Решение № 6153 от 22.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Бургас, представен от юрисконсулт Г. Тенева, срещу решение 1017/12.07.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм.д. 1126/2021г., с което са отменени разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Бургас в частта. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати при приемането нормативния административен акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изразява убеждение за спазване на срока по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове за провеждане на обществени консултации по проекта на нормативния акт и за надлежно мотивиране на проекта в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт. Ответникът по касация - прокурор от Районна прокуратура Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на участващия в касационното производство на основание 217, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство пред АС Бургас е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас против разпоредбите на чл. 29, ал. 7, т. 4 и ал. 8, т. 5 (в частта относно изменението); чл. 29а, ал. 1-3; т. 1, 2, 3, 4 и 5 към Приложение 3, Раздел II Детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги; т. 4 към Приложение 3, Раздел IV Административни услуги; т. 3 от Приложение 6, Раздел IV ОП Транспорт и ред 12 към Приложение 6, Раздел VI ОП Чистота ЕКО от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по издаването на подзаконовия нормативен акт и констатация за извършено на 06.11.2020 г., 16.11.2020 г. и на 02.12.2020 г. публикуване на интернет страницата на община Бургас и на Портала за обществени консултации на проекти на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас. С докладна записка с вх. 08-00-10953/15.12.2020 г. кметът на общината внесъл в общинския съвет предложението за изменение на наредбата, обединяващо трите проекта. Обсъждането на докладната записка от постоянните комисии към общинския съвет било осъществено в периода 17-18.12.2020 г., а изменението на нормативния административен акт било прието с решение от 21.12.2020 г. по протокол 18. Отмяната на наредбата в частта за разпоредбите на чл. 29, ал. 7, т. 4 и ал. 8, т, 5; новия член 29а, ал. 1-3, и направеното с него изменение в т. 1-5 от Приложение 3, Тарифа на местни такси по чл. 6 ал. 1 от ЗМДТ, за услуги предоставяни от Община Бургас, Раздел II Детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги е обоснована с пропускането от администрацията на срока по чл. 26, ал. 4 ЗНА. Съответстващата на отменените разпоредби част от проекта била публикувана на 02.12.2020 г. и съкратеният 14-дневен срок по последното изречение на чл. 26, ал. 4 ЗНА изтичал на 16.12.2020 г., а докладът на кмета за внасяне на проекта в ОбС бил с дата 15.12.2020 г. Отсъствието на мотиви към проекта е в основата на решаващите изводи на съда за отмяна на т. 4 към Приложение 3, Раздел IV Административни услуги от Наредбата за определянето и администрирането . Компетентността на ОбС за определянето на такса за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 1 и за вписване на промени следвала от нормата на чл. 12, ал. 14 от ЗАвтП. Публикуваните мотиви към проекта относно начина на формиране на таксата сочели на намерение на вносителя да ги обвърже с разходите по предоставяне на услугата, но предложението било за запазване на досегашния размер, определен в чл. 100 от Тарифа 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а за конкретната такса размерът следвало да бъде съобразен с изискването на чл. 115а, ал. 1 от ЗМДТ. Липсата на мотиви относно определянето на размера на таксата е възприета и като порок на ПЗНА в частта за разпоредбата на т. 3 от Приложение 6 - Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставяни от Община Бургас, чрез общински предприятия, Раздел IV ОП Транспорт, в която е определена цена за преместване на МПС по чл. 171, т. 5, б. а от ЗДвП и преместване на МПС по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. Допълнителни са съображенията на съда, че разходите за прилагане на принудителната административна мярка неправилно са приравнени към разходите за предоставяне на услуга или за преотстъпване на право. Относно текста, съдържащ се в отделна графа (ред 12) към Приложение 6 - Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставяни от Община Бургас, чрез общински предприятия, Раздел VI ОП Чистота ЕКО със съдържание: Прием и временно съхранение на излезли от употреба автомобилни гуми 200,00 лева отново е обоснована отмяна с липса на мотиви за определянето на размера на таксата по критериите на чл. 115а, ал. 1 ЗМДТ, но и за неопределеност на съдържанието на услугата с оглед броя на гумите и времето за съхранение. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на тричленния състав на АС Бургас е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на прокурора е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 2 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Не съответства на позитивното право доводът на касатора за релевантност за срока на обществените консултации по 26, ал. 4 ЗНА на датата на включване на проекта за нормативен акт в дневния ред на колегиалния орган с нормотворческа компетентност. При действието на чл. 26, ал. 3 ЗНА публикуването на проекта за нормативен акт на интернет страницата на съответната институция и на Портала за обществени консултации предхожда внасянето на проекта на нормативния акт. Затова и срокът по чл. 26, ал. 4 ЗНА /включително съкратения по изр. 2/ се отнася към момента на внасянето на проекта, а не на приемането на акта. Аргумент в същата посока е и разпоредбата на чл. 26, ал. 5 ЗНА, която предвижда след приключването на обществената консултация и преди приемането на нормативния акт, съставителят на проекта да публикува на интернет страницата на съответната институция /а при определени предпоставки и на Портала за обществени консултации/ справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Внасянето на проекта на нормативния административен акт в частта за разпоредбите на чл. 29, ал. 7, т. 4 и ал. 8, т, 5; новия член 29а, ал. 1-3, и направеното с него изменение в т. 1-5 от Приложение 3, Тарифа на местни такси по чл. 6 ал. 1 от ЗМДТ, за услуги предоставяни от Община Бургас, Раздел II Детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги е преди изтичането на срока за обществени консултации. Не се основава на информационни източници доводът за мотиви към проекта, които да са със съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Проектът за нормативен акт не е подлежал на обсъждане /чл. 28, ал. 4 от ЗНА/. Приемането на нормативния акт при наличието на процесуални пречки за това е в противоречие с чл. 146, т. 3 от АПК. Съжденията в същия смисъл на първостепенния съд при обсъждането на съответните части от ПЗНА са правилни. А иначе е мислимо определянето на преместване на МПС по чл. 171, т. 5, б. а от ЗДвП и преместване на МПС по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП като услуга, за която общинският съвет да определи цена по реда на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ с наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Според Речник на българския език от интернет страницата на Института за български език услуга е: Действие, чрез което се оказва помощ или се принася полза на някого. За принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. а ЗДвП за преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач разходите във връзка с преместването са за сметка на лицето или организацията, поискали преместването, доколкото паркирането е правилно. Несъмнена е ползата за поискалия преместването и затова нему е тежестта на разходите за преместване. В правоотношението между поискалия преместването и осъществилата го администрация съдържанието на дейността на лицата по чл. 168 ЗДвП я определя като услуга. За тази услуга са без значение материалните предпоставки за налагане на ПАМ и целите на мерките, а разпределянето на разходите за извършване, определени като цена за услугата. Като услуга може да се определи и преместването на паркираното превозно средство в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, но от позицията на субекта, осъществяващ управлението на пътя чрез службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП, който чрез администрацията управляваща пътя възлага по реда на чл. 168, ал. 1 ЗДвП на определени длъжностни лица да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Услугата е в обществена полза и в полза на администрацията, управляваща пътя, като в този случай разходите по преместването са за сметка на собственика на превозното средство, като тези разходи формират цената на услугата по преместването. Несъмнено преместването в тези хипотеза не е услуга за адресата на ПАМ, но нему са неблагоприятните последици на разходите от изпълнението на мярката. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,