Решение № 7228 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 480/2017 г.

Решение № 7228 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 480/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" В. и от Д. А. Д., действащ като ЕТ "Алвас-2-Д. А.", чрез адв. Колева срещу решение № 1999 от 17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1590/2016 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" В., обжалва решението в частта, с която е отменен РА № Р-1304718-091-01/01.10.2014, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 842/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В., относно установения данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 27 010.42 лева и лихви в размер на 9 470.92 лева. Излага подробни съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение, в частта, с която РА е отменен и в тази, с която искането за присъждане на разноски не е уважено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - Д. А. Д., действащ като ЕТ "Алвас-2-Д. А." обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА. Твърди, че решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, според изложеното в касационната жалба, изводите на съда са вътрешно противоречиви. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на решение за цялостна отмяна на РА. От Директора на Дирекция "ОДОП" В. е депозирана и частна жалба срещу определение № 3010 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1590/2016 г. по описа на Административен съд - В. Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част. Д. А. Д., действащ като ЕТ "Алвас-2-Д.А." като ответник по частната жалба оспорва и нея. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на подадените жалби, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните и частната жалби са допустими, като предявени от страни по делото и в срок. По съществото им намира следното: Делото е за втори път пред Върховен административен съд, с Решение № 4354 от 13.04.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2651/2016 г. е отменено Решение № 2524/27.11.2015 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-1304718-091-01/01.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден и изменен с Решение № 842/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., а именно относно установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 349,51 лв. до 3 355,23 лв. и съответната лихва за забава; за 2008 г. за разликата над 2 281,30 лв. до 2 867,31 лв. и съответната лихва за забава; за 2009 г. за разликата над 2 882,66 лв. до 4 723,84 лв. и съответната лихва за забава; за 2010 г. - главница 27 010,42 лв. и лихва за забава 9 470,92 лв. и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отхвърлителната част, решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Върховния административен съд е дал указания, при новото разглеждане на делото да бъде назначено друго вещо лице, което да установи каква е била пазарната цена на риболовния кораб, приет от органа по приходите за непаричен доход, тъй като този въпрос е останал без отговор. Както и да бъдат изложени мотиви относно недостига на паричните средства за ревизираните периоди - 2007 г., 2008 г., 2009 г. 2010 г. Предмет на контрол пред административния съд при новото разглеждане е бил РА, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и съответните лихви. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По отношение на спазването на задължителните указания изрично посочени в Решение № 4354 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 2651 по описа на Върховен административен съд, настоящата касационна инстанция намира следното: ВАС изрично е указал на първоинстанционния съд, че следва да се даде отговор на въпроса каква е пазарната цена на кораба, предмет на сделката, сключена между физическите лица и дали същата съответства на договорената посочена като сума от 60 000 лв. Видно от постановеното решение, това указание не е спазено, липсват мотиви каква е пазарната цена на риболовния кораб. В решението се цитира единствено заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза което е избрало метода на сравнимите неконтролирани цени, както в самата експертиза е посочено, че липсват достатъчно данни за подобни регистрирани сделки. Експертът, при избирането на посочения метод е отправил запитване до "Морска администрация - В.", с което е изискал, да му бъдат предоставени документи и информация от регистъра, воден от изпълнителната администрация, както и извадка от регистъра за извършени покупко-продажби на кораби във времеви интервал 01.02.2009 г. - 01.02.2011 г. Поисканата извадка не е приложена по делото, а експертът се позовава на сделка, касаеща кораб - собственост на "Делта 2009" ООД. Документът е превод от турски език, от него не става ясно дали е подписан, но в него е посочено, че съглашението е постигнато на територията на Република Турция и е с дата три години след процесната. Не е налице сходство, което да дава право на експерта да приложи метода на сравнимите неконтролирани цени, поради липсата на надлежно събрана документация за подобни сделки. Правилото на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на Министъра на финансите за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени, гласи, че методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена по съпоставими условия. По отношение на депозираната от Директора на Дирекция "ОДОП" В. частна жалба срещу определение № 3010 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1590/2016 г. по описа на Административен съд - В. с което е отхвърлена молбата за изменение на решение № 1999 от 17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1590/2016 г. по описа на Административен съд - В., в частта на разноските, настоящата съдебна инстанция намира следното: При постановяване на решението си, съдът при първото първоинстанционно разглеждане на делото (а именно по адм. д. № 472/2015 г.), независимо от изхода на делото (с отменителен и отхвърлителен диспозитив) не е присъдил разноски в полза на данъчната дирекция, поради което последната е депозирала искане за изменение на частта на разноските. С определение № 122/19.01.2016 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - В., съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решение № 2524/27.11.2015 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. в частта на разноските. Както бе посочено по-горе, отхвърлителната част на решението не е обжалвана и решението в тази му част е влязло в сила, останалата част на решението е била предмет на контрол пред ВАС по образувано адм. д. № 2651/2016 г., като е налице и подадена частна жалба срещу определението. ВАС е отменил атакуваната пред него част от решението и е върнал на АС - В. за ново разглеждане. Посочил е в мотивите си, че при новото разглеждане на делото съдът повторно ще се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски. Следователно подадената от приходната администрация частната жалба против определение № 122/19.01.2016 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е оставено без уважение искането за изменение на оспореното решение в частта за разноските, се явява без предмет и при отпаднал правен интерес за подателя й. Настоящата инстанция намира, че ВАС е дължал произнасяне, тъй като частта на решението, чието изменение се иска, е в пряка зависимост с отхвърлителната част на решението, която не е била спорна, респективно същата не е предмет на връщането за ново произнасяне. Решението на ВАС в частта, с която частната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. е оставена без разглеждане, не е било обжалвано пред 5-членен състав, в резултат на което същото е влязло в сила. АС - В. при новото разглеждане е стигнала до същия извод за невъзможност за присъждане на разноски за първата първа инстанция, поради настъпилата преклузия. Предвид което определение № 3010 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1590/2016 г. по описа на Административен съд - В. е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е изпълнил дадените от решение № 4354 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 2651 по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, указания да се назначи съдебно-оценителна експертиза като указва на касатора Директора на Дирекция "ОДОП" В., че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва да посочи какви задачи да бъдат поставени на вещото лице, както и указва на Д. А. Д., действащ като ЕТ "Алвас-2-Д. А.", че може да допълни задачите на експертизата с допълнителни въпроси, поради което и на основание чл. 227, ал. 2 АПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора на настоящия етап от производството, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение