Решение № 4373 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2014 г.

Решение № 4373 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ" Божил Трайков АВСМ", чрез собственика си Б. Трайков, срещу решение № 900 от 18.02.2014 г., постановено по адм. д. № 9295/12 г., по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт № 141110337 от 6.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2060/22.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което отмени обжалвания РА. Ответникът - Директор Дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 141110337 от 6.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта с която е потвърден с Решение № № 2060/22.08.2012 г. на директорът на дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Божил Трайков" са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 16 056,00 лева и лихви в размер на 4811,00 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16066,48 лева за данъчни периоди м. 10, м. 11.2008 г., м. 01.2009 г. и м. 08.2010 г. по фактури, издадени от "БОП-2007" ЕООД, "Експорт интернешънъл 07" ЕООД и "Петрозал" ЕООД. За да постановени обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От обективна страна за установено съдът е приел, че насрещните проверки на преките доставчици са извършени при спазване разпоредбите на чл. 32 от ДОПК, като не са открити представители на декларираните данъчни адреси. Обсъдено е заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал частично като компетентно изготвено. Заключението е извършено след проверка в счетоводството на ревизираното лице и след анализ на събраните доказателства по делото. Относно доставките на "БОП-2007" ЕООД с предмет - дъски, греди, кофражни платна, строително скеле, фаянс, теракот, гипсокартон, тръбно инвентарно скеле и греди, метални платна /втора употреба/, за установено съдът е приел, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика в периодите на издаването им, като дружеството е имало назначени 6 лица на длъжности, свързани със СМР. Обсъдени са обясненията на жалбоподателя досежно начина на осъществяване на контакт с доставчиците и използване на стоките предмет на доставките в икономическата му дейност. За установено е прието, че стойностите по фактурите са осчетоводено в сметки 204, 302, 453/1, 501 и 601, а стоката тръбно инвентарно скеле, метални платна и строително скеле са заприходени от ревизираното лице в сметка 204 "Машини, съоръжения и оборудване" и към момента на ревизията са налични в склада на ревизираното лице. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта относно извода, че през периода 2008 г. - 2010 г. от едноличния търговец не са закупувани други строително скеле и други кофражни и метални платна освен закупените с процесните фактури, тъй като не е обоснована с конкретни писмени документи, включително и счетоводни такива. При така установеното съдът е приел, че освен фактури и документи за плащане от ревизираното лице и от доставчика, не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че посочените вещи са предадени на получателя и собствеността върху тях е преминала върху ревизираното лице. Вещото лице не е извършвало проверка в счетоводството на доставчика, като не е извършвана съпоставка на счетоводната отчетност на доставчика и тази на оспорващия. Относно доставките на дъски, иглолистни греди, кофражни платна, съдът е обсъдил заключението на вещото лице и представените писмени доказателства и е приел, че не се установява същите да са били използвани за СМР на обект "Дом за деца, лишени от родителски грижи", като липсват и доказателства къде са съхранявани процесните материали, доколкото същите са предмет на доставка през м. 11.2008 г., а твърдяните СМР са извършени през м. 06.2010 г. Относно доставката на фаянс, теракот и гипсокартон вещото лице е констатирало, че материалите са заприходени по дебита на сметка 302 "Материали" с количество и единична цена и са използвани на обект "АГ отделение и хирургично отделение в МБАЛ" за извършване на вътрешен ремонт. Отразено е, че посочените материали са изписани от сметка 320 през м. 12.2011 г., като е дебитирана сметка 601 "Разходи за материали" и е кредитирана сметка 302. Заключението в тази си част не е кредитирано, тъй като констатациите на вещото лице са много общи. Съдът е обсъдил приетите писмени доказателства и е приел, че не удостоверяват факта на реално извършване на процесната доставка на родовоопределени стоки, тъй като СМР са били извършени, към момента на издаване на процесната фактура, като е налице разминаване между стойността по приложения протокол обр. 19 и стойността, посочена в заменителната таблица. На последно място съдът е приел, че протоколът не съдържа дата на приемане на СМР и същите параметри и количества СМР както тези, описани в заменителната таблица. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура с предмет - водоустойчив шперплат за кофраж и дървен материал -греди, за установено съдът е приел, че стоките са заплатени /по касов път/ и са заведени по сметка 302 "Материали" с количество и единична цена. Съгласно заключението на вещото лице материалите не са използвани на обектите и ги има като наличност в склада на жалбоподателя /същите не са изписвани от сметка 302, тъй като не са използвани/. Други доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките по силата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, поради което съдът е приел, че не е налице реална доставка на стоки. Относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3585 лева, по фактури с предмет - наем на подемник и наем на инвентарно скеле, издадени от "Петрозал" ЕООД, за установено съдът е приел, че фактури са отразени в дневниците за продажби на доставчика, като дружеството има назначени 4 лица на трудови договори. Според обясненията на ревизираното лице стоките са използвани за извършени СМР. Обсъдени са приетите по делото договор за наем на скеле от 19.04.2010 г. на строително инвентарно скеле за срок от 75 дни, подписан на 20.04.2010 г. приемо-предавателен протокол между страните за предаване на строителното скеле. Представен е отчет за ползване и връщане на вертикално скеле от 14.08.2010 г., подписан без възражения от двете страни по договора. Обсъден е приетия по делото договор от 19.04.2010 г. за наем на вертикален подемник съгласно приемо-предавателен протокол за срок от четири месеца, подписан двустранно на 20.04.2010 г. приемо-предавателен протокол за предаване на вертикален подемник. На 30.06.2010 г. е подписан от страните отчет за ползване и връщане на вертикален подемник. На следващо място съдът е обсъдил приетия по делото договор за наем от 16.04.2010 г. относно вертикален подемник заедно с приемо-предавателен протокол от 17.04.2010 г. и съответно, договор за наем от 16.04.2010 г. относно инвентарно скеле заедно с приемо-предавателен протокол от 17.04.2010 г. от които се установява, че същите са предоставени на доставчика от "Експресстрой" ООД. От обясненията на последното дружество е установено къде са съхранявани скелето и подемника. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че липсват фактури и други документи, които да удостоверят плащането на наемната цена и съответно, действителното предоставяне и ползване на вещите, като след служебна справка е установено, че фактурите не са включени в Дневниците за покупки и продажби на прекия и предходен доставчик. При така установеното съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, като за неприложимо съдът е приел решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Решението в тази си част е неправилно. По делото е безспорно установено, предаването, използването за целите на икономическата дейност на касатора и връщането на процесните подемник и инвентарно скеле. Стойността на уговорения наем, видно от заключението на вещото лице е заплатена в брой, с приложени към фактурите касови бонове, а факта на установената липса на начисляване на данъка при доставчиците /пряк и предходен/ и липсата на проверка в счетоводството на доставчика не са сред предпоставките по чл. 68 от ЗДДС за признаване на получателя по доставките правото на данъчен кредит. В тази насока неправилно съдът не е кредитирал заключението на ССчЕ, относно извода, че наетите навесно скеле и вертикален подемник са използвани на обект "Дом за деца, лишени от родителски грижи". Представени и приети по делото са договори за наем с конкретно посочени начин на плащане, протоколи и приемане на инвентара и връщане след приключване на ползването му. Установено е, че същият инвентар е използван за последващи облагаеми доставки - ремонт на обект "Дом за деца, лишени от родителски грижи". Представена е и декларация от собственика на скелето "Еспресстрой" ООД, поради което като е приел, че не е налице реална доставка съдът е постановил неправилно решение, което в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. В останалата част решение е правилно. За доставките на стоки подробно описани по-горе в мотивите на съдебния акт от жалбоподателя са представени само процесните фактури, без други доказателства за реалното получаване на стоките, част от които са родовоопределени. Действително стоките са заведени аналитично по материалните сметки на жалбоподателя и впоследствие изписани или се намират на склад, като част от тях са заведени и като ДМА и са начислявани амортизации, но при липса на други доказателства за реалното предаване на стоки, само тяхното счетоводно завеждане и изписване, не налага на извода, че са получени именно от посочените доставчици. В тази насока следва да се възприемат изводите на АС, че за някои от последващите доставки- извършени СМР е установено, че са извършени преди датите на издаване на фактурите за получаване на процесните стоки, поради което не може да се изведе извода, че са използвани именно за посочените обекти. За целите на ЗДДС не може да се възприемат доводите на касатора, че с факта на плащане и владеене на вещта, се установява придобиване на собствеността, тъй като плащането на доставките /с изключение на авансовото плащане/ за разлика от отменения ЗДДС, не е част от изискванията на чл. 68 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Необходимо е установяване по безспорен начин, че стоката е получена именно от посочения във фактурата доставчик. С оглед на изложеното и като е достигал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение в тази си част. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК