Решение № 13127 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2016 г.
ВАСV отделение02.12.2016 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 40 от 23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 458/2015 г. по описа на Административен съд гр. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № 361/23.09.2015 г. на директора на РИОСВ гр. Р., с която на основание чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда на "Монтюпе " ЕООД е наложена принудителна административна мярка - "принудително извеждане от експлоатация на Инсталация за каруселно леене на алуминий -Карусел № 1 и пломбиране на каруселното устройство на инсталация за каруселно леене на алуминий- Карусел № 1, до привеждане дейността на дружеството в съответствие с Условие 9.2 от Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г.". Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13127 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Монтюпе" ЕООД - Р. против решение № 40 от 23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 458/2015 г. по описа на Административен съд гр. Р. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Р., чрез своя процесуален представител - юрк. Димитров оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 361/23.09.2015 г. на директора на РИОСВ гр. Р., с която на основание чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда на "Монтюпе" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - "принудително извеждане от експлоатация на Инсталация за каруселно леене на алуминий-Карусел № 1 и пломбиране на каруселното устройство на инсталация за каруселно леене на алуминий- Карусел № 1, до привеждане дейността на дружеството в съответствие с Условие 9.2 от Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г.". За да постанови този резултат съдът е приел, от фактическа страна, че с оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) изразяваща се в: принудително извеждане от експлоатация на инсталация за каруселно леене на алуминий. Като фактически основания за налагане на ограничителната мярка били посочени, че в дейността си дружеството нарушава условия от КР/комплексното разрешително/, в резултат на което се създава непосредствена опасност за замърсяване и увреждане на околната среда/превишаването на заложения в КР допустим дебит на отпадъчни газове при ИУ № 1 води до превишаване на нормите за допустими емисии на общ органичен въглерод, което оказва отрицателно въздействие и създава непосредствена опасност за замърсяване на околната среда и конкретно компонента атмосферен въздух/ . Също така е прието от фактическа страна, че е нарушено Условие 9.2 от КР в две негови условия - 1.условие 9.2.1 "Дебитът на технологичните и вентилационни газове от всички организирани източници по условие 9.2.2 не трябва да превишава посочените в съответното условие стойности", тъй като измереният дебит на изпускащо устройство № 10 към Карусел № 1 е по-голям от посочения в таблица 9.2.2.2 към условието стойност и 2. същото условие 9.2.1, но по отношение на друга таблица към него - Таблица 9.2.2.1- продължение, в която е посочена максимална стойност на органичните вещества, определени като общ въглерод 50 mg/Nm3; посочено е, че превишаването на тази стойност съставлява както нарушение на КР-респективно по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС, така и на чл. 15 от Наредбата за норми за допустими емисии на вредни вещества/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. От събраните по делото писмени доказателства се установило, че за периода от 25.06.2015 г. до 30.06.2015 г. служители на РИОСВ извършили планова проверка на завода за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, а в периода 29.06.2015 -06.07.2015 г. е проведен и емисионен контрол. Въз основа на тези проверки е образувана административно наказателна преписка и издадено наказателно постановление № и-11-3820-1/30.07.2015 г., съгласно което "Монтюпе", ЕООД е извършило нарушение на чл. 69, ал. 1 ЗООС, във вр. с Таблица 9.2.2.2-продължение към условие 9.2.1 от КР № 105-Н1/2012 г. и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1/2005 г. На дружеството е наложена текуща месечна санкция, в размер на 10 024 лв., считано от 02.07.2015 г., до преустановяване на неспазването на емисионните норми, определени в комплексното разрешително. Наказателното постановление е влязло в сила. Също така е констатирано наличие на влязло в сила наказателно постановленние № 49/03.09.2015 г., с което за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 164, ал. 1 ЗООС, на "Монтюпе" ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 35 000 лева. При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните изводи: оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган; в предписаната от закона форма и съдържание; при спазване на административно производствените правила, при изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства. Според първоинстанционния съд, акта на административния орган е постановен при правилно издирване и прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 3 от ЗООС директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, а съгласно т. 4 -за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Вида и характера на ПАМ са регламентирани в чл. 159, ал. 1 и 2 от ЗООС, като са предвидени спиране производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Аналогично на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на преваннтивни, преустановителни и възстановителни, което дословно е възприето и от санмия чл. 159, ал. 1 ЗООС. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд е, че наложената административна мярка е с кумулативен ефект имащ и преустановителен и превантивен характер. Според АС-Р., първата хипотеза допуска налагане на ПАМ, при възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, а втората -за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда., респективно отстраняване на вредните последици от тях. Извода на съда е, че и двете хипотези са били налице към момента на издаване на административния акт. Настоящата инстанция не споделя този извод. За да обоснове непосредствената опасност за здравето/към момента на издаване на ПАМ- 23.09.2015 г./, РИОСВ-Р.- се мотивира с резултати от измервания /емисионен контрол/ на отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух, при експлоатацията на линия за каруселно леене на алуминий- Карусел № 1-въз основа на проверки извършени два месеца по рано- на 02.07.2015 и 09.07.2015 г., еднократно отчитащи превишения на нормите за допустими емисии на изпусканите в атмосферния въздух отпадъчни газове. Приет е за ирелевантен факта, че в изпълнение на предписание, отправено от самият административен орган, са добавени по- мощни вентилатори, респективно въздействието при експлоатацията им върху околната среда- доколкото не е налице съгласуване на монтажа им с РИОСВ. Лаконично и безкритично, първоинстанционния съд потвърдил тези изводи . Съдът, отказал кредитиране на представени по делото писмени доказателства- протоколи от изпитвания, извършени на 23.09.2015 г., т. е. - към момента на налагане на ПАМ, писмени доказателства и свидетелски показания -намирайки ги за неотносими и не установяващи нови релевантни за спора факти. Незаконосъобразен извод на съда. Наложен е ПАМ, рефлектиращ тежко и ограничително върху дейността на производствена практика, изразен чрез принудително извеждане от експлоатация на цялостна инсталация, при трудно определяем срок на действие - "до привеждане дейността на дружеството в съответствие с Условие 9.2 от Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г.". Самият ПАМ е наложен без да е установено дали към момента на налагане на мярката - пряката и непосредствена опасност за замърсяване на климата или за здравето на хората - е била налице. Между страните не се спори, че с влязло в сила определение № 12158/16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 12563/2015 г. по описа на Върховния административен съд - предварителното изпълнение на оспореният административен акт -Заповед № 361/23.09.2015 г. на директора на РИОСВ-Р. е спряно и експлоатацията на Инсталация за каруселно леене на алуминии Карусел № 1 е възобновена в пълен обем. Пред настоящата инстанция са представени нови писмени доказателства, изхождащи от административния орган. В съдебния процес, с оглед правомощията на първоинстанционния и на касационния съд като инстанции по същество на спора ( в тази връзка- чл. 173, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК) правно и доказателствено относими факти могат да бъдат установявани до приключване на устните състезания във всяка една от инстанциите по същество на спора (чл. 226, ал. 2 и чл. 227, ал. 2 АПК). В съдебно административното производство нормата на чл. 142, ал. 2 АПК предоставя възможност за съобразяване на нови факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта. В идентичен смисъл е разпоредбата на чл. 147 ГПК- поради което следва представените писмени доказателства да бъдат ценени и обсъдени от настоящата инстанция. Представени са протоколи от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, със заявител на изпитването, именно административния орган РИОСВ-Русе, между които и протокол от изпитване №11-0146/28.03.2016 година,с четири броя извадки от процесната инсталация за проточно леене "Карусел №1 , като измерените емисии на вредното вещество е - <29,3 mg/Nm3 -, което е по-малко от границата на количествено определяне на метода, съгласно соченото Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 година ; аналогични и под норма са измерванията,извършени през същия период- и на останалите инсталации на обект "Монтюпе". Също така, със Заповед № И-11-3820-6/18.04.2016 година, на директора на РИОСВ-Русе, след констатирано прекратяване неспазването на определените емисионни норми -, което е по-малко от границата на количествено определяне на метода, съгласно соченото Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г.; аналогични и под норма са измерванията, извършени през същия период- и на останалите инсталации на обект "Монтюпе" . Също така, със Заповед № И-11-3820-6/18.04.2016 г., на директора на РИОСВ-Р., след констатирано прекратяване неспазването на определените емисионни норми - е отменена текущата месечна санкция, в размер на 10 024 лена, наложена с Наказателно постановление № И-11-3820/30.07.2015 г., издадено от директора на РИОСВ-Р. и послужило като основание за налагане на ПАМ. Няма спор между страните, че дейността на инсталацията е в аналогични обем и начин на действие, както към март 2016 г., така и към септември 2015 г. Анализът на тези доказателства, съпоставен с фактите, установени от административния орган и потвърдени от първоинстанционния съд, обуславят извода на настоящата съдебна инстанция, че е наложен ПАМ, без по надлежния ред да е установена пряка и непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда, респективно за увреждане на здравето или имуществото на хората, с причинител -принудително изведената от експлоатацията инсталация. От всичко изложено дотук се налага извода, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материално правните норми на ЗООС, като е направил извод за обратното Административен съд гр. Р. е постановил решение в противоречие на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Разноски не се претендират, съда не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 22 ЗАНН
- чл. 142, ал. 2