Решение № 14672 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2009 г.

Решение № 14672 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Николов, в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията за приватизация срещу решение № 53 от 05.01.2009 г., постановено по адм. дело № 528/2008 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Магдалина Петкова Коева, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров, в писмено становище възразява срещу основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е осъдил АП - гр. София да заплати на Магдалина Петкова Коева от гр. Русе сумата от 250 лв., представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени й на 29.09.2003 г. от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и 160 лв. разноски по делото. Съдът е приел, че е налице причинна връзка между вредите и действията на служителите на административния орган по прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищцата. Обжалваното решение е правилно. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е подробно и във връзка с възраженията на страните и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото. Въз основа на това е направил и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Не се спори, че Магдалина Петкова Коева е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата (наричана по-нататък за краткост Наредбата), в размер на 250 инвестиционни бона (ИБ). Регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 170221. От представените по делото писмени доказателства се установява също, че на 29.09.2003 г. е извършено прехвърляне на 250 ИБ, собственост на Коева в регионално бюро на АП с код 219999 по сметка № 1-01846222-05 на лице с ЕГН ********. По делото е било установено, че след регистрацията ищцата не е променяла обслужващото я звено. Чрез почерков анализ, извършено от вещо лице-графолог, е установено, че подписите на упълномощител върху пълномощното и на мястото на наредител на бланката за прехвърлянето не са положени от ищцата. При тези фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е обоснован и законосъобразен. Възраженията на касатора са неоснователни. 1. Тезата на касатора, че гражданите могат свободно и неограничено, лично или чрез пълномощник, да извършват прехвърляне на притежаваните от тях ИБ във всяко едно от изброените в чл. 3 на Наредбата звена е вярна само в хипотезата когато собствениците на ИБ са се разпоредили с тях в съответствие с разпоредбите на Наредбата, какъвто не е настоящият случай. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на ИБ е уреден подробно в посочения подзаконов нормативен акт и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено следва да се осъществи по реда на чл. 4 от същия нормативен акт - заявлението се подава до новото обслужващо звено чрез звеното, извършило регистрацията, което изпраща заедно със заявлението и личния плик на регистрираното лице. Няма данни този ред да е бил спазен, поради което е правилен извода на съда, че служителите на касатора са нарушили основни разпоредби на подзаконовия нормативен акт, за което държавата носи отговорност. 2. Служителите на АП изцяло са нарушили, а не изпълнили, задълженията си по чл. 17 от Наредбата. За конкретния административен иск се установява, че ищцата не е променяла обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на ИБ на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод следва и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на регионално бюро на АП и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено. 3. Следва да се отбележи също, че изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредбата за изрично пълномощно следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата. 4. Ищцата е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в ИБ по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на ИБ на трето лице - м. септември 2003 г., регистрираните ИБ са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на ИБ Коева е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могла да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистрирана в единната база на АП. Увреждането на ищцата е настъпило към м. септември 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени правата й за участие в централизирани публични търгове - т. е. тя е заличена като титуляр на бонова сметка към АП. 5. Причинените имуществените вреди са правилно определени в размер на нормативно определените стойности на 1 ИБ за 1 лв., на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането), за ИБ няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, както законосъобразно съдът е приел, следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда, която в случая е доказана. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,