Решение № 11579 от 14.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ера ЕООД, чрез неговия пълномощник срещу решение 64/26.05.2022 г. по адм. д. 429/2021 г. на Административен съд - Шумен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК Шумен, чрез своя представител, в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед ДК-02-Ш-1/29.04.2021 г. на началника на РДНСК Шумен, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една колонка, изграден в поземлен имот с идентификатор 73537.1.5 по КК на землището на [населено място], община Върбица, местност Д. Янъ (стар номер 001005), НТП Стопански двор. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегирани правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ за строеж първа категория чл. 137, ал. 1, т. 1, б. г ЗУТ, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при проверката на обекта е съставен констативен акт, същият е съобщен на оспорващото дружество и то е упражнило правото си на възражение. По съществото на спора, оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Констатираното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Същият не е преместваем обект, доколкото според легалната дефиниция по § 5, т. 80 ДР ЗУТ това са обекти, които нямат характеристиките на строеж, а и констатираното според предназначението си за съхранение на взривоопасни вещества безспорно е с характер на строеж от първа категория. Съдът намира строежа за изграден в нарушение и на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото е извършен в земеделска земя (без действащ ПУП). Не води до различен извод позоваването на нормите от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДНПНП), доколкото от една страна посочения закон урежда условията и редът за регистрация и контрол върху лица, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти и не изключва приложението на ЗУТ относно необходимост за издаване на строителни книжа на обекта, а от друга обектът е изграден преди влизането в сила на закона на 28.01.2019 г. Според събраните по делото доказателства декларация за съответствие, акт за проверка чрез външни огледи контролни замервания, протокол, показания на свидетел и заключение на вещо лице, строежът е изграден през 2017 г. и не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е безспорно установено, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Същият според заключението на вещото лице представлява подземен резервоар с двустенна метална еднокамерна цистерна за светло гориво, с два люка за пълнене и ревизия/контрол, свързан с тръба с бензиноколонка с един автоматичен пистолет с маркуч за зареждане на дизелово гориво, изработена от прахово боядисана ламарина и свързана с резервоара и нивомерна помпа, с блокиращо устройство, електронен разходомер и вграден филтър, монтирана към бетонова площадка чрез анкерни болтове и покрита с дървен навес за защита от атмосферни влияния с две колони, покрит с керемиди и с размери 3м/ 6 м и височина 2,60м. Изложеното отговаря на описаните параметрите на установено строителство в съставените констативни актове 1 и 2 от 16.03.2021 г., повторени в процесната заповед. С оглед предназначението на констатираното строителство, което е извън изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, за временно обитаване при бедствия, такива свързани с отбраната и сигурността на страната, или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, въпреки липсата на трайно закрепване към земята за бензиновата колонка, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект. Неоснователни са възраженията по отношение на определената категория на обекта. Реализираното на място представлява едно конструктивно цяло ведомствена бензиностанция за дизелово гориво. Предвид правилото на чл. 137, ал. 3 ЗУТ строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. В този си вид, изграденото представлява строеж, първа категория чл. 137, ал. 1, т. 1, б. г ЗУТ и чл. 2, ал. 4 Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и т. 144 от приложение към Наредбата. Настоящият състав не споделя възражението за определяне на обекта в тази категория, доколкото и самото дружество признава, че е изградена и се ползва бензиностанция, което безспорно представлява криещ опасност от взрив строеж. Неоснователно е позоваването на заключението на вещото лице относно определянето на обекта (всъщност според констативната част на СТЕ само за бензиновата колонка и резервоарът на бензиностанцията) като преместваем, вместо като строеж. Освен изложените вече мотиви относно правилното определяне на категорията на строежа, следва да се посочи и че този въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице. Не води до различен извод и представеното по делото техническо досие, сертификат за качество, протокол за варо-петролна проба и други документи за обекта. Не се приемат и доводите за разглеждане на отделните елементи от обекта като самостоятелни строежи, с цел определянето им в по-ниска категория. Доколкото резервоарът, площадката, навесът и колонката са отделни части от една бензиностанция, същите правилно са определени като общ строеж от първа категория. Не намират приложение и разпоредбите на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с който се уреждат условията и редът за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. От една страна законът е приет след изграждането на обекта, а от друга условията за регистрация по чл. 8 препращат към разпоредбите на ЗУТ, като изискват обектите да отговарят на изискванията за въвеждане в експлоатация или търпимост, съответно изискват за бензиностанцията да има издадени строителни книжа или да отговаря на условията на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В тази връзка е неотносим и въпросът дали бензиностанцията обслужва само дружеството или осъществява търговска дейност. Предвид изложеното, за изграждането на обекта са били необходими инвестиционен проект и строително разрешение. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед безспорно установения по делото момент на извършването на строежа - 2017 г., нормите на § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ не намират приложение. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявеното искане на ДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,