Решение № 472 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2008 г.

Решение № 472 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Еленка Стамова Иванова от гр. Пловдив срещу решение № 82 от 26.05.2008 г. по адм. д. № 196/2007 г. на Административен съд Хасково, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата по касационната жалба Калинка Стамова Иванова изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касацинната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Еленка Стамова Иванова от гр. Пловдив срещу Заповед № ДК-10-15 от 10.09.2007 г. на Началника на РДНСК Хасково. С оспорената заповед е потвърдено разрешение за строеж № 28 от 28.06.2007 г. на Главния архитект на община Тополовград на Динко Куртев Палазов за строеж "Междусъседска ограда" с местонахождение УПИ IХ-1199, кв. 71 по ПУП на гр. Тополовград. Основният довод на касаторката е за "начина по който е прието" заключението на вещото лице от първоинстанционния съд и оспорването на същото пред настоящата инстанция. Видно от данните по делото Еленка Иванова - жалбоподателка пред първоинстанционния съд се е явила в съдебно заседание, проведено на 23.11.2007 г., като в това заседание по нейно искане е назначено вещо лице за изпълнение на задача поставено от нея. На следващото съдебно заседание проведено на 11.01.2008 г. същата е била редовно призована, но не се е явила и съдът е приел, че е редовно призована, и в този случай не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 137, ал. 7 от АПК, на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. Съгласно чл. 137, ал. 7 от АПК жалбоподателката е била редовно призована и за съдебното заседание, проведено на 18.04.2008 г., когато жалбоподателката също не се е явила и не е присъствала на приемането на доказателствата - заключението на вещото лице, като последното не е оспорено от нея по съответния ред. Съдът не е допуснал процесуално нарушение както в приведените предходните съдебни заседания, така и в проведеното на 18.04.2008 г. съдебно заседание, а жалбоподателката не е проявила процесуална активност да се уви и да участва по делото, защитавайки своите интереси, въпреки че е била редовно призована, поради което възраженията й направени в касационната жалба, в която тя оспорва заключението на вещото лице, са неоснователни. Оспорване на заключението на вещото лице би могло да се направи само пред първоинстанционния съд, но то е прието без да е оспорено от страните и е ценено от съда наред с останалите относими за спора доказателства. Недопустимо е за първи път заключението на вещото лице да се оспорва в касационното производство, предвид забраната за фактически установявания, визирана в разпоредбата на чл. 220 от АПК. По реда на чл. 168 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорената заповед, с която е потвърдено разрешението за строеж на ограда. Не са установени основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения акт. Възражението на касаторката за несъвпадането на основите на старата ограда с имотната граница е неотносимо към законосъобразността на издаденото разрешение за строеж на оградата, обстоятелство също обсъдено от съда и изложени в тази посока обосновани мотиви. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което