Решение № 13771 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2014 г.

Решение № 13771 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Йелис - Диана Йорданова", със седалище в гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител адв. Станко Кидиков срещу Решение № 1932 от 02.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2985 по описа на Административен съд - Пловдив за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 091107108 от 04.5.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, ИРМ-Пазарджик потвърден с Решение № 1063 от 22.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил изложените доводи в подадената жалба и събраните по делото писмени доказателства, а извода му за материална законосъобразност на издадения ревизионен акт е в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не дал отговор на въпроса по възражението им за изтекла 5 годишна давност, нито пък отговорил защо тази давност не може да се приложи, а следва да се изследва въпроса за абсолютната давност. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Бонева, в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № 091107108 от 04.5.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, ИРМ-Пазарджик, потвърден с Решение № 1063 от 22.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Йелис - Диана Йорданова", със седалище в гр. Кърджали, е отказан данъчен кредит в общ размер на 4703,49 лева, от който 3 166,67 лева по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71, т. 1 от ЗДДС и 1 536,82 лева по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, ведно с лихви 2467,20 лева и допълнително са установени задължения: данък по чл. 35 ЗДОФЛ за 2005 г. в размер на 3589,71 лева, с лихви 2693,50 лева; данък по чл. 35 ЗДОФЛ за 2006 г. в размер на 1336,01 лева, с лихви 825,11 лева; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 216,88 лева, с лихви 102,34 лева; и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 378,88 лева, с лихви 121,63 лева. Относно отказания данъчен кредит в размер на 3 166,67 лева по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71, т. 1 от ЗДДС и увеличението на счетоводния финансов резултат за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), съответно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в размер на 20 682.97 лв., 7 762.95 лв., 7 828.17 лв. и 2 723.39 лв. ревизия е установила, че посочените суми представляват приспаднат от ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" данъчен кредит, съответно отчетени разходи, за които същия не притежава данъчни фактури и/или други данъчни или първични счетоводни документи, поради което не е признат данъчен кредит и разходи, формиран е нов данъчен финансов резултат, определени са ЗОВ и е установена данъчна основа със съответното годишно данъчно задължение на жалбоподателя за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., с съответните лихви. Относно отказания данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за получени доставки на телевизори, ваучери и услуги от частен съдебен изпълнител, в общ размер на 1 536,82 лева органа по приходите е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства за това, че закупените стоки и услуги от ЧСИ са използвани за облагаеми доставки или за доставки, свързани с икономическата му дейност. С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон Административен съд (АС) - Пловдив е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на приходните органи, като е отхвърлил жалбата на ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" срещу издадения ревизионен акт. Относно отказания данъчен кредит в размер на 3 166,67 лева по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71, т. 1 от ЗДДС, съдът приел, че ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" е упражнило право на данъчен кредит, съответно отчело разходи, за които не притежава данъчни фактури и/или други данъчни или първични счетоводни документи. Приел е, че и при съдебното оспорване на ревизионния акт не са представени такива данъчни документи от ревизираното лице, а и факта на липсата им не се опровергава от заключението по назначената експертиза. На основание разпоредбите на чл. 93, ал. 9 от ЗДДС (отм.), чл. 86, ал. 5 и чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.), чл. 112, ал. 3 от ЗДДС и чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, в които подробно е регламентиран реда и действията на регистрираните лица при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ, съдът е приел, че този ред не е спазен от регистрираното лице, поради което твърденията му, че поради наводнение в офиса на фирмата не притежава данъчни фактури или други данъчни документи, не обосновава право на данъчен кредит. Относно отказания данъчен кредит за получени доставки на телевизори, ваучери и услуги от частен съдебен изпълнител, в общ размер на 1 536,82 лева, съдът е приел, че по време на ревизията и в съдебното производство по обжалване на ревизионния акт, от ревизираното лице не са представени доказателства, че закупените стоки и получените услуги са използвани за облагаеми доставки или са доставки, свързани с икономическата му дейност, поради което правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното лице. Приел е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, по съображения, че абсолютната 10 годишна давност не е изтекла, . Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт, съставът на АС - Пловдив не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореното решение съдържа фактически констатации и правни изводи на съда по спорните по делото въпроси. Обсъдени са всички събрани по делото писмени доказателства и заключение по назначена експертиза, като едновременно с това е даден отговор по всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, като са приети за неоснователни. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като изводите на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Относно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 166,67 лева по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71, т. 1 от ЗДДС и увеличението на счетоводния финансов резултат за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), съответно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, въз основа на което са определени допълнителни за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., правилно АС - Пловдив е приел, че РА е законосъобразен в посочената част. Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71, т. 1 от ЗДДС, първото условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е лицето да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация (по отм. на 01.01.2007 г. ЗДДС) и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател (по действащия след 01.01.2007 г. ЗДДС). В случая е безспорно установено, че ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" е ползвало право на данъчен кредит в общ размер от 3 166,67 лева, видно от дневника за покупки и СД за посочените в ревизионния акт данъчни периоди, за доставка на стоки и услуги, за които не притежава данъчна фактура или друг данъчен документ. Ето защо правилно АС - Пловдив е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че този извод не се променя от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с това заключение не се установява факта на притежаване на данъчна фактура от ревизираното лице. Правилни са също така правните изводи на съда, че след като не е спазен реда за заявяване и установяване на факта на унищожаване на данъчните документи, ревизираното лице не може да ползва право на данъчен кредит с твърдения за настъпили такива обективни събития. Правилни са и изводите на съда, че с отказаното право на приспадане на данъчен кредит, правилно формиран е нов данъчен финансов резултат, определени са ЗОВ и е установена данъчна основа със съответното годишно данъчно задължение на жалбоподателя за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., поради което и в тази част издадения ревизионен акт е законосъобразен. Относно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в размер на 1 536,82 лева за получени доставки на телевизори, ваучери и услуги от частен съдебен изпълнител, правилно АС - Пловдив е приел, че РА е законосъобразен в посочената част. Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 69, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, а съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая е безспорно установено, че ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" е получател по доставки от частен съдебен изпълнител на 2 броя телевизори, ваучери и услуги, изразяващи се в опис на недвижим имот, запори върху банкова сметка, съобщение за прекратяване на изпълнително дело, вдигане на запори и др., като по посочените доставки ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" е ползвало право на данъчен кредит в общ размер от 1 536,82 лева . също така е безспорно установено, че ревизираното лице не е представило доказателства нито в хода на ревизията, нито при съдебното оспорване на ревизионния акт, че стоките и услугите са използване за облагаеми доставки или, че стоките и услугите са предназначени за дейности, свързани с икономическата му дейност. Ревизираното лице не е дало обяснения в хода на ревизионното производство от кого и за какво са използвани стоките и услугите по тези доставки, не е представило счетоводни документи за завеждането на стоките като материален актив или за счетоводно отразяване на услугите. Установено е от органите по приходите, че не е имало лица по трудови или граждански договор и е заплащало телефонни услуги на БТК и мобилни такива. Само въз основа на твърдението на ревизираното лице, че основния му предмет на дейност е подготовката и разпространението на вестник "Арда нюз", не може да се приеме, че доставките на телевизори и ваучери са предназначени за дейности, свързани с икономическата дейност на ревизираното лице. В подкрепа на твърдението си, касаторът е следвало да ангажира доказателства за установяване на факта, че тези доставки са предназначени за икономическата му дейност, тъй като върху него пада тежестта да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Правилни са изводите на съда и относно липсата на доказателства, че получените услуги от частен съдебен изпълнител са предназначени за икономическата дейност на ревизираното лице. Поради липсата на доказателства от които да се установява пряка връзка между получените доставки на стоки и услуги и икономическата дейност на ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" обосновано с РА е отказан данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, до който правилен извод е достигнал и АС - Пловдив. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционния съд неправилно отхвърлил възражението му за изтекла погасителна давност за установените с ревизионния акт задължения. Съдът споделя правните изводи на съда, като в допълнение следва да се изложат и съображения, че не е изтекъл 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за установяване на задълженията. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В процесния случай, с РА са установени задължения за м. декември 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Задължението по ЗДДС за месец 2.2005 г. и задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е следвало да бъдат декларирани през 2006 г., което означава, че 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 1.01.2007 г. и е изтекъл на 31.12.2011 г. Ревизията е започнала със ЗВР № 1004927 от 26.09.2011 г., връчена на ревизираното лице на 30.09.2011 г. т. е. преди да изтече посочения срок, поради което ревизионното производство е надлежно образувано. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2 от ДОПК, давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публично вземане - до издаване на акта, а съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК - се прекъсва с извадане на акта, в този смисъл правилно съдът е приел, че публичните вземания не са погасени по давност с изтичане на 5 годишен давностен срок, а абсолютната 10 годишна давност не е изтекла. По така изложените съображения твърдяните в касационната жалба доводи са неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, тъй като АС- Пловдив е присъдил юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за цялото съдебно производство съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение