Решение № 4193 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2013 г.

Решение № 4193 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/, гр. Варна, подадена от адв. Стефанова срещу решение № 2446/9.10.2013 г., постановено по адм. д. № 4095/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на ОбС-Варна, със законните последици. Ответникът Живко Жеков, чрез адв. Димитров, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като съобразено със заключението на съдебно-техническата експертиза и материалния закон. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП - ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта за уличната регулация по северната граница на ПИ 1187 и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е мотивирано с материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради несъобразяване на процесния план с актуалната кадастрална карта за процесния имот - изменение на КК и КР със заповед № КД-14-03-1573/18.06.2012 г. на началника на СГКК-Варна. Установено е и допуснато нарушение на изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като улицата обслужва де факто само един имот /ПИ 1179/, а за ПИ 2644 не е предвиден достъп от улицата, като в тази част остават отделени 24 кв. м. от процесния имот. Прието е, че при тези данни и визираната от вещото лице друга възможност /тупик/ за осигуряване достъп до двата ПИ /2644 и 1179/ и отнемане на значителни площи от два имота /ПИ 1186 и 1187/, с наличен достъп до улица "Подвис" е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 6 АПК. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУТ, което е и правно основание за издаване на решението на ОбС-Варна. Установено е по делото, че процесния ПИ 1187 не е урегулиран - с неприложена регулация, но попада в урбанизирана територия и е нанесен по актуална кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК. Незаконосъобразен е извода на административният съд, че ПУП-ПУР е одобрен по неактуална КК, тъй като заповед № КД-14-03-1573/18.06.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която е допуснато изменение на КК с разделяне на процесния имот на два самостоятелни имота е издадена, респ. влязла в сила, след приемане на плана с протокол № 10/27.02.2012 г. на ЕСУТ. Освен това изменението не касае промяна на външните граници на имота. Този извод на съда, обаче не е решаващ правен извод за незаконосъобразност на процесното решение, поради което не променя крайния резултат. От приложените към административната преписка документи и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че улицата от о. т. 639 до о. т. 1606 е обслужваща от VI клас с габарит от 9м. /две ленти от по 3м. и два тротоара по 1,50м/, като отнема значителна част от север на процесния имот /437 кв. м./, както и от срещуположния имот 1186. Тези имоти имат достъп до улица /ул. "Подвис"/, а в оспорената й част улицата не осигурява достъп до друг имот-имот 2644 не е с предвиден достъп. От продължението на улицата /о. т. 1616 до о. т. 1614/ пък се ползва само имот 1179. При тези данни, изводът на съда за допуснато нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 6 АПК е обоснован и правилен, тъй като с процесната част от улицата /о. т. 639 до о. т. 1606/ не се осигурява достъп до имот, а засегнатите имоти имат предвиден достъп до улица. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответника Живко Жеков претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 20.02.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,