Решение № 10293 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 443/2020 г.

Решение № 10293 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 443/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. от [населено място], обл. [област], против решение № 455 от 04.11.2019 г. по адм. д. № 552 по описа за 2019 г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3 Д/Д-ВР-М-025/31.05.2019 г. на Директора на ДСП - Мездра, потвърдена с решение № 06-РД06-0020/24.06.2019 г. на Директора на РДСП-Враца. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Мездра не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е заповед № 3 Д/Д-ВР-М-025 от 31.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Мездра, потвърдена с решение № 06-РД06-0020 от 24.06.2019 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Враца, с която В. С. от [населено място] и малолетното й дете К. Х. са насочени на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет за ползване на краткосрочна социална услуга в срок от 3 месеца в Център за обществена подкрепа с доставчик Община Враца. Социалната услуга ще се ползва чрез работа със специалисти с цел оказване на социална и педагогическа помощ за откриване на преживяни травми и коригиране на негативни последици от проблеми при взаимоотношения между родителите на детето и консултиране на майката относно отглеждане и възпитание на детето, работа за улесняване връзката дете – баща, справяне с кризи във взаимоотношенията между родителите и овладяване на конфликтни ситуации, както и преодоляване на родителското отчуждение и нарушаване правото на детето на контакт с бащата. С постановеното решение Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършения анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че между родителите съществува неразбирателство и напрежение, което се отразява върху психиката на малолетното им дете. Продължаващият конфликт между родителите е довел до отчуждаване на детето от бащата и нежелание да контактува с него. Предприетата мярка за закрила има за цел предотвратяване на отчуждаването при участието на майката, която е отказвала ползване на социални услуги. Определената социална услуга е съобразена с най-добрия интерес на детето и потребностите му да контактува и с двамата си родители. Решението е валидно, допустимо и правилно. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение, съдопроизводствени нарушения и неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а формираното вътрешно убеждение на съда относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. От фактическа страна се установява, че административното производство е започнало по сигнал на бащата, че майката ограничава контактите със сина му и детето не желае да говори с него. Бащата е напуснал съвместното жилище в началото на 2018 г., а след края на учебната година е предявил иск за родителски права по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс пред Районен съд – Бяла Слатина, който е определил привременен режим на лични отношения между бащата и детето. На 20.07.2018 г. в ДСП – Мездра е отворен случай за наблюдение над детето, консултации и подпомагане в семейна среда. На 13.02.2019 г. по инициатива на ДСП – Мездра е била проведена екипна среща, на която майката е отказала тя и детето й да ползват социална услуга. На 16.02.2019 г. в присъствие на частния съдебен изпълнител и служители на Отдел "Закрила на детето" – Мездра детето К., род. [година на раждане], е отказало да тръгне с баща си. Според социалната служба майката отказва да съдейства за контактите на бащата с детето и ги осуетява, а според майката – служителите на ДСП – Мездра я обиждат и имат унизяващо отношение към нея. Отношенията между двамата родители са напрегнати и конфликтни, а детето е силно привързано към майка си, с която живее. Не е съобщило причината, по която не желае да контактува с баща си. Безспорно установеното отчуждение на [възраст] дете от баща му е рисков фактор за психо-емоционалното му състояние и развитие. Най-добрият интерес на детето налага това отчуждение да бъде преодоляно и детето да поддържа връзка и с другия си родител. Налице са предпоставките за предприемане на мерки за закрила по смисъла на чл. 23, т. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), състоящи се в социална работа за улесняване връзките между детето и бащата и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗДет мерките за закрила в семейна среда се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Нежеланието на майката да ползва предоставената й с направление социална услуга е обосновало издаването на оспорената заповед по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Предоставена е социална услуга в общността за срок от три месеца по чл. 36, ал. 2, т. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - Център за обществена подкрепа в гр. Враца, която обхваща дейности по посредничество в случаи на родителско отчуждение и конфликт при развод/раздяла. Ирелевантни към диспозициите на приложимите материалноправни норми са развитите в касационната жалба доводи относно поведението на бащата, който според майката с действията си сам допринася за отчуждението на детето. Недоказани са твърденията, че той е ритал детето и е проявял агресия, както също и че майката съзнателно ограничава контактите му с детето. Първоинстанционният административен съд правилно не се е доверил на показанията на разпитаната свидетелка Р. С. – майка на жалбоподателката, като се е позовал на нейното пристрастие. Действително, в оспорената заповед некоректно е отразено, че правото на детето на контакт с бащата е било нарушено. Детето не е било възпрепятствано да контактува с баща си, но то самото отказва контакта и не желае да общува с баща си, а това отношение се очаква да повлияе отрицателно върху емоционалното му състояние и естествената потребност на всяко дете от общуване с двамата родители. Чрез определената мярка за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с бащата при участието на майката се цели да се помогне на детето да преодолее психологическата травма от раздялата на родителите, обтегнатите отношения помежду им и да се приучи да общува и с двамата поотделно. Мярката е съобразена с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,