Решение № 15520 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2014 г.

Решение № 15520 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова, двамата от гр. Дупница, чрез пълномощника адв. София Николова, против решение № 3194/13.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1382/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против решение № РО-864/22.11.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 15811/09.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, станала с наследодателя им Георги Василев Божков на 5.06.2013 г., не е приета за трудова. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт и да бъде постановено решение по същество, с което декларираната злополука с наследодателя им да бъде призната за трудова. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Евелина Вълева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова против решение № РО-864/22.11.2013 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 15811/9.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, станала с наследодателя им Георги Василев Божков на 5.06.2013 г., не е приета за трудова. Настоящият касационен състав, намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Георги Василев Божков е работил на длъжността "огняр" по трудов договор с "Техтийм" АД, с място на работа Парокотелна централа в "Балканфарма Дупница" АД. На 5.06.2013 г. на територията на това предприятие претърпял злополука, в резултат на която починал. От осигурителя "Техтийм" АД е проведено вътрешно разследване на злополуката, за което е съставен протокол № 57/6.06.2013 г.; от осигурителя е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 511/10.06.2013 г.; за резултатите от проведеното разследване е съставен протокол за разследване № 7/17.07.2013 г. от комисията при РУСО - гр. Кюстендил. От правна страна, в разпоредбите на глава пета от Кодекса за социално осигуряване, озаглавена "Осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване" са дадени определения за трудова злополука и професионално заболяване, регламентирани са правила за обявяване на една злополука за трудова, съответно - за професионално заболяване, включително задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на досие и т.н. В чл. 60, ал. 1 КСО е предвидено, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, според ал. 3, разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, а според ал. 4, разпореждането подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на чл. 117. От съдържанието на приложимите разпоредбите на глава пета на КСО, както и тези от подзаконовия нормативен акт, издаден по делегация от чл. 57, ал. 3 КСО - Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се налага несъмнения извод, че осигурителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО. Същият е заинтересовано лице и по смисъла на общите процесуални разпоредби на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като актът, с който се признава или не се признава злополуката за трудова пряко рефлектира върху неговите права, задължения и интереси като осигурител. В проведеното административно производство е участвал осигурителят "Техтийм" АД - гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. Съдът е конституирал като страни по делото само жалбоподателите Васил Георгиев Божков и Ангелина Георгиева Божкова и органът, издал оспорения административен акт - директорът на ТП на НОИ София-град, като само тези страни са призовавани по делото и съответно са взели участието при разглеждането му. Съдът неправилно не е конституирал като страна осигурителя - "Техтийм" АД - гр. София, тъй като същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на осигурителя като заинтересована страна по делото. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на тази страна, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебни заседания и т.н. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е съдебната практика, изразена например в решение № 7735/6.06.2014 г. по адм. дело № 1080/2014 г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в същото съдебни решения на състави на ВАС. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение