Решение № 1276 от 7.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 3016 от 04.05.2022 г. по адм. д. 679/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 000030-5652/19.11.2021 г. на ИД на НАП, преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Симпли Пърфект ООД, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното пред административния съд Решение 000030-5652/19.11.2021 г. ИД на НАП е оставил без уважение като неоснователно искането на Симпли Пърфект ООД, вх. 26-С-1139/22.10.2021 г. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 05.05.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 25 000 лв.

В акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Карлово, ул. Екзарх Йосиф 6, ет. 2 по влязло в сила Решение 000030-1420/22.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) в размер на 8500 лв. в хипотезата на залата с 25 броя игрални места.

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз) 25 000 лв. в хипотезата на срок на лиценза за 5 години.

Според административния орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗХ, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Решаващият съд е счел, че спорът се свежда до въпроса дали за продължаване срока на действие на издадения му лиценз жалбоподателят дължи две държавни такси - по чл. 30, ал. 1 и 6 от ЗХ.

На първо място административният съд е изложил съображения за приложение на правилото на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение за Закона за хазарта (ПЗР на ЗИДЗХ). Приел е също така, че облагането на дейността, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, издаден с решение от 22.04.2021 г., се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. В заключение, на основание чл. 30, ал. 7 ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) и доколкото таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ е платена, съдът е извършил преценка за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.

Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т.е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада Симпли Пърфект ООД.

От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса, както правилно е приел първостепенният съд.

Не се кредитират доводите в касационната жалба като несъответни на приложимите материалноправни норми.

Твърденията за законодателен автоматизъм и очевиден пропуск при преномерирането на алинеите на чл. 30 ЗХ, изменен и допълнен с ДВ, бр. 69/2020 г., с които касаторът е обосновал теза за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, противоречат на правната стабилност, и са напълно неприемливи в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.

Отделно от горното към настоящия спор по ЗХ настоящият касационен състав намира за неотносимо позоваването в касационната жалба на Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд.

Не се установяват допуснати от АССГ процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.

Първоинстанционният съд не дължи мотиви относно общата приложимост на чл. 30, ал. 6 ЗХ и тълкуване на волята на законодателя при определяне кръга на адресатите на същата разпоредба и съответно липсата на такива, при изричната уредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ, не е нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида, в който са приети, при тълкуването на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт.

На следващо място не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила.

Съобразно изхода на спора и претендираните и доказани разноски, включени в списък по чл. 80 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2650 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 014023 с адв. М. Гледжарска.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение