Решение № 2767 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2016 г.

Решение № 2767 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП Варна, чрез юрк. Светослава Попова срещу Решение № 2574 от 03.12.2015 г. по адм. дело № 1583/2015 г. по описа на Административен съд Варна, ХХІХ състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е достигнал да извода за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, доколкото приетото по делото заключение по ССчЕ не оборва констатациите на приходните органи, обосноваващи наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Поддържа, че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ и обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорената заповед или евентуално, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. Ответната страна – [фирма], чрез адв. Милена Златкова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски в размер на 300 лева, представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е била Заповед № 134598 от 21.01.2015 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП Варна, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – борса за продажба на дърва за огрев, находяща се на адрес - [населено място], кв. [жк] до бензиностанция "Т. ", стопанисван и експлоатиран от [фирма], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност, но е формирал краен извод за материална незаконосъобразност на оспорената ПАМ. В мотивите на съдебния акт АС Варна е изложил съображения, че констатациите на приходния орган относно неиздаване от търговеца на фискални касови бележки от ЕКАФП за периода 01.09.2014 г. - 23.10.2014 г. за сумата от 2 340, 02 лева не са доказани по надлежния ред. Съдът е кредитирал приетото без оспорване от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ и е приел, че данъчната администрация не е представила доказателства и не е изложила конкретни факти относно наличие на плащане на експедиран дървен материал в размер на 132 куб. м., за да е необходимо за цялото количество да са налице към 23.10.2014 г. издадени фискални бонове. Посочил е също, че от ССчЕ се установява, че за процесния период отчетените плащания към клиенти са в размер на 7479, 59 лева, а според отчетеното от ЕКАФП са регистрирани продажби за сумата от 7484, 98 лева, т. е. регистрирани са повече продажби за 5, 39 лева и това обосновава извода, че за всяка от продажбите има издаден фискален бон. В заключение съдът е приел за недоказано фактическото и материалноправно основание за издаване на оспорената ПАМ и е отменил заповедта, като издадена в нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок от един месец", се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От друга страна, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. С чл. 3, ал. 1 от Наредбата е уредено задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен от лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В настоящия случай при правилно прилагане на материалния закон и след съвкупен анализ на доказателствата по делото, включително заключението по ССчЕ, обосновано АС Варна е приел, че извършването на описаното в заповедта нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно неиздаване на фискални касови бележки от ЕКАФП за сумата от 2 340, 02 лева/представляваща стойността на част от извършените в обекта на търговеца сделки за периода от 01.09.2014 г. - 23.10.2014 г. /, не е доказано. Както се установява от ССчЕ, стойността на продадените дърва за огрев по фактура за периода 01. 09-23.10.2014 г. е за сумата от 7 058 лева, като отчетените плащания от клиенти в брой е 7 479, 59 лева/дебит по сметка 501 каса в левове/кредит сметка 411 клиенти/, а съответно в ЕКАФП са регистрирани продажби за същия период за сумата от 7484, 98 лева. Това означава, че в ЕКАФП са регистрирани повече продажби за 5, 39 лева и следователно, за всяка продажба е издаден фискален касов бон. От друга страна, вещото лице е констатирало, че по фактури, издадени през периода 01. 10-23.10.2014 г., отразени в справка 3 и 4 от заключението, е извършено плащане след датата 23.10.2014 г. и общата стойност на платената сума след 23.10.2014 г. е в размер на 2347, 44 лева. При тези констатации, съдържащи се в неоспореното заключение по ССчЕ и кореспондиращи с писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд, правилно АС Варна е приел липсата на осъществено фактическо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ. Както обосновано е посочил решаващият съд, административният орган не е представил доказателства и не е изложил факти относно наличие на плащане на експедирания дървен материал в размер на 132 куб. м., за да е необходимо за цялото количество стоки да са налице към 23.10.2014 г. издадени фискални бонове. Едновременно с това е доказано, че регистрираните продажби в ЕКАФП за периода 01. 09-23.10.2014 г. са на по-голяма стойност от стойността на продаденото количество стоки по фактурите, което означава, че за всяка продажба е издаден съответен фискален бон. Следователно, при правилно прилагане на материалния закон АС Варна е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ, който извод се споделя от касационната инстанция. Допълнителен аргумент за това следва и от съдържанието на представените пред Върховен административен съд решение № 512 от 12.03.2016 г. по нахд № 4726/2015 г. по описа на Варненски районен съд и решение по адм. дело № 1159/2016 г. по описа на Административен съд Варна, ІІІ касационен състав, съгласно които е отменено НП № 134597 от 21.01.2015 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП Варна, с което на [фирма], на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. По тези съображения, доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 300 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.01.2017 г. / прил. на л. 14 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение