Решение № 409 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2010 г.

Решение № 409 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Благоевградска област срещу решение № 156 от 06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 950/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - председател на Общински съвет - Симитли, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил заповед № ОА-1637/30.10.2009 г, на областния управител на Област Благоевград, с която е оспорено решение № 302 по протокол № 30 на Общински Съвет - Симитли от заседание, проведено на 09.10.2009 г. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно, не са нарушени нормите на чл. 62, ал. 2 и чл. 62 а, ал. 2 от ЗУТ, тъй като се касае за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, който общината е длъжна да възстанови на собственика. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От данните се установява, че за с. Полето има одобрен кадастрален и регулационен план от 1963 г., като по този план кв. 5 по разписен лист е записан на ТКЗС като пл. № 114 и е отреден за селсъвет, селкооп и читалище. Със Заповед № 778/11.09.2001 г. е одобрено допълване на изградените сгради и съоръжения и отреждане на п. I за обществени нужди и зелени площи. С Решение № 1011/14.04.2003 г. на основание заявление и удостоверение издадено от община Симитли ОС "Земеделие" Симитли е възстановила правото на собственост на наследниците на Никола Лулейски в съществуващи стари реални граници, като имота е в размер на 700 кв. м. и се намира в регулацията на селото, с пл. № 2450. По искане на Спас Лулейски със Заповед № 458/12.03.2004 г, кмета на община Симитли е одобрил попълване на одобрения със заповед от 2001 г. кадастрален план на с. Полето с имот пл. № 357, кв. 5. Със заповед № 118/25.05.2009 г. кмета на общината одобрява допълване на кадастралния план с нов имот с пл. № 378, кв. 5, собственост на общината. По искане на Иван Манолев, собственик на имот с пл. № 357 е изготвен ПУП - ПР, кмета на общината е направил предложение за одобряване на ПУП - ПР за частично изменение на РП на кв. 5, като се образуват п. I за обществени нужди и озеленяване и п. II - 357 и 378, кв. 5. С издаването на заповед № 45/12.03.2004 г, за попълване на одобрения кадастрален план на с. Полето с новия имот пл. № 357, същият няма достъп до улица. С решение № 302 по протокол № 30 Общински Съвет - Симитли е дал съгласие да бъде одобрен изработеният ПУП - ПР за частично изменение на плана за регулация на кв. 5 по регулационния план на сл. Полето, одобрен със заповед № 2881/1963 г., заповед за допълване № 45/2004 г., заповед за допълване № 188/2009 г. на кмета на Община Симитли, като се образуват УПИ II с пл. № 357, 378 и УПИ I за обществени нужди и озеленяване. Образуването на двете УПИ-та е извършено с цел да се осигури достъп на имот пл. № 357, реституиран на наследниците на Лулейски и впоследствие продаден на Манолев. От всички данни става ясно, че се касае за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, който общината е длъжна да възстанови на собственика. Поради това, както правилно е приел и административният съд нормите на чл. 62, ал. 2 и чл. 62а, ал. 2 ЗУТ не са нарушени. Това реституиране е извършено след издаване на удостоверение и скица от община Симитли, като са спазени всички процедури на реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като правилно е приел административният съд. Ето защо обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,