Решение № 50016 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2021 г.

Решение № 50016 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба от Т. Ж. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 2744/04.05.2020 г. по гр. д. № 5274/2019 г. на Софийски градски съд. Молителят извежда основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с довода, че това решение е неправилното, а противоречи на друго влязло в сила решение № 264749/14.07.2021 г. по гр. д. № 7347/2019 г. на Софийски градски съд. Ответниците по молбата Административен съд – София град и Върховен административен съд възразяват, че е неоснователна. Ответникът по молбата З. К. С. не взема становище по нея. Прокуратурата на Република България изразява становище, че молбата е неоснователна. С определение № 50306/27.10.2022 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, когато Върховният касационен съд установи, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, той отменя неправилното решение. Влезлите в сила решения, на които молителят се позовава, не осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съображенията са следните: С влязлото в сила решение № 2744/04.05.2020 г. гр. д. № 5274/2019 г. Софийският градски съд, потвърждавайки решение № 2809/07.01.2019 г. по гр. д. № 19233/2018 г. на Софийският районен съд, е отхвърлил иска по чл. 2б ЗОДОВ на Т. Ж. Ц. срещу Административен съд – София град и Върховен административен съд за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 6621/2014 г. на Административен съд – София град и на гр. д. № 582/2017 г. на Върховен административен съд съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С влязлото в сила решение № 264749/14.07.2021 г. по гр. д. № 7347/2019 г. Софийски градски съд, изменяйки решението от 14.03.2019 г. по гр. д. № 29786/2018 г. на Софийски районен съд е осъдил Административен съд – София град на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата 500. 00 лв. – обезщетение от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 6621/2014 г. на Административен съд – София град, ведно със законната лихва от 11.05.2018 г., като искът е отхвърлен до пълния размер от 70 000 лв. В т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че е налице идентичност в предмета на две влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. чл. 307, ал. 4 ГПК, не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по което се формира сила на пресъдено нещо. Със задължително за всички органи на съдебната власт действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) е разяснено, че съвпадението между страните, участвали в двете производства, по които двете влезли в сила решения са постановени (субективният идентитет), е необходимото, макар и недостатъчно условие за осъществяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая, това условие не е налице, доколкото ищците по двете влезли в сила решения са различни физически лица, а молбата за отмяна не е обоснована и с твърдения за правоприемство. Настоящият състав на Върховния касационен съд следва да я отхвърли. При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на молителя остават разноските, сторени в настоящото производство. При тези мотиви, съдът