Решение № 2269 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2018 г.

Решение № 2269 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 34б, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба на Е. Чолев, чрез адв. Велинова като процесуален представител, против заповед № СД–05-78/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването му като нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 649, от съдебния район на Районен съд Велинград в съдебния район на Районен съд С. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с относимите материалноправните разпоредби и при неспазване на принципите за съразмерност и истинност, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 АПК. Прави се искане за отмяната й като незаконосъобразна. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Димов, изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Съветът на нотариусите на Нотариалната камара не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Наличието на влязъл в сила изричен и формиран мълчалив отказ (за какъвто няма данни) по предходни искания на жалбоподателя за преместване не обосновава недопустимост на оспорването му срещу заповед № СД–05-78/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, издадена по последващо негово заявление. Той е адресат на акта, с който е постановен отказ по искането до административния орган и затова има правен интерес да подаде жалба. Възражението на ответника за недопустимост на оспорването е неоснователно. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Със заявление от 20.02.2017 г. Е. Чолев прави искане да бъде преместен като нотариус с район на действие Районен съд - С. Вписан е като нотариус с рег. № 649, с район на действие Районен съд – Велинград съгласно заповед на министъра на правосъдието от 25.06.2015 г. Искането се основава на влошеното здравословно състояние на съпругата му, която има автоимунно заболяване [диагноза], но в резултат на продължителните му отсъствия от дома, развива и психично заболяване [диагноза]. Излага съображения, че нейното състояние и постоянното ежедневно пътуване до гр. В. и обратно, пречат на нотариалната му работа. Сочи, че съпругата му се нуждае от постоянни грижи и помощ от негова страна. Счита, че изложените обстоятелства представляват важни причини, появили се след вписването му като нотариус. К. заявлението са представени: медицинско направление от 13.07.2016 г., ехограф на щитовидната жлеза от 13.07.2016 г. с медицинско заключение, медицинско удостоверение и епикриза, издадени от Център за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски", двете от 18.11.2016 г. С предходна заповед № СД-05-9/26.01.2017 г. министърът на правосъдието отказва преместване на Е. Чолев от съдебен район на действие на Районен съд - Велинград в съдебен район на Районен съд – С., като видно от обстоятелствената й част и заявлението от 07.06.2016 г., жалбоподателят иска преместване по същите причини – влошено здравословно състояние на съпругата му със същите диагнози и въз основа на същите медицински документи. По делото няма данни и твърдения заповедта от 26.01.2017 г. да е обжалвана, поради което настоящият състав приема, че е влязла в сила. С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е нищожна. Образуваното административно производство по последващото искане на жалбоподателя от 20.02.2017 г. за преместването му е недопустимо. Заявлението, по което е издадена оспорената заповед, е основано на идентични доказателства, които са представени към предходното заявление и са обсъдени в постановения и влязъл в сила отказ за преместване. Не се сочат нови факти и обстоятелства, които да отразяват промяна в здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя. В случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съгласно която административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като едно от основните изисквания е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Министърът на правосъдието е следвало да констатира недопустимост на искането и да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. За допустимостта на искането ответникът е длъжен да следи служебно. При влязла в сила заповед между страните с идентичен предмет липсва компетентност на органа за последващо произнасяне. С издаване на заповедта от 26.01.2017 г. министърът на правосъдието изчерпва правомощието си да постанови административен акт по поисканото преместване с оглед правилото на чл. 27, ал. 1, т. 1 АПК. След като е сезиран със същото искане, без да се представят нови доказателства и без промяна на фактическите обстоятелства, при които е издадена предходната заповед, министърът на правосъдието не е следвало да се произнесе по съществото на искането от 20.02.2017 г. Като издава нова повторна заповед по същия въпрос, ответникът постановява административен акт извън своята компетентност, който следва да се обяви за нищожен, а производството по делото - да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,