имот. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд, поради което следва да го отмени, а вместо това постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли обжалването на областния управител. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд