Решение № 6687 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2015 г.

Решение № 6687 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 7775/13.12.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 1103/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменен Ревизионен акт № 011200959/03.02.2012 г., издаден от Я. Е. В. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - София. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Хаджиеви - Стойчевски" ООД срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - София град е образувано по жалба на "Хаджиеви - Стойчевски" ООД срещу Ревизионен акт (РА) № 011200959/03.02.2012 г., издаден от Я. Е. В. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2009 г. по фактури № № 478/01.08.2009 г., 526/12.08.2009 г., 586/02.09.2009 г., 1083/06.11.2009 г., 1133/13.11.2009 г., 1175/23.11.2009 г., 1226/30.11.2009 г. и 1235/01.12.2009 г., издадени от "Акрю" АД с предмет на доставката дизелово гориво. Данъчния кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по съображения, че няма реално изпълнение на документираните доставки на дизелово гориво и ДДС е начислен неправомерно в издадените от "Акрю" АД фактури. Този извод е мотивиран от ревизиращия орган с факта, че дружеството доставчик не разполага с кадрови ресурс за осъществяване на доставките, тъй като има назначени по трудов договор само пет лица, които заемат длъжности - "счетоводител" и "технически изпълнител офис", а при извършени насрещни проверки на предходни доставчици било констатирано, че тези дружества не са осъществили облагаеми доставки към прекия доставчик. С оспореното решение АС - София град е отменил Ревизионен акт № 011200959/03.02.2012 г., издаден от Я. Е. В. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, и осъдил Дирекция "ОДОП" - София да заплати на "Хаджиеви - Стойчевски" ООД разноски по делото в размер на 2 170 лева. Съдът е приел, че доставките са реални, тъй като е установено по несъмнен начин прехвърляне правото на собственост върху стоките, като проявен елемент от фактическия състав по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с който се свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Посочил е множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни получатели. Обсъдил е представените в хода на ревизията писмени доказателства за реалност на доставките - договор за покупко-продажба на дизелово гориво 50 РРМ, автомобилен бензин А-95Н и пропан-бутан от 01.02.2009 г., сключен между "Акрю" АД и "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, представените към фактурите акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, приемо-предавателни протоколи, съставени между "Акрю" АД и "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, в които били посочени освен предаденото количество горива, превозното средство, с което същите са превозени, регистрационния му номер и имената на водача му, товарителници, в които бил посочен превозвачът, превозното средство, с което горивата са превозени с посочване на регистрационния му номер и дати на натоварване и разтоварване. Позовал се е на неоспорено от страните заключение по назначена съдебно- счетоводна експертиза (ССчЕ), въз основа на което приел за установено, че издадените от доставчика "Акрю" АД, фактури са надлежно осчетоводени при ревизираното лице, като са посочени в дневниците за покупките и справките-декларации за съответните периоди, закупените стоки са заприходени в бензиностанцията на ревизираното дружество, както и че за ревизирания период м. юли 2009 г. до м. декември 2009 г., закупеното гориво е реализирано и отписано от склада по средно-претеглени цени. Плащанията по фактурите били в брой или по банков път, а транспортът бил извършен изцяло от "Тенакс Ойл" ООД и бил за сметка на доставчика "Акрю" АД. Освен това, отново въз основа на анализ, извършен от експертизата на представени фактури от предходни доставчици, съдът приел за установено, че доставчика "Акрю" АД разполагал с горивото, предмет на издадените фактури, има издаден лиценз от Агенция "Митници" за регистриран търговец по силата, на който има право да внася горива от Европейския съюз до размера на банковата гаранция, която е учредена в полза на Агенция "Митници" и разполага със складова база в с. Байкал. Въз основа на заключение по назначената ССчЕ, съдът е обосновал и извод, че издадените фактури към "Хаджиеви - Стойчевски" ООД са заведени в счетоводството на "Акрю" АД, реализацията на стоките е отразена в дневниците за продажбите и справките-декларации за съответните периоди, а начисленият ДДС е платен. В резултат на което, съдът направил краен извод, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен, а издадения РА е незаконосъобразен. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че при извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Акрю" АД, същия потвърждава извършването на доставките по процесните фактури, издаването на фактурите и отразяването им в счетоводството си, както и представя справка за стоковия поток и документи, издадени от негови предходни доставчици. Наред с това е безспорно установено, че към фактурите с получател "Хаджиеви - Стойчевски" ООД са приложени декларации за съответствие на горивото, товарителници за извършения транспорт, приемо - предавателни протоколи и договор за доставка на гориво. Със заключение по назначена ССчЕ е установено, че доставчика "Акрю" АД не само е отразил реализацията на стоките в дневниците за продажбите и справките-декларации за съответните периоди, но и начисленият ДДС е платен. Наред с изложеното, по делото е безспорно установено със заключение по назначена ССчЕ, че със закупеното гориво от "Акрю" АД е извършена последваща доставка. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - София град, че доставките на гориво по процесните фактури, издадени от "Акрю" АД на "Хаджиеви - Стойчевски" ООД са реални. В случая е доказано с неоспорено от страните заключение по назначена ССчЕ, че прекият доставчик е разполагал с достатъчно количество гориво в ревизирания период, за да го продаде на ревизираното лице. В ревизионното производство не са извършени насрещни проверки на посочените предходни доставчици на прекия доставчик, което е допълнителен аргумент за необоснованост на констатацията на РА, че доставчикът не е разполагал с процесните количества гориво. Необосновано приходната администрация приема, само въз основа на факта, че спрямо предходните доставчици са издадени ревизионни актове, че липсва материална обезпеченост на прекия доставчик за извършване на фактурираните доставки. Липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, правилно е преценена от съда като факт, само въз основа на който не може да се откаже право на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана в оспореното решение. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице и прекият доставчик са представили достатъчно и убедителни доказателства за транспортирането и предаването на горивото от прекия доставчик на ревизираното лице, а именно всяка от фактурите е окомплектована с товарителница, подписани от изпращача "Акрю" АД и получателя "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, както и премо-предавателни протоколи - двустранно подписани. От своя страна, представените доказателства към всяка една от процесните фактури дават пълни данни за видовете и количествата на предадените стоки, датата на предаването, както и за превозвача, шофьора и регистрационния номер на превозното средство, на което са натоварени стоките при експедицията им. Представени са и декларации за съответствието на качеството на течните горива, доказателства, че доставчика "Акрю" АД има издаден лиценз от Агенция "Митници" за регистриран търговец по силата, на който има право да внася горива от Европейския съюз до размера на банковата гаранция, която е учредена в полза на Агенция "Митници", както и че разполага със складова база в с. Байкал. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ се установява, че преките доставки са платени от получателя по доставката и коректно отразени в счетоводствата както на получателя, така и на прекия доставчик. С основание съдът е взел предвид като косвени доказателства за реалността на процесните доставки и безспорното обстоятелство на последващи доставки на гориво от страна на ревизираното лице, за които то е отчело приходи и е начислило ДДС, които не биха били възможни, без процесните количества гориво. За да се приеме, че последващите доставки нямат никаква връзка с процесните фактури, както се поддържа в касационната жалба, в ревизионното производство е следвало да се събират доказателства какви количества гориво ревизираното дружество е получило, съответно какви количества от полученото е продало, какъвто анализ в РА не е правен. В заключение, правилно административният съд, в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВАС и СЕС е приел, че предаването на предмета на доставките и наличието му при ревизираното лице и използването му за последващи облагаеми доставки, установяват прехвърлянето на правото на собственост върху този предмет, поради което правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, който е заплатил данъчната основа и ДДС по тях, е отказано незаконосъобразно. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, направени за възнаграждение на адвокат за касацонната инстанция, съгласно представените доказателства, че са действително направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение