Решение № 10422 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Илиев, чрез адвокат Д. Койчева, против Решение 4259 от 27.06.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело 4835/2023 година. В жалбата се твърди, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на решението на административния съд и вместо него да се постанови друго по същество на спора, като се отмени обжалвания административен акт. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Красно село, чрез юрк. Д. Христов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и счита, че е неоснователна, поради което първоинстанционното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. Ответникът П. Илиева, чрез адв. Ф. Рачев в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът Б. Илиева не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е била Заповед ЗД/Д-С-КС-124 от 05.05.2023 г., издадена от изпълняващия длъжността директор на ДСП Красно село, с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), е наредено временно настаняване на детето П. Илиева, в кризисен център [заличен текст], [адрес], до произнасяне на съда с влязъл в сила акт по чл. 28 ЗЗДет. С решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на настоящия касатор. За да достигне до този извод, съдът е установил релевантните за спора факти, като е извършил преценка на относимите по делото доказателства, след като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е изложил аргументи за законосъобразността на обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заповедта, предмет на съдебен контрол, е издадена в развилото се административно производство пред органа, във връзка с подаден сигнал от майката на детето, заведен с вх. СИГ/Д-С-КС/319 от 05.05.2023 г., в който се твърди, че то е имало [заличен текст] с баща си. След предприетите действия с участие на представители на 06 РУ на СДВР е установено, че детето се отглежда от баща си, работи с психолог, поддържа контакти със своя леля в Ботевград, докато контактите с майката са основно чрез телефонни разговори през няколко месеца. Според информацията, предоставена от училищния психолог, става ясно, че бащата няма постоянна работа, редовно употребява алкохол, при което става агресивен и на няколко пъти е удрял П. или е посягал да я удари. За отглеждането й помагала бабата по бащина линия, но от един месец била заминала на работа в Гърция. Въз основа на данните за отношенията между П. Илиева и нейните родители (среща с Д. Миленова учител в 66-то СУ, предоставена информация от личния лекар на детето), компетентните длъжностни лица от ДСП Красно село са изготвили Доклад за оценка на постъпилия сигнал, със заключение да се прекрати работата по сигнала и да се стартира работа по случай като се пристъпи към спешна мярка по чл. 33 ППЗЗДет. Констатациите относно поведението на бащата на П. са изведени и в социален доклад с изх. СЛ/Д-С-КС/1629-001 от 05.05.2023 г., като в него е отчетена необходимостта детето да бъде изведено спешно извън семейната среда, като бъде настанено в кризисен център поради липса на свободни професионални приемни семейства към момента. Вследствие на описаната фактическа обстановка е издадена и оспорената пред съда Заповед ЗД/Д-С-КС-124 от 05.05.2023 година. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба за нарушение на чл. 34 АПК от страна на административния орган. В случая предимство имат специалните разпоредби на чл. 36г, ал. 1 ЗЗДет., във връзка с чл. 16, ал. 1 ППЗЗДет., според които в случаите, когато е налице сигнал за дете, жертва на насилие, оценката на сигнала се извършва до изтичането на 24 часа от неговото получаване. Настаняването следва да стане незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане , съгласно чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. Не отговаря на доказателствата по делото твърдението, че съдът е основал решението си на неверни и недоказани факти. Подаденият от майката на П. сигнал до компетентните административни органи, по същество е поставил начало на административното производство, конкретно за твърдените в него [заличен текст] между П. Илиева и нейния баща. Фактическите основания за издаване на процесната заповед не са опровергани от И. Илиев пред първоинстанционния съд. Те са свързани с неговото поведение, касателно употреба на алкохол и осъществяване на действия, които сочат на създадена сериозна заплаха за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на П.. От данните по делото е видно, че предвид подаденият сигнал от майката на детето, случаят е приет като спешен, като компетентните длъжностни лица са се сдобили и с достоверна информация относно детето, поради което органът вярно е приел, че са налице данни за опасност за здравето и живота на П.. Като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до обоснован правен извод, че при издаването на обжалвания административен акт, органът не е допуснал нарушения, явяващи се основания за отмяната му по чл. 146 АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,