Решение № 14937 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2012 г.

Решение № 14937 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Златен рог" № 22, ет. 10, ап. 26 /съдебен адрес: гр. София, бул. "България" № 58, бл. С, ет. 1, офис 1/, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Добрев, срещу решение от 29.08.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 2/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 29900010/29.05.2006 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1681/28.07.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно те са следните: 1. Не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК /чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК/; 2. Писмото - отговор от турската приходна администрация установява, че въз основа на данъчните декларации за ДДС турското дружество не е декларирало износ, но не установява, че не са издавани от него фактури на българското дружество; 3. Неправилно съдът е приел, че спорен по делото е осъщественият внос. Видно от РА, вносът не е оспорен и поради това в частта по ЗДДС за него е признато право на данъчен кредит. Той се потвърждава и от писмото на Митница Аерогара София - вх. № 097002/2033/23.02.05 г.; 4. Видно от мотивите на присъда № 191 от 26.05.2010 г. по н. о. х. д. № 218/09 г. на СГС, потвърдена с решение от 26.04.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1203/2011 г. на Софийски апелативен съд, в периода 1999 г. -2000 г. между "Борогруп" ООД и "Иетекин Чамашърларъ текстил конфекцион санаи ве тиджарет лимитед ширкети" са съществували търговски отношения и реално осъществени сделки по внос в Р. България. Непредставянето на фактурите от турското дружество пред турските власти би могло да има значение само за отговорността на това дружество; 5. РА е нищожен поради това, че е издаден за погасени данъчни периоди в нарушение на чл. 109 ДОПК /чл. 111 ДПК/ и след изтичане на преклузивните и давностни срокове по ДПК и по ДОПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен РА или отменен като незаконосъобразен както и да се постанови връщане на внесените суми по РА и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил РА № 29900010/29.05.2006 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1681/28.07.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Видно от АВДР № 56/21.06.2004 г., издаден от директора на РДД - София, ревизията е възложена на основание чл. 116, ал. 1 вр. чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.) за изменение на данъчни задължения, установени с влезли в сила ДРА № 5/1.03.2000 г. и ДРА № 56/2.04.2002 г. С обжалвания РА за 2009 г. и 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е преобразуван ФР съответно с 2 041 000 лв. и 3 496 000 лв., представляващи разходи по доставки от Йектин Чамашърлъ, които българското дружество не може да докаже документално. Реализираният внос е потвърден с писмо - отговор от Митница Аерогара София, МБ Горубляне с вх. № 097002/2033/23.02.05 г. и той не се оспорва от митническите органи, видно и от констатациите в РД и РА в частта по ЗДДС. Според ревизиращите органи, притежаваните от "Борогруп" ООД инвойс фактури не са издадени от Йектин Чамашърлъ. Това се установява от писмо № 24-28-684/1.03.06 г., според което турското дружество не е декларирало износ в подадените от него декларации. СГС е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Приел е, че от страна на жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест, не са представени доказателства, установяващи осъществен износ на стоки от Турция, съответно внос на същите в България и опровергаващи констатациите в РА, че турското дружество в процесния период от време не е осъществявало износ, основаващи се на отговора на турската данъчна администрация. По отношение на възражението за неспазен срок по чл. 111 от ДПК (отм.) и изтекла погасителна давност: С РА са определени задължения за данък печалба и данък общини със съответните лихви за 1999 г. и 2000 г. Съгласно чл. 111 от ДПК (отм.) не се образува производство по издаване на ДРА, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена данъчна декларация или е възникнало задължение за подаването й. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.), данъчната декларация се подава до 31 март на следващата календарна година. Ревизията е възложена с АВДР № 56/21.06.04 г. и следователно преклузивният срок по чл. 111 към тази дата не е изтекъл. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Според ал. 1 давностният срок тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Доколкото нормата е материалноправна, тя е приложима за задълженията, определени с РА, за 2000 г. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО (отм.) срокът за внасяне на данък печалба и данък общини е до 31 март на следващата година. Давностният срок започва да тече от 1 януари 2002 г. и изтича на 1 януари 2012 г. Съгласно чл. 4, ал. 5 от Закона за събиране на държавните вземания /преди изменението в ДВ бр. 103 от 30 ноември 1999 г./, приложим по отношение на задълженията, възникнали през 1999 г., независимо от спирането и прекъсването на давността, вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. С последващите изменения на института на абсолютната погасителна давност е предвиден по-кратък срок, а именно според чл. чл. 140 от ДПК (отм.) с изтичане на 10-годишен давностен срок. За тези вземания следва да е приложим по-благоприятния 10-годишен абсолютен давностен срок за погасяване, независимо от спирането или прекъсването на давността. По отношение начина на изчисляване на давностните срокове при настъпили изменения в законодателството в материята на данъчното право не са налице специални правила, поради което следва да се прилагат общите принципи на правото, намерили отражение в § 7 от Преходните правила на Закона за задълженията и договорите. Съгласно относимия общ принцип на правото правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в действащия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стар закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в действащия закон. В конкретния случай по отношение на данъчните задължения за 1999 г. следва да се прилага новият закон, а именно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). и по отношение на тях 1Ч-годишният давностен срок започва да тече от 1 януари 2001 г. и изтича на 1 януари 2011 г. С изтичането на абсолютната 10-годишна давност публичното вземане се погасява и установяването му с РА е незаконосъобразно. Давността като материалноправен институт следва да се съобразява от съда, сезиран с преценката относно законосъобразността на акта, при направено възражение от страна на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение не споделя изразеното особено мнение в решение № 10531 от 17.07.2012 г. по адм. д. № 8615/2011 г., според което изтичането на давностният срок не влияе върху законосъобразността на РА. Искането на касатора за постановяване връщане на платените по РА суми е недопустимо за разглеждане в настоящото производство. Същото следва да се предяви по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 1700 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение