Решение № 4272 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2008 г.

Решение № 4272 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мария Асенова Пешева от гр. София срещу решение № 352 от 19.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано да бъде продължен срокът на действие на издаденото й Разрешително № 0203 от 25.03.2003 г. за водоползване на минерална вода от сондаж № 8 "Топилата" на находище "Велинград-Лъджене" гр. Велинград по молба на жалбоподателката от 29.10.2008 година. Отказът е позован на чл. 78, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), поради неспазване на законовия 6-месечен срок за подаване на молбата - в случая до 20.09.2008 г., тъй като срокът на разрешителното изтича на 20.03.2009 година. Като допълнителен мотив на отказа е посочена и разпоредбата на чл. 68, ал. 7 от ЗВ (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.), въвеждаща забрана за издаване на разрешително в случаите, когато целта на водовземането от минерални води е задоволяване на собствени потребности на гражданите. В жалбата се поддържа, че оспореното решение противоречи на материалния закон, защото подадената от Пешева молба всъщност е за изменение на разрешителното на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, което не е обвързано със срок. Неправилно административният орган е счел, че жалбоподателката е поискала продължаване на срока му в качеството на физическо лице, след като към молбата е приложен договор за безвъзмездно право на ползване от 15.08.2008 г., сключен между нея от една страна и "Релакс Трейдинг" ЕООД от друга страна (чийто управител и едноличен собственик на капитала е Пешева), който договор касае същия имот, за който е издадено разрешителното. Освен това, видно от компютърната разпечатка на деловодството на МОСВ молбата е с вх. № 5537 от 29.10.2008 г. и е внесена "относно изменение на разрешително 0203/25.03.2003 г.". По тези съображения, изцяло възпроизведени в представената писмена защита, се иска отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество от съда. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и по изложените в писмено становище аргументи моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от легитимирана страна. Разгледана по съществото й е неоснователна, поради следното: Административният акт е постановен от компетентният по смисъла на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗВ орган, в предвидената форма, като е мотивиран съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите и правни основания, обосновали решението на министъра за отказ да бъде продължен срока за водоползване на минерална вода. При постановяването на административния акт не е допуснато твърдяното или друго нарушение на материалноправните разпоредби на ЗВ, тъй като молбата за продължаване срока на действие на разрешителното се подава не по-късно от 6 месеца преди изтичането му, каквото е изискването на чл. 78, ал. 1 на закона. Отказът на административния орган е съобразен и с обстоятелството, че титуляр на водоползване на минерална вода е физическо лице, а с разпоредбата на чл. 68, т. 7 от ЗВ е въведена забрана за даване на разрешително в случаите, когато целта на водовземането от минерални води е задоволяване на собствени потребности на гражданите. Молбата не може да бъде квалифицирана като такава, подадена по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ от лицето, в чиято полза е предоставено разрешителното. Видно от съдържанието й и от доказателствата по преписката, не са налице изрично визираните в чл. 73 предпоставки за изменение на вече издаденото разрешително - когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност - ал. 1 или когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси - ал. 2. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателката за описанието на регистрирания документ в компютърната деловодна система на министерството. Що се касае до "Релакс Трейдинг" ЕООД, то дружеството в случая не е легитимирано да подава нито молба по чл. 78, ал. 1, нито по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Единствено възможната хипотеза е да подаде заявление по реда на чл. 79, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗВ, с което би стартирало процедура по смяна на титуляра, като уведоми МОСВ за наличие на промяна в правото на ползване на имота. Такова заявление липсва и правилно административният орган в лицето на министъра е разгледал процесната молба като подадена от Пешева в качеството й на физическо лице и при наличието на пропуснат преклузивен срок по чл. 78, ал. 1 от ЗВ е постановил обжалвания отказ, с допълнителното съображение за този резултат по чл. 68, т. 7 от ЗВ. Поради изложеното не са налице пороци, обуславящи неговата отмяна и подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателно е искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателката следва да се осъди да заплати на МОСВ сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 2 от 2009 г.), Върховният административен съд, състав на седмо отделение