Решение № 14017 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2011 г.

Решение № 14017 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Николай Киров Георгиев от с. Калчево, Ямболска област, срещу заповед № К-4183/27.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че са налице основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-4183/27.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "началник на сектор" към Районно управление "Полиция" - Ямбол при Областна дирекция на МВР - Ямбол, категория "В", поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. В приложената по административната преписка неоспорена справка рег. № 5122/29.03.2011 г. - цитирана в заповедта, е отразено, че жалбоподателят към 01.04.2011 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР общо 35 години и 7 месеца, като с наборната военна служба и друг осигурителен стаж от III категория, общият осигурителен стаж е 37 години, 9 месеца и 17 дни. Приложено е предложение на директора на ОД - МВР Ямбол рег. № 5120/23.03.2011 г. за прекратяване на служебно правоотношение, в което са описани факти във връзка с трудовия стаж, заеманите през годините длъжности и стажа във връзка с прилагане на чл. 69 от КСО. При тези доказателства съд приема следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентният по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган в лицето на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Издадена е при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Въпреки, че в този случай не е задължително да се направи предложение от органа по чл. 268а от ППЗМВР, такова е изготвено. В него се съдържат фактическите основания за издаването на заповедта, които съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС представляват мотиви към нея. Правното основание е посочено в самата заповед. Неоснователно е оплакването, че в заповедта са правени поправки, тъй като единствено в екземпляр № 4 е дописано, че правоотношението се счита прекратено от 04.05.2011 г., когато административният акт е връчен при отказ на адресата, надлежно удостоверен с протокол рег. № 6741 от същата дата. Отразено е, че служителят не е заявил да е в законоустановен отпуск или отпуск по болест. В екземпляр № 1 на заповедта, съдържащ подписа на министъра, от който е представено заверено ксерокопие, такова дописване липсва. Заповедта е в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (ред. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно ал. 2, т. 1 на тази разпоредба, в действащата й редакция, до 31 декември 2011 г., държавните служители по ЗМВР "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без да се взема предвид навършената възраст. Следователно правомощието може да бъде и едностранно упражнено, без да е налице волеизявление от страна на служителя, ако същият е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Това означава, че служебното правоотношение се прекратява на това основание и преди навършване на пенсионната възраст по чл. 68 от КСО. С последното изменение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на това основание вече е възможно прекратяване на правоотношения поради придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО и по инициатива на служителя. В случая, след като жалбоподателят не оспорва отразения в справката осигурителен стаж - общ стаж 37 г., 9 м. и 17 дни, от който в МВР са прослужени 35 г. и 7 м., то са налице повече от 2/3 стаж в системата на МВР от общия му стаж, който е с продължителност повече от 25 години. Само в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е необходимо кумулативното условие за стаж и възраст, което не се изисква по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази хипотеза органът по назначаване действа в условията на оперативна самостоятелност и неговата преценка да упражни дадената му правна възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение подлежи на съдебен контрол само по отношение на наличието на предпоставките й - в случая изискуем осигурителен стаж. Административният орган няма задължение да мотивира акта, като извършва аналитична оценка на професионалната дейност и лични качества на служителя, нито да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение