Решение № 10534 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2014 г.

Решение № 10534 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Враца е подал касационна жалба срещу решението от 9.012014 г. по адм. дело № 590/2013 г. по описа на Административния съд - Враца, с което е отменена издадената от този орган заповед № 1495/02.10.2013 г. за принудително изземване от Маргарита Каменова Митева на недвижим имот, частна общинска собственост, с административен адрес: град Враца, ул. "Васил Кънчов" № 2Б, ап. 53, състоящ се от една стая и кухня. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответницата Маргарита Каменова Митева не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № 1682/15.12.2007 г. на кмета на община Враца Маргарита Каменова Митева с четиричленното си семейство била настанена в едностайно жилище, на адрес: Враца, ул. "Васил Кънчов" № 2Б, ап. 53, със срок на настаняване до 31.12.2009 г. Между страните бил сключен договор за наем от 15.12.2007 г. В договора не е отбелязан срокът на неговото действие. С уведомление № 9400-0-7684/17.05.2013 г., подписано от заместник-кмета на община Враца, Маргарита Митева била известена, че не е платила наемни вноски за 22 месеца, общо в размер на 399,43 лева, и такса "битови отпадъци" за 3 години. Отправено й е било предупреждение, че следва да заплати задължението си в 14-дневен срок, и да освободи жилището в месечен срок, тъй като срокът на нейното настаняване изтекъл на 31.12.2009 г. В дадения срок наемателката не освободила имота. Със заповед № 1495/02.10.2013 г. кметът на община Враца разпоредил принудителното изземване на жилището от Маргарита Митева, на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост. Съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като принудителното изземване на имот, общинска собственост, се предприема, ако имотът се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В случая ползването на жилището не е без основание, тъй като административният орган не прекратил наемното правоотношение, както се предвижда в договора за наем, и в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински имоти, приета от Общинския съвет - Враца. Поради това административният съд отменил оспорената заповед. Решението съответства на материалния закон. Административният съд правилно посочил, че едната от предвидените две предпоставки за изземването на имота не е налице. Имотът не се ползва без основание при положение, че наемното правоотношение не е прекратено със заповед на кмета на общината. Обстоятелството, че Маргарита Митева е настанена в резервно жилище, а в резервните жилища лицата се настаняват за срок не повече от две години, не променя извода на първоинстанционния съд. Срочните наемни правоотношения, учредени по Закона за общинската собственост, не се прекратяват с изтичането на срока. Те, както и наемните правоотношения без срок, се прекратяват по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост - със заповед на органа, издал настанителната заповед, при наличието на нормативните основания. Така е предвидено и в Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински имоти, в чл. 36 на която е записано, че наемните правоотношения на лица, настанени в резервни жилища, се прекратяват по реда на чл. 37, със заповед на кмета на общината. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на касационния жалбоподател остават в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд