Решение № 9136 от 11.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Авджиев чрез адв.Д. Стоянов, приподписал същата, срещу решение 6890 от 02.12.2020 г. по адм.дело 9734 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение ППН-02-505/2019 г. от 27.08.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в оспорените части. В касационната жалба са изложени многобройни и непоследователни по съдържанието си съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, като преписката се върне за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни и налагане на санкции на "Топлофикация София" ЕАД. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - "Топлофикация София" ЕАД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.213а от АПК и чрез юрисконсулт Е. Пунев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е било решение ППН-02-505/2019 г. от 27.08.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Същото е постановено в производство по реда на чл.38 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), образувано по жалба с рег. ППН-02-505 от 18.09.2019 г. на Б. Авджиев, с няколко искания в нея, а именно относно непроизнасяне от страна на "Топлофикация София" ЕАД по подадено заявление с рег. Г-13069 от 13.06.2019 г. по чл.12, § 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и относно упражняване от страна на КЗЛД на правомощията по чл.57 и чл.58 от същия регламент, а именно да издаде задължително разпореждане до дружеството по повод отказ на отговор по подадено заявление. С решение ППН-02-505/2019 г. от 27.08.2020 г. КЗЛД е оставила без уважение като неоснователна жалбата на лицето в частта относно подадено заявление по чл.15 от Регламента, обявила е за основателна жалбата в частта относно съхранение на нот. акт 153, том LX, дело 11696/97 г. за дарение на недвижим имот и на основание чл.58, § 2, б."г" от Регламента е разпоредила на "Топлофикация" ЕАД да преустанови обработването на лични данни по посочения нот.акт и да заличи същия. В мотивите на акта си съдът е посочил конкретното съдържание на заявлението на жалбоподателя до "Топлофикация София" ЕАД, както и че в мотивите на решението си КЗЛД е разяснила, че правото на достъп до данни и информация е регламентирано в чл.15 от посочения Регламент, като тя е обсъдила съдържанието на същата и е направила това, и с оглед на предвидения ред и условия за упражняване на правата на субектите на данни, включително и механизма за искане и приложимо проучване. Административният орган е направил отграничение между разпоредбите на чл.12 от Регламента относно задължението на администратора да предприеме необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация и комюникация, както и тези по чл.13 и чл.14 от него. Съдът е посочил, че органът е констатирал от доказателствата по преписката, че администраторът е предоставил отговор на 27.06.2019 г., поради което е спазен срокът за произнасяне. Освен това на интернет страницата на дружеството е публикувана политиката за поверителност на личните данни на същото. Конкретният отговор с 13069 от 27.06.2019 г. е изпратен на посочения от лицето адрес при подаване на заявлението, като е върната обратната разписка, а именно, че пратка с индекс Г-13069 от 13.06.2019 г. е непотърсена и тя е приложена. Административният орган е приел, че дружеството е изпълнило задълженията си, включително, че е направило необходимото, за да уведоми лицето. По тези съображения е оставил без уважение жалбата в тази й част. В съдебното производство не са ангажирани други доказателства, които да са годни и да обосноват различен фактически и правен извод от този на административния орган, а това са заявлението от 13.06.2019 г., изпратеният отговор с посочения номер 13069 от 27.06.2019 г. и пощенския плик с пощенско клеймо от 25.07.2019 г. (стр.стр.35, 36, 37 и 38 от съд.досие). При тази фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискващата се форма и съдържание, при спазване на материалния закон и ненарушаване на административнопроизводствените правила от него. Съдът правилно е отграничил предмета на спора с оглед липсата на правен интерес от оспорване на административния акт в някои от частите му, като съображенията за неоснователност на жалбата се споделят от настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение