Решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 461/2008 г.

Решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 461/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от П. и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ш. от гр. В. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 28.VI.2007 г. постановено по в. гр. д. № 66/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. П. Г., М. П. С., Л. М. П., П. М. П., всички от с. М., Софийска област, С. М. С. от гр. С. и Д. П. Ш. от гр. В. са предявили искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 33 от ЗС срещу Н. Д. Р. от с. М., И. Д. К. от гара Л., Д. Г. Н. от гр. С., В. Г. Р. от гр. С. и Т. С. Ч. от гр. С., като претенцията впоследствие след указания на отменително решение на Върховния съд на РБ в производство по чл. 225 и сл. (отм.) по гр. д. № 2158/1996 г. е уточнена като такава по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поддържана единствено от Д. Ш. с молби от 22.V.1998 г., 2.II.1999 г. и 8.IV.1999 г. по гр. д. № 277/1998 г. на С. районен съд. С молби с нотариално заверени подписи останалите ищци Д. Г., М. С., Л. М. М., П. М. П. и С. М. С. са оттеглили исковете си и за заявили, че са съгласни ищецът Д да упражни от свое име претенцията за изкупуване на частта от имота, предмет на договора за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 1* том I дело № 326/1991 г. на С. районен съд със страни по него продавачи ответниците Н, И. К., Д. Н. и В. Р. и купувач Т. С. Ч. по отношение на 1/2 ид.част от дворно място от 510 кв. м. представляващо парцел ****,181 в кв.11 по плана на гара Л. заедно със западната половина на построената в имота през 1932 г. полумасивна жилищна сграда близнак със застроена площ 48 кв. м. за сумата 20 000 лв. С решение от 16.II.2004 на С. районен съд по гр. д. № 277/1998 г. искът на Ш. по чл. 33, ал. 2 от ЗС е уважен. С решение от 16.V.2005 г. постановено по гр. д. № 46/2005 г. на Софийския окръжен съд е обезсилено решението на С. районен съд като недопустимо и е прекратено производството, като се приема от въззивния съд, че двумесечния срок за изкупуване на съсобствения имот започва да тече от сключване на договора и към момента на предявяване на претенцията е бил изтекъл. С решение № 1618/15.I.2007 г. постановено от ВКС, IV-б гражданско отделение по гр. д. № 2449/2005 г. е отменено решението на Софийския окръжен съд от 16.V.2005 г. по гр. д. № 46/2005 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания, че началния момент на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС тече от фактическото узнаване за продажбата от непредизвестения съсобственик. При новото разглеждане на спора Софийският окръжен съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение от 28.VI.2007 г. постановено по гр. д. № 66/2007 г. е отменил решението на С. районен съд от 16.II.2004 г. по гр. д. № 277/1998 г. и е отхвърлил претенцията на Д. Ш. срещу ответниците за изкупуване на имота, предмет на сделката с нот. акт № 166 том I нот. дело № 326/1991 г. на С. районен съд, като е приел, че е налице хоризонтална етажна собственост - в имота съществуват две самостоятелни жилища в сградата - близнак, а дворното място представлява обща част, поради което е недопустимо да се уважи иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че първоначалните ищци, между които и Д. Ш. се легитимират като собственици по наследство и давност с нот.акт № 200 том I нот.дело № 519/1990 г. на С. районен съд на 1/2 ид.част от дворно място на гара Л., Софийска област, цялото от 510 кв. м, съставляващо парцел ****,181 в кв. 11 по плана на гара Л., заедно с източната половина от построената в него жилищна сграда близнак през 1935 г. с площ от 48 кв. м. състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазе съставляващо самостоятелно жилище. От приложеното нот.дело № 519/1990 г. на С. районен съд е видно, че Д. П. Г., М. П. С., Д. П. С., Л. М. П., П. М. П. и С. М. С. са признати за собственици по наследство и давност по отношение на 1/2 ид.част от дворно място в гара Л., цялото от 510 кв. м., съставляващо урегулиран парцел ****,181 в кв. 11 с построена в него през 1935 г. източна половина на сграда близнак с площ 48 кв. м. От приложеното към същото нотариално дело удостоверение № 236 от 26.VII.1990 г. на О. нар.съвет гр. С. е видно, че източната част на полумасивната жилищна сграда-близнак строена през 1935 г. с площ 48 кв. м. в процесното дворно място представлява самостоятелно жилище. С други думи, както първоначалните ищци, така и първите четирима ответници по делото са признати за собственици на самостоятелни жилища в сграда близнак, а всички общо се легитимират като съсобственици на дворното място от 510 кв. м. представляващо парцел ****,181 в кв. 11 по плана на гара Л. С нот.акт № 166 том I нот.дело № 326/1991 г. Н. Д. Р., И. Д. К., Д. Г. Н. и В. Г. Р. са продали на Т. С. Ч. своята 1/2 ид.част от дворното място, заедно със западната половина от построената в него полумасивна жилищна сграда-близнак с площ от 48 кв. м. за сумата 20 000 лв. По време на разглеждане на делото е починал приобретателя по продажбата от 1991 г. Т. Ч. и за свои наследници е оставил конституираните на негово място на основание чл. 120 от ГПК съпруга Р. Я. Ч. и низходящи М. и Д. Т. Ч. П. положение, че в съсобственото дворно място съществуват отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различните групи съсобственици за всяка от тези сгради, не е следвало да се предлага на ищците закупуване на имота, принадлежащ на ответниците, тъй като е налице хоризонтална етажна собственост по отношение на двете сгради по смисъла на чл. 37 от ЗС, а дворното място представлява обща част с оглед разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС, което не подлежи на разпореждане отделно от сградите. Като е достигнал до идентични правни изводи, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт за отхвърляне на претенцията по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Изложените доводи в касационната жалба на Д. Ш. относно недостоверните според него показания на свид. Цветанка Д., разпитана пред Софийския окръжен съд, нямат връзка с основанието, изложено от въззивния съд за отхвърляне на иска по чл. 33, ал. 2 от ГПК и не са послужили за обосноваване на крайните изводи за неоснователността му. При разглеждане на спора и постановяване на решението си Софийският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което подадената жалба срещу него е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение