Решение № 6116 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу решение 6469/25.02.2025 г., постановено по адм. дело 11890/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с която по жалбата на К. Х., гражданин на Сирия, е отменено Решение 11652/08.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл.75,ал.1,т.2,във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и делото е върнато като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при съобразяване на дадените от първоинстанционния съд указания. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу спорното решение на председателя на ДАБ. Ответникът К. Х. не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба К. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 11652/08.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл.75,ал.1,т.2,във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ е отменил решението. За да достигне до този извод АССГ е приел, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ и в предвидената писмена форма. За да отмени спорното административно решение в посочената част, първоинстанционният съд приел, че Административният орган не е изследвал задълбочено по никакъв начин нежеланието на търсещия зарила да отбие военната си служба в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси/ само един/ е приел, че нежеланието да бъде мобилизиран не е основание да се предостави статут на бежанец, а това предполага отмяна на Решението и връщане на личното дело на Председател на ДАБ за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, при което следва да се проведе ново интервю с оспорващия, като се поставят конкретни въпроси, цитирани по-горе в Наръчника по процедури и критерии, и в съответствие с тях да се извърши нова преценка на причината и нежеланието на търсещия закрила да отбие военната си служба и в този смисъл да се задават конкретни въпроси по Наръчника, цитирани по- горе и да се изследват всички причини за нежеланието на търсещия закрила/ по всяка една точка от цитираните по- горе в Глава Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба на Наръчника по процедури и критерии обстоятелства, и едва тогава да се постановява решение. Наред с това, съдът приел, че е следвало да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия, като се анализира подробно ситуацията в страната на произход на оспорващия/ с оглед настъпилите събития от последните дни и падането на режима на Президента Б. А., както и дали сега би се завърнал в Сирия и се обсъдят и останалите предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съдът е указал, при новото разглеждане да се съобрази Позицията на ВКБООН относно връщане в Сирийска Арабска Република, в посока, че ВКБООН в момента не е в състояние да предостави подробни насоки на лицата, вземащи решения за предоставяне на убежище относно международната закрила на гражданите на Сирия и с оглед на настоящата несигурност в Сирия ВКБООН призовава държавите, предоставящи убежище да спрат издаването на отрицателни решения за молби за международна закрила от сирийски граждани или лица без гражданство с предишно обичайно местоживеене в Сирия и преустановяване на издаването на отрицателни решения следва да остане в сила докато ситуацията в Сирия не се стабилизира, и не бъде налична надеждна информация за сигурността и правата на човека, която да позволи пълна оценка на необходимостта от предоставяне статут на бежанец на отделните лица, и ВКБООН не счита, че към настоящия момент са изпълнени изискванията за прекратяване на статута на бежанец на лица с предоставена международна закрила, и призовава държавите да не връщат принудително нито сирийски граждани, нито лица с предишно обичайно местоживеене в Сирия, включително палестинци, пребивавали преди това в Сирия. По подробно изложени в тази насока съображения и като приел, че актът е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, съдът постановил отмяната на оспореното решение на председателя на ДАБ, както и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, но неправилно е интепретирал събраните по делото писмени доказателства като е формирал необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Оспорено е Решение 11652/08.11.2024 година на Председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл.75,ал.1,т.2,във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ отказал да предостави на ответника статут на бежанец и хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗУБ, в предвидената по чл. 59 ал. 2 АПК форма. Не са допуснати нарушения на производствените правила, в противоречие с приетото от съда. Административният орган е спазил задължението си по чл. 35 АПК да изясни обстоятелствата от значение за случая и не е налице непълнота при издаване на оспорената заповед, изложени са надлежни мотиви. Спазена е предвидената в ЗУБ процедура и правата на лицето не са нарушени, проведено е интервю с кандидата на разбираем за него език чрез преводач, запознат е с процедурата, разяснени са му правата, решението е връчено лично на адресата. Не е налице нарушение и на материалния закон. Решението е подробно мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ . Съдът е анализирал материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила от лицето, но неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Съдът се е позовал на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които разпоредби е анализирал подробно през призмата на конкретната фактическа обстановка и е развил съображения за неправилността на извода на административния орган като е приел, че не е изследвано задълбочено нежеланието на чужденеца да отбие военната си служба. Споделят се изложените в касационната жалба на Председателя на ДАБ съображения за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец на търсещия закрила чужденец и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Фактическата обстановка е изяснена в пълнота като административният орган е изложил достатъчно и надлежни мотиви, които обосновават оспорения отказ от закрила. По делото не е доказано наличието на основателен страх у лицето от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ. По делото липсват данни, че чужденецът не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Лицето е напуснало пределите на страната си по произход - Сирия, по лични причини като не са налице данни да е имал конкретни проблеми със сирийските власти в държавата си по произход от религиозен или друг характер. Не са налице данни по делото лицето да е имало причини за хуманитарна или за бежанска закрила. Не се обосновават основателни причини за преследване на лицето поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Установени са единствено лични причини, поради които чужденецът е напуснал държавата си по произход, които не покриват критериите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за получаване на закрила от чужденеца. В конкретния случай с оглед бежанската история на чужденеца, събраната информация за обстановката в конкретния регион на държавата му, съобразно писмена справка от Дирекция Международна дейност при ДАБ за актуалното положение в Сирия, може да се направи извод, че за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл.8 и чл.9 ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15 ал.1б. в от Директива 2011/95/ЕО. Предвид изложеното, първоинстанционното решение, макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу процесното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение