Решение № 10478 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С Решение 157 от 05.06.2023г. на Административен съд Русе ,постановено по адм. дело 178/2023г., е отхвърлил като неоснователен протеста, на прокурор при Окръжна прокуратура Русе срещу задължителни предписания ,издадени от Директора на РИОСВ Русе с писмо изх. И-4183/25.10.2022г, с искане за прогласяване на нищожността му.

В рамките на първоинстанционното производство с определение от 24.04.2023г на АС Русе в качеството на заинтерисована страна е конституиран Областен управител на област Русе.

Срещу така постановеното решение е подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура Русе,както и касационна жалба от Областен управител на област Русе. В същите се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторите молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на оспорения акт.

Ответникът по касационната жалба и протест Директор на РИОСВ Русе взема становище за неоснователност на касационната жалба и касационния протест.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и касационния протест са процесуално допустими, а същество са неоснователни и следва да бъде оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба и протест са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от конституираните в първоинстанционното производство страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С решението си Административен съд Русе е отхвърлил като неоснователен протеста, на прокурор при Окръжна прокуратура Русе срещу задължителни предписания ,издадени от Директора на РИОСВ Русе с писмо изх. И-4183/25.10.2022г, с искане за прогласяване на нищожността му.

Протестът, в частта, с която се претендира отмяната на акта, като незаконосъобразен, като подаден извън преклузивния срок по чл.149, ал.4 от АПК, е приет за процесуално недопустим,като в тази му част съдебното решение не е предмет на настоящия касационен контрол.

Оспореното писмо с изх. И-4183/25.10.2022г. на директора на РИОСВ Русе е издадено на основание чл. 14, ал. 4 ЗООС при упражняване на обща компетентност за контрол.

Прието е, че същото не е нищожен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствните правила и в съответствие с материалния закон.

Решението на Административен съд Русе е правилно и законосъобразно.

В касационния протест на Окръжна прокуратура Русе и в касационната жалба на Областен управител на област Русе, се правят оплаквания за непрлавилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209,т.3 АПК. Изложените доводи са твърде общирни,за да бъдат възпроизвеждани в настоящето съдебно решение. По същите настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

С писмо с изх. И-4183/25.10.2022г., издадено от директора на РИОСВ Русе, на основание чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на областен управител на Област Русе са дадени следните задължителни предписания:

1. В едномесечен срок от получаване на писмото да се извърши почистване на замърсения имот /собственост на Държавата/ с установени строителни отпадъци и черен пясък,

1. РИОСВ Русе да бъде уведомена писмено за предприетите от областен управител на Област Русе действия.

Като фактическо основание за издаване на акта е посочена извършената проверка на 18.10.2022г. от служители на РИОСВ Русе, констатациите от която са материализирани в констативен протокол 70-ТЦ/18.10.2022г.

ИАА е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаване на акта и разпоредителна част.

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт, но не възприема теоретичните виждания за нищожност поради нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, за които се приема, че са основания за отмяна на акта като незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен.В конкретния случай процесният административен акт съдържа в себе си всички юридически факти, предвидени в хипотезата на правната норма за издаване на акт с такова съдържание.Отделно от изложеното в разпоредбата на чл. 14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ ясно е посочено къкъв следва да е диспозитива на издавания административен акт,като компетентния за това орган- ответника по касация Директор на РИОСВ Русе е оправомощен именно от тази норма да издава подобни актове.

Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка следва да бъде прието, че административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване на нищожността на обжалваните задължителни предписания на Директора на РИОСВ Русе. В мотивите на решението правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, а оплакванията в обратния смисъл, развити в касационната жалба и протест не намират никаква подкрепа в закона. Оспореният акт е издаден и в предвидена от закона писмена форма и притежава изискуемо съдържание съгласно чл.59,ал.2 АПК.

Всички останали оплаквания в касационната жалба и протест следва да бъдат квалифицирани като такива за твърдяни допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт. Дори същите да са налице, то те съставляват основание за отмяна на акта като незаконосъобразно - чл. 146, т. 4 от АПК, но не са основание за прогласяване на неговата нищожност.

След като е стигнал до извод за действителност на оспорения акт- задължителни предписания,обективирани в писмо с изх. И-4183/25.10.2022г., издадено от директора на РИОСВ Русе, и е отхвърлил като неоснователен протеста с искане за прогласяване на нищожността му, Административен съд Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационния протест на Окръжна прокуратура Русе и в касационната жалба на Областен управител на област Русе , и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Досежно присъдените разноски в първата инстанция неоснователен се явява доводът в касационния протест за прекомерност,доколкото същите са съобразени с действащата разпоредба на чл.8 ал.3 Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,