Решение № 11529 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Община Варна, чрез процесуален представител гл. юрк. М. Димова и на Нова сън ЕООД, чрез процесуален представител адв. Ж. Койчева, против Решение 2250 от 05.03.2024 г., постановено по адм.д. 385/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на Заповед 454/07.09.2021 г. на главния архитект на Община Варна. В жалбите се релевират доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Молят за отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с което процесната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание, касаторът главен архитект на Община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа касационната жалба. Моли да бъдат присъдени съдено деловодни разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответниците. Касаторът - Нова сън ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба и писмен отговор поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна. Ответниците Ю. Н. С., М. С. С., Л. А. А., А. С. Г., П. Н. Г. и Е. П. Г. чрез процесуалния си представител адв. С. Левкова, в писмено становище оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски. Останалите ответници не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Варна обявява нищожността на Заповед 454/07.09.2021 г. на главния архитект на Община Варна, с която на основание чл.135, ал. 3 вр. с чл.134, ал.1, т.1 вр. с ал. 2, т. 5 ЗУТ е разрешено изработване на проект за Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за изменение на кв. 8 по плана на 20-ти" подрайон - гр.Варна, одобрен със Заповед 341/27.03.1963г. на Комитета по архитектура и благоустройство - гр.София, в граници на ПИ 10135.2562.208 по КК и КР на гр. Варна, попадащ в кв. 20 по плана на ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Варна, одобрен с Решение 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет - Варна. За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че неправилно за имот 10135.2562.208 е била издадена заповед по чл.135 ал. 3 от ЗУТ, с която е разрешено изработването на проект за изменение на план за регулация и застрояване, одобрен с Решение 2106- 14/30.03.2015г. на Общински съвет - Варна, тъй като с влязло в сила Решение 372 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. 1983/2015г. по описа на Административен съд - Варна е отменено Решение 2106-14 от 30.03.2015 г. на Общински съвет - гр.Варна, с което е бил одобрен ПУП - ПРЗ на [жк], в частта на УПИ II-208 и УПИ IV - 208. Преписката е била върната на Общински съвет - Варна за ново произнасяне и вместо да бъде осъществено такова е направена подмяна на процедурата и е приета заповед по чл.135 ал. 3 от ЗУТ, издадена от главния архитект на Община Варна въз основа на делегирани правомощия от кмета на общината. Посочил е, че ПУП- ПРЗ за имот 10135.2562.208, чието разработване на проект е одобрено със Заповед 454/07.09.2021 г., се явява първи по ред отнасящ се за застрояването на визирания имот и не може да представлява изменение в частта на застроителните предвиждания, защото до този момент такива за процесния имот не са били одобрени. Обжалваният план би могъл да представлява изменение само досежно регулацията и по-конкретно вътрешните регулационни линии формиращи УПИ V-208 и УПИ VI-208, тъй като уличната регулация на имот 10135.2562.208, приета с регулационния план от 1963г. остава непроменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касационния жалбоподател Нова сън ЕООД, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Предвид обстоятелството, че в случая от ПИ 10135.2562.208 са образувани УПИ V-208 за жилищно строителство и УПИ VI-208 за озеленяване, е налице промяна на предназначението на процесния имот, което обуславя статута на жалбоподателите като заинтересовани лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ, тъй като същите са собственици на обекти в жилищна сграда, построена в съседен имот с идентификатор 10135.2562.157. Оспореният административен акт е бил съобщен на 14.01.2022 г., като 14-дневния срок за обжалване изтича на 28.01.2022 г., а жалбата от заинтересованите лица е подадена на 27.01.2022 г., поради което същата не е просрочена. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е разрешено изработване на проект за ПУП - ПРЗ за изменение на кв. 8 по плана на 20-ти" подрайон - гр.Варна, одобрен със Заповед 341/27.03.1963г. на Комитета по архитектура и благоустройство - гр.София, в граници на ПИ 10135.2562.208 по КК и КР на гр. Варна, попадащ в кв. 20 по плана на ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Варна, одобрен с Решение 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет Варна е нищожна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В случая заповедта, съгласно посоченото в нея правно основание, е издадена от компетентен орган главния архитект на Община Варна с делегирани правомощия от кмета на Община Варна да разрешава или отказва изработването на проекти за изменение на подробни устройствени планове по реда на чл.135 ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Заповедта е издадена в установената писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като процедурата и материално-правните предпоставки за първоначално одобряване на ПУП и за неговото изменение са коренно различни и е налице несъответствие с целта на закона, което е тежък порок водещ до нищожност на обжалвания административен акт. Правилен е и изводът, че в случая е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК - процесният акт е в противоречие с влязло в сила Решение 372 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. 1983/2015г. по описа на Административен съд - Варна. С това решение Административен съд - Варна отменя Решение 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет Варна, с което е одобрен ПУП ПРЗ на [жк], в частта на УПИ II-208 и УПИ IV-208 и преписката е върната за произнасяне от общинския съвет. Видно от доказателствата по делото за територията, в която е разположен имот 10135.2562.208 има действащ план за регулация, одобрен със Заповед 341/17.03.1963 г. на Комитета по архитектура и благоустройство. Регулацията по този план от 1963 г., в частта на уличната мрежа е приложена. Тоест, за процесния имот липсва предходен застроителен план и обжалваният е първи по ред с част включваща застрояване. ПУП- ПРЗ за имот 10135.2562.208, чието разработване на проект е одобрено със Заповед 454/07.09.2021 г., се явява първи по ред отнасящ се за застрояването на визирания имот и не може да представлява изменение в частта на застроителните предвиждания, защото до този момент такива за процесния имот не са били одобрени. Обжалваният план би могъл да представлява изменение само досежно регулацията и по-конкретно вътрешните регулационни линии формиращи УПИ V-208 и УПИ VI-208, тъй като уличната регулация на имот 10135.2562.208, приета с регулационния план от 1963 г. остава непроменена. Преписката е била върната на Общински съвет - Варна за ново произнасяне и вместо да бъде осъществена процедура по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ е направена подмяна на процедурата и е приета заповед по чл.135 ал. 3 ЗУТ. Видно и от решението на ЕСУТ от 27.07.2021г. е, че е дадено положително становище за приемане на заповед по чл.135 ал. 3 ЗУТ, като същевременно е подчертано, че се продължава процедурата във връзка с отмененото от съда Решение 2106- 14/30.03.2015г. на Общински съвет - Варна, с което е бил приет ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.2562.208 по КККР. За имот с идентификатор 10135.2562.208 няма действащ план за регулация и застрояване, който да предвижда конкретното му предназначение и начин на застрояване. Следователно за този имот трябва да бъде одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване по правилата на ЗУТ, а не по реда за изменение на ПУП по реда на чл. 134 и чл. 135 ЗУТ. Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд приема, че Заповед 9454/07.09.2021 г. на главния архитект на Община Варна противоречи на влязло в сила Решение 372/06.03.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 1983/2015 г., тъй като от една страна административният орган се е позовал на това съдебно решение, но от друга страна издадения административен акт не съответства на процедурата, която е трябвало да бъде приложена при връщане от съда на административната преписка за ново произнасяне от общинския съвет. Такова несъответствие на административния акт с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със силата на присъдено нещо, обосновава нищожност на акта по смисъла на чл.177 ал.2 АПК. При наличие на основания за нищожност на оспорения акт, касационните жалби се явяват неоснователни. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответниците, доказана се явява само тази, досежно разноските за адвокатски хонорар направени от ответника М. С. С., тъй като единственият договор за правна помощ и съдействие, с вписано плащане в брой на адвокатски хонорар, е между нея като упълномощител адв. Левкова като пълномощник. За този доказан разход касаторите дължат солидарно на М. С. С. сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Възраженията на касаторите, за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, е неоснователно. Същото е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,