Решение № 12038 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 2140/23.05.2024 г., постановено по адм.д. 1169/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменен ревизионен акт Р-2216002622002003-091-001/01.09.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на "Източни Родопи" ЕООД, е установена отговорността на Г. Г. И. за корпоративен данък в размер на 94 504, 28 лв. главница и лихви в размер на 36 751, 70 лв. за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. и за ДДС в размер на 239 574, 33 лв. главница и лихви в размер на 127 204, 87 л. за периода 01.11.2017 г. 30.09.2019 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Г. Г. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия Р-16002622002003-020-001/20.04.2022 г., изменена със заповед Р-16002622002003-020-002/11.05.2022 г., издадени от началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Г. Г. И. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на Източни Родопи ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. и за задължения на дружеството за ДДС за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. и за периода 01.11.2017 г. 30.09.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-16002622002003-092-001/09.08.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16002622002003-091-001/01.09.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 543/03.11.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че с ревизионен акт Р-16000919006848-092-001/23.10.2020 г. са установени задължения за корпоративен данък и задължения за ДДС по отношение на Източни Родопи ЕООД. Установено е, че считано от 13.11.2017 г. до решението на решаващия административен орган Г. Г. И. е бил вписан като управител и съдружник в търговското дружество. Установено е, че годишните данъчни декларации и декларациите по ЗДДС са подавани и подписвани с квалифициран електронен подпис, издаден на името на Г. Г. И. като управител и съдружник в търговското дружество и той е запознат с годишните финансови отчети, отразяващи имущественото състояние на дружеството за периода 2017 г. 2020 г. Срещу търговското дружество е било образувано изпълнително дело с общ размер на задължението 1 227 424, 85 лв., формирани от задължения от годишни данъчни декларации по ЗКПО, справки декларации по ЗДДС и декларации образец 6. За периода 2016 г. 2019 г. в хода на образуваното изпълнително производство е установено, че дружеството не притежава имущество. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период Г. Г. И. е бил управител на търговското дружество и като такъв е укрил факти и обстоятелства, свързани с неотчетени приходи от извършени услуги, свързани с основната дейност на дружеството, неотчетени приходи от безвъзмездно предоставени суми, неотчетени приходи от отписани задължения. Направен е извода, че установените в хода на ревизията на търговското дружество, факти и обстоятелства за невярно посочени данни в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и справки декларации по ЗДДС са в резултат на недобросъвестното поведение на Г. Г. И., с което е възпрепятствано установяването на данъчните задължения. Прието е, че установените задължения в Закона за счетоводството, ЗКПО и ЗДДС изискват извършваните от дружеството продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани в съответствие с действително осъщественото. Прието е, че подаването на неверни данни в годишните данъчни декларации по ЗКПО, в справките декларации по ЗДДС, в счетоводните и отчетни регистри представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Отговорността за укриването е на управителя на търговското дружество. Прието е, че действията на управителя на търговското дружество по укриване на факти и обстоятелства са довели до невъзможност за своевременно определяне на текущите задължения на дружеството и събирането им от приходната администрация. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, ревизионният акт е отменен. Първоинстанционният съд е направил преценка за наличието на всяка една от предпоставките за приложимост на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Приел е за доказана първата предпоставка, доколкото ревизираното лице е бил управител на търговското дружество за процесния период. Приел е за спорно обстоятелството дали в подадените декларации са налице невярно посочени данни, дължащи се на неотчетени приходи от извършени услуги, неотчетени приходи от безвъзмездно предоставени суми, неотчетени приходи от отписани задължения. Този извод първоинстанционният съд е обосновал с изслушаната и приета по делото съдебна експертиза. При направена констатация, че в производството пред него, първоинстанционният съд не би следвало да осъществява косвен контрол по отношение на приключилото ревизионно производство на търговското дружество, съдът е направил извода, че следва да има пълно съвпадение на фактическата обстановка, въз основа на която е издаден ревизионния акт на търговското дружество, и въз основа на която впоследствие е ангажирана отговорността на управителя на търговското дружество по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че не е налице изследване на имущественото състояние на дружеството преди или след твърдяното поведение на управителя на дружеството. Приел е, че органите по приходите не са доказали наличието на причинна връзка между укритите факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Приел е, че обстоятелството, че управителят познава дейността на дружеството не е достатъчна в тази насока. Приел е, че подаването на справки декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО с неверни данни не представлява укриване на факти и обстоятелства от управителя на дружеството по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Такова укриване на факти е относимо към дължимостта на данъците, но не и към събирането им. Приел е, че за установяването на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е доказана от приходните органи. Приел е, че неотчетените стопански операции, липсата на счетоводни документи, неправилното определяне на данъчната основа и неначисляване и неплащане на данъци нямат отношение към липсата на активи на дружеството за покриване на публичните му задължения и за тяхното събиране по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а имат отношение само за установяване на размера на тези задължения. Приел е, че органите по приходите не са доказали и невъзможността на дружеството да изпълни задължението си. Решението е правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Безспорно е, че в конкретния случай е налице първата предпоставка за установяване на отговорността на Г. Г. И. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото за процесния период той е управител на търговското дружество Източни Родопи ЕООД. Налице е и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно укриване на факти и обстоятелства пред органите по приходите. Действително, в процесния случай приетите от органите по приходите факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК са относно данните по подавани справки декларации и дневници за покупки и продажби, както и данните, съдържащи се в подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Действително субект на укриването се явява управителят на търговското дружество, тъй като то в подадените справки декларации за периоди, в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДС не е декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне. Действително също така установените задължения в Закона за счетоводството, ЗКПО и ЗДДС изискват извършените от дружеството продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани. Подаването на неверни данни в годишните данъчни декларации по ЗКПО в справките декларации по ЗДДС, в счетоводните и отчетни регистри представлява укриване на факти и обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това негово действие е причина за формиране на по-нисък резултат за внасяне. Към момента на декларирането управителят на търговското дружество е бил наясно с обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС, неправомерно не са включени всичи облагаеми доставки. Действително, подаването на неверни данни в справките декларации по ЗДДС, в отчетните регистри представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят на търговското дружество е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, което е налице не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. В процесния случай пряка причинна връзка между укриването и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството, действително не е доказана от органите по приходите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че Г. Г. И. е подавал справките декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, то този факт, съотнесен с фактическото деяние предполага само получаването на данъчно предимство, наличието на което обстоятелство не е предпоставка за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото предпоставка за установяването на тази отговорност не е данъчното предимство, а невъзможността да се съберат задълженията за данъци. Неправомерното попълване на справките декларации по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки, действията по невярно отразяване на обстоятелства в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО изглежда да е вероятно да са причина за възникване на данъчни задължения, но не изглежда да са причина за невъзможността тези данъчни задължения да бъдат събрани. Тази невъзможност да бъдат събрани данъчните задължения трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за установяването на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е доказана от приходните органи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неотчетените стопански операции, липсата на счетоводни документи, неправилното определяне на данъчната основа и неначисляване и неплащане на данъци нямат отношение към липсата на активи на дружеството за покриване на публичните му задължения и за тяхното събиране по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а имат отношение само за установяване на размера на тези задължения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че органите по приходите не са доказали и невъзможността на дружеството да изпълни задължението си. Основното оплакване, съдържащо се в касационната жалба е по отношение на изводите на първоинстанционния съд във връзка с обстоятелствата, установени с ревизионния акт, с който са установени задълженията на търговското дружество. Действително, такива изводи са направени от първоинстанционния съд, същите са обосновани с изслушането по делото съдебна експертиза, но тези изводи не са основните, формирали мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт. При съобразяването на тези обстоятелства следва да бъдат определени като правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за установяване на отговорността на Г. Г. И. за задълженията на Източни Родопи ЕООД. Първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно и в частта му по отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на производството пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие, в раздел 3 на който договорено възнаграждение е посочено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 3 от Закона за адвокатурата. Не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В процесния случай е представен такъв договор, като отразеното в договора основание за оказване на безплатна правна защита е по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В хода на производството пред първоинстанционния съд насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът не следва и да преценява валидността на сключения договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски в размер на 23 101, 34 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, което е основателно, определено в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение