Решение № 13559 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020, чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност С. Трайков, против Решение 2664/20.03.2024 год., постановено по административно дело 270/2024 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение от 20.12.2023 год. на РУО на ОПОС, в частта по т. 2, с която в две точки е отказано верифициране на средства в общ размер от 4 699 904,53 лева от безвъзмездна финансова помощ, както и не се признава съответната част от допустимо собствено финансиране в общ размер от 785 184,44 лева, по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. с ДЗЗД Еко Проект Пловдив, на обща стойност 81 499 000,00 лева без ДДС, с предмет Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор на обект Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Пловдив, във връзка с искане за междинно плащане 20 от 13.12.2023 год. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16M1OP002-1.016-0007-C01 от 28.08.2019 год. с бенефициер Водоснабдяване и канализация ЕООД - гр. Пловдив (ВиК Пловдив), и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по искането за плащане при спазване на изложените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Заявено е твърдение, че оспореното съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът оспорва извода на съда, че в Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. по описа на Върховния административен съд (ВАС) има произнасяне по същество относно наличието на нередност, за която е определена финансова корекция. Счита, че такъв извод не може да бъде направен с оглед изложените от съда мотиви, доколкото в тях е обосновано нарушение на специалните административнопроизводствени правила при издаване на оспореното Решение от 22.03.2023 год., което е препятствало и съдебния контрол. Това, според касатора, е довело до невъзможност да се извърши съдебна проверка по същество за законосъобразност на административния акт. Като възпроизвежда части от мотивите на посоченото решение на ВАС, касаторът твърди, че е налице индикация за евентуално допуснато от бенефициера нарушение на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с оглед приетите за установени от ВАС фактически обстоятелства, т.е. налице са данни за допусната нередност, поради което изготвеният вътрешен доклад с рег. 95-00-6419/15.12.2023 год., в който е извършен анализ на съдебното решение, представлява сигнал за нередност по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ 57/22.07.2016 год., НАНЕСИФ). Касаторът оспорва и извода на съда, че липсва образувано производство по администриране на нередност, съгласно изискванията на НАНЕСИФ. Заявява, че поради спецификата на конкретния случай, с оглед уведомяването на бенефициера с писмо изх. 1-016-0007-4-95/14.03.2022 год. за регистрирана нередност с национален идентификационен номер (НИН) ОПОС20/22/КФ/749 при констатирани нарушения на ЗОП, и изпратено впоследствие уведомление с изх. 1-016-0007-4-381/10.11.2023 год. за актуализация на нередност с НИН ОПОС20/22/КФ/749, която не е била прекратена с нарочен акт по чл. 29, ал. 1 от НАНЕСИФ, е била налице активна нередност към датата на издаване на оспореното пред АС Пловдив решение от 20.12.2023 год. Заявено е и твърдение, че съдът не е изследвал въпроса доколко отказът за плащане на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е неверификация по същество, т.е. плащането на конкретните разходи да е отказано окончателно, доколкото същите могат да бъдат включени в следващо искане за плащане. По тази причина счита, че няма засягане правата или законните интереси на бенефициера по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Направено е и позоваване на съдебна практика в подкрепа на твърдението, че започната с регистриране на сигнал за нередност процедура по администриране на нередност е достатъчно основание за постановяване на отказ от верификация, съгласно чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на жалбата на ВиК Пловдив, алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от ръководителя на УО на ОПОС чрез процесуалния представител С. Трайков, против Определение 4365/16.05.2024 год. по адм. дело 270/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на органа за изменение на Решение 2664/20.03.2024 год. в частта за разноските, по която е образувано адм. дело 8874/2024 год. по описа на ВАС. С Определение 9956/25.09.2024 год., адм. дело 8874/2024 год. е присъединено към адм. дело 7365/2024 год. за съвместно разглеждане и решаване в едно общо съдебно производство. В подкрепа на това оспорване е заявено, че определението на АС Пловдив е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Частният жалбоподател е на мнение, че присъдените с Решение 2664/20.03.2024 год. по адм. дело 270/2024 год. по описа на АС Пловдив разноски в размер на 115 657 лева са прекомерни, тъй като липсва фактическа или правна сложност на делото, като размерът не е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото съдът неправилно е приел, че материалният интерес възлиза на 5 537 768,97 лева, а в действителност той е в размер на 4 699 904,53 лева, колкото са неверифицираните разходи от БФП. В тази връзка сочи, че съдът не е изложил защо включва собственото финансиране в материалния интерес, при условие че непризнаването му е с цел единствено осчетоводяване на финансовите пера по проекта и има информативен характер. По мнение на частния жалбоподател, спорът е единствено правен и се свежда единствено до въпроса дали в Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. по описа на ВАС, има произнасяне по същество относно наличието на нередност, за която е определена финансова корекция, съответно дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Това сочи на липсата на сложност, тъй като въпросът не е свързан с прилагането на нов или изменен нормативен акт, противоречива съдебна практика, а точно обратното счита, че по този въпрос има формирана еднопосочна съдебна практика, което спомага решаването на спора. Сочи, че съдът не е взел предвид и решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 по преюдициално запитване, както и решение от 23.11.2017 год. на СЕС по присъединени дела С-427/16 и С-428/16. По изложените съображения е формулирано искане за отмяна на определението и намаляване на размера на присъдените в полза на ВиК Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция до размера на една средна месечна брутна заплата на административен съдия. В съдебно заседание касаторът и частен жалбоподател се представлява от главен експерт с юридическо образование и правоспособност Й. Тодоров. Ответникът Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. Димитрова от Софийска адвокатска колегия, заявява неоснователност на касационната и частната жалби. По подробно изложени аргументи е формулирано искане за оставяне на съдебното решение и определението в сила. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция по представен списък, придружен с доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването по касационната жалба и основателност на оспорването по частната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила. Изразено е становище, че определението за разноските е неправилно, тъй като липсва пропорционалност между предмета на делото и извършените от процесуалния представител на дружеството действия и адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Пловдив, е бенефициер по АДБФП BG16M1OP002-1.016-0007-C01 от 28.08.2019 год. за изпълнение на проект Доизграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи в обособена територия, обслужвани от ВиК ЕООД, гр. Пловдив. Общата стойност на проекта възлиза на 137 830 825,33 лева, от които 82 858 723,49 лева БФП от Кохезионния фонд, 14 622 127,70 лева национално съфинансиране, 17 378 169,92 лева собствен принос на бенефициера и 22 971 804,22 лева недопустими разходи. От страна на бенефициера е възложена обществена поръчка с Договор КС-02-07/31.03.2021 год., сключен с ДЗЗД Еко Проект Пловдив, на стойност 81 499 000 лева без ДДС, с предмет Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор на обект Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Пловдив, към който са подписани и две допълнителни споразумения. Съдът е установил, че с Решение от 28.02.2022 год. на РУО на ОПОС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера ВиК Пловдив е определена финансова корекция в размер на 5% от признатите за допустими по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. разходи в размер на 315 202,94 лева. Решението е издадено по повод регистриран в УО на ОПОС сигнал за нередност 893. По повод съдебното оспорване на това решение е образувано адм. дело 717/2022 год. по описа на АС Пловдив, приключило с Решение 844/11.05.2022 год., с което жалбата на дружеството е отхвърлена. С Решение 552/17.01.2023 год. по адм. дело 6317/2022 год. по описа на ВАС, решението на АС Пловдив е оставено в сила. На 22.02.2023 год. е издадено друго решение на РУО на ОПОС, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера ВиК Пловдив е определена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. Съдът е установил, че решението е издадено по повод регистриран в УО на ОПОС сигнал за нередност 1107. Съдебното оспорване на това решение е приключило с Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. по описа на ВАС, с което Решение 1297/05.07.2023 г. по адм. дело 682/2022 год. по описа на АС Пловдив, с което се отхвърля жалбата на дружеството, е отменено, като е постановена и отмяна на Решение от 22.02.2023 год. на РУО на ОПОС. Съдът е установил, че на 13.12.2023 год. от ВиК Пловдив е постъпило искане за междинно плащане 20, с което е заявена сума за плащане в размер на 7 589 269,56 лева, при първоначално подаване на искането на 22.11.2023 год. Като доказателства по делото са приети разходооправдателни документи във връзка с горепосочения договор за инженеринг, както и вътрешен доклад рег. 95-00-6419/15.12.2023 год. до РУО, без установено авторство, във връзка с влязлото в сила решение по адм. дело 7600/2023 год. по описа на ВАС. В доклада е изложено, че с Решение 1297/05.07.2023 год. по адм. дело 682/2022 год. на АС Пловдив е прието, че оспореното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна, но с Решение 10525/21.11.2022 год. на ВАС по адм. дело 5978/2022 год. е прието, че обжалваното съдебно решение на Административен съд Пловдив е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че посоченото решение на ВАС е постановено по повод оспорване на Решение 499/18.04.2022 год. по адм. дело 2899/2021 год. по описа на Административен съд Бургас, и като краен резултат е постановена отмяна на Решение от 06.12.2021 год. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция на бенефициера Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас. По-нататък в доклада е изложено становище, че ВАС е приел, че изложените от органа фактически обстоятелства и даденото от него описание на нарушението не съответстват на сочената за нарушена правна норма от ЗОП, както и фактическите установявания не са подведени под правилната хипотеза на категорията нередност по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.), т.е. липсва годно правно основание, което препятства възможността за извършване на цялостна проверка по отношение законосъобразността на административния акт. Заключението по доклада е в смисъл, че липсва произнасяне по същество на ВАС, поради което е налице правна възможност за ново произнасяне по реда на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като предприемането на действия по образуване на административно производство по определяне на финансова корекция по идентифицираните нарушения при възлагането на Договор КС-02-07/31.03.2021 год. ще даде възможност за саниране на установените от ВАС несъответствия с материалния закон. Съдът е установил, че на доклада е сложена положителна резолюция от 20.12.2023 год. от РУО на ОПОС. На същата дата е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ, по т.2.1. от решението не се верифицират разходи в размер на 4 371 566,94 лева от БФП и не се признава съответната част от допустимо собствено финансиране в размер на 779 330,83 лева, по общо четири фактури, издадени в периода 14.02.2023 год. 14.09.2023 год. по Дейност 1 Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор на обект Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Пловдив, от бюджетни редове: І.1.1. Изграждане и реконструкция на ВиК мрежи гр. Пловдив. Разходът се отнася към Дейност 1 и І.1.2. Изграждане и реконструкция на ВиК мрежи гр. Пловдив. Разходът се отнася към Дейност 1 по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. с ДЗЗД Еко Проект Пловдив, а по т.2.2. не се верифицира сума в размер на 328 337,59 лева от БФП и не се признава съответната част от собствено финансиране в размер на 58 533,61 лева, от верифицираните разходи (след извършване на 5% финансова корекция по точка 1 от настоящото решение) в размер на 1 837 638,19 лева (вкл. 1 559 603,53 лева от БФП и 278 034,66 лева от допустимо собствено финансиране) по дебитно известие 0000000006/02.11.2023 год. към фактура 0000000002/14.02.2023 год., по Дейност 1 Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор на обект Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Пловдив, от бюджетни редове І.1.4 Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл. 117а от ЗОП, по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. (Пловдив) и І.1.15. Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл. 117а от ЗОП, по Договор КС-02-07/31.03.2021 год. (Пловдив). Посочено е, че сумата по т.2.2. представлява разликата до достигане на 25% финансова корекция по сигнал 1107. В мотивите си към т.2 от Решение от 20.12.2023 год. административният орган е посочил, че е извършен задълбочен анализ на изложените от съда мотиви в Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год., в резултат на който е изведено заключение, че не е налице произнасяне по същество на ВАС и е налице правна възможност за ново произнасяне по реда на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ, органът е посочил, че е образувал ново производство по администриране на нередност съгласно чл. 10 от НАНЕСИФ, като след проверка на всички факти и обстоятелства с релевантно значение, ще обективира заключение за образуване, респективно за отказ от образуване на последващо производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е анализирал разпоредбите на чл. 10 от НАНЕСИФ и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, на които се е позовал органът, съдът е достигнал до решаващия извод, че оспорените части от решението на РУО на ОПОС са незаконосъобразни актове, като постановени в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, което налага тяхната отмяна, а преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда. За да достигне до този извод, съдът е приел, на първо място, че противно на възприемането на органа, в Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 76000/2023 год. по описа на ВАС, има произнасяне по същество относно наличието на нередност, за която е определена финансова корекция. На следващо място, съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за действително образувано ново производство по администриране на нередност, съгласно изискванията на НАНЕСИФ, доколкото не е доказано вписване на сигнал за нередност в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, представляващ Приложение 1 към чл. 9, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от НАНЕСИФ, нито са представени доказателства за евентуално уведомяване на бенефициера за образувано такова производство. Поради това е заключил, че в частта по т.2.1. решението е постановено при липса на фактическо основание за целта (започната процедура по администриране на нередност) и съответно е в противоречие с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. По отношение отказа за верификация по т.2.2. от решението, съдът е посочил, че по сигнал за нередност 1107 е постановено Решение от 22.02.2023 год. на РУО на ОПОС, с което на ВиК Пловдив е определена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по Договор КС-02-07/31.03.2021 год., приети за финансиране по ОПОС 2014-2020, както и че това решение е отменено с Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. на ВАС. С оглед на това е достигнал до извода, че производството по администриране на сигнал за нередност 1107 е приключено, без да са налице доказателства за надлежно образувано ново производство по администриране на нередност, поради което и в тази част не е налице фактическо основание за взетото от органа решение. С оглед изхода на спора и претенцията на жалбоподателя ВиК Пловдив за разноски, съдът е обсъдил направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразил е предвиденият размер на минималното адвокатско възнаграждение по дела с материален интерес съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 7 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 год., като е приел, че материалният интерес възлиза на 5 537 768,97 лева, поради което и е заключил, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 107 716,53 лева, върху което се дължи ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004 год. Доколкото претенцията на дружеството е доказана за платено адвокатско възнаграждение в размер на 115 657 лева, в т.ч. данъчна основа в размер на 96 380,83 лева и ДДС в размер на 19 276,17 лева, съдът е достигнал до извода, че платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е присъдил този размер в полза на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Пловдив, заедно с платената държавна такса за образуване на производството. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на РУО на ОПОС на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Както правилно сочи първоинстанционният съд, правното основание за отказа по т.2 от Решение от 20.12.2023 год. на РУО на ОПОС е нормата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. В приложимата редакция на закона, с оглед и изричното позоваване от органа на § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ(обн. ДВ бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.), посочената норма предвижда възможност за постановяване на отказ от верификация, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, като съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Отказът на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 от с.з., а защото това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход, каквито доводи навежда и касаторът. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. С Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС 173 от 13.07.2016 год.) се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите пред дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в структурата на Министерството на вътрешните работи (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НАНЕСИФ извършването на дейностите, посочени в ал. 1, представлява администриране на нередности, а в чл. 3 са изброени дейностите, които процедурите за администриране на нередности включват. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НАНЕСИФ се уреждат случаите, в които компетентният орган следва да издаде решение за прекратяване на процедурата по администриране на нередност, а ал. 3 на същия член урежда възобновяването й при настъпване на нови обстоятелства, като също е предвидено издаването на нарочен акт. Видно е, че за да е започната процедура по администриране на нередност, следва да е извършено първото действие, а именно регистриране на сигнал за нередност. Този факт, наред с факта на подадено искане за плащане, в което са предявени за възстановяване разходи, засегнати от сигнала за нередност, са предпоставките, които съдът следва да установи при проверка законосъобразността на акт с правно основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. Кумулативното им наличие води до извода, че отказ от верификация и плащане на това основание, е законосъобразен. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че отказът на РУО на ОПОС по т.2 от решението от 20.12.2023 год., се явява постановен при липсата на фактическо основание, поради което не е изпълнен фактическият състав на соченото от органа правно основание по чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. Органът не е доказал надлежното образуване на производство по администриране на нередност, като в мотивите на административния акт не се сочат никакви конкретни фактически обстоятелства, които да подкрепят твърдението, че има образувано такова производство. На първо място, влязлото в сила Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. по описа на Върховния административен съд, с което със сила на пресъдено нещо е решен въпросът за законосъобразността на Решение от 22.02.2023 год. на РУО на ОПОС, с което на бенефициера ВиК Пловдив е определена финансова корекция в размер на 25%, приключва започналата процедура по администриране на нередността, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от НАНЕСИФ. Пропускът на административния орган да обективира това в свое решение не изключва настъпването на този факт. На следващо място, дори да бъде прието, че със свое Решение 12073/06.12.2023 год. ВАС не е решил със сила на пресъдено нещо въпросът относно наличието или липсата на нередност с оглед изложените от органа фактически и правни основания, то това предполага образуването и провеждането на ново производство по администриране на нередност, в рамките на което, при установяване наличието на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НАНЕСИФ, да бъдат предприети корективни действия, чрез определянето и извършването на финансова корекция. Освен че твърдението на органа, че не е налице произнасяне от страна на ВАС по същество относно наличието на нередност, според настоящата инстанция е невярно, то нито в административния акт, нито в приетата по делото административна преписка се съдържат данни за образуването на ново производство. Следва да бъде подчертано, че производство по администриране на нередност, с оглед фактите в разглеждания случай, ще има ако е налице надлежно регистриран при УО на ОПОС сигнал за нередност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НАНЕСИФ, данни за което не се установяват нито от мотивите на административния акт, нито от административната преписка. В тази връзка, приетият по делото Доклад с рег. 95-00-6419/15.12.2023 год. с неустановено авторство, върху който е обективирана положителна резолюция на РУО на ОПОС, не обуславя такъв извод, тъй като представя становището на автора по отношение последиците от постановеното Решение 12073/06.12.2023 год. по адм. дело 7600/2023 год. на ВАС и възможните последващи действия, по които е изразено съгласие от страна на органа, но нищо повече. На следващо място, Доклад с рег. 95-00-6419/15.12.2023 год. не може да бъде възприет и като решение за възобновяване на процедурата по администриране на нередност при възникване на нови обстоятелства, съгласно чл. 29, ал. 3 от НАНЕСИФ, в какъвто смисъл са наведени доводи от касатора, поради което и не може да се приеме, че не е приключила процедурата по сигнал 1107. Освен липсата на форма на акта, съдържанието на доклада е изпълнено с фактически неточности. Касае се за нова правна оценка на установените вече от органа фактически обстоятелства, обусловили извода му за осъществена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ във вр. т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, обективиран в Решение от 22.02.2023 год. за определяне на финансова корекция в размер на 25%, отменено с горепосоченото решение на ВАС по адм. дело 7600/2023 год. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е в противоречие с материалния закон, е правилен. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка и ги е обсъдил, като е достигнал до верни изводи относно релевантните за спора факти, с оглед на което е формирал и правилен извод за незаконосъобразността на акта. Като правилно, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената от ръководителя на УО на ОПОС частна жалба срещу Определение 4365/16.05.2024 год. по адм. дело 270/2024 год. на Административен съд Пловдив, настоящата касационна инстанция я намира за основателна. За да отхвърли искането на РУО на ОПОС за изменение на Решение 2664/20.03.2024 год. в частта за разноските, административният съд е потвърдил мотивите си, че претендираното от Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като е съобразено с чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, Закона за адвокатурата (ЗАдв) и чл. 7, ал. 2, т. 7 във вр. чл. 8, ал. 1 и § 2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004 год., и е доказано за сумата от 115 657 лева, от която данъчна основа в размер на 96 380,83 лева и ДДС в размер на 19 276,17 лева. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. В първоинстанционното производство е направено възражение за прекомерност на претендираното от първоначалния жалбоподател адвокатско възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, като процесуалният представител на РУО на ОПОС изрично се е позовал и на решение от 25.01.2024 год. на СЕС по дело С-438/2022. Аргументите са преповторени и в подаденото по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Решаващият съд не е изложил мотиви по тези аргументи на страната, като е извършил преценка за прекомерността на адвокатското възнаграждение единствено спрямо размера на материалния интерес по делото, като е приел, че същият се равнява на общия размер на отказаната за верификация сума. Основателно в тази връзка се сочи от частния жалбоподател, че съдът неправилно е установил размера на материалния интерес, доколкото е включил и общата сума на непризнатите разходи за сметка на собственото финансиране на бенефициера. Макар и разходите за сметка на собственото финансиране да се приемат за допустими разходи, същите не подлежат на възстановяване от предоставената по административния договор безвъзмездна финансова помощ чрез средства от ЕСИФ (Арг.: чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ), поради което и спрямо тях не се постановява отказ от верификация. Извършваната от органа проверка и изявлението му, че конкретният разход, в процентно отношение спрямо размера на договореното собствено финансиране спрямо размера на установените за допустими разходи за сметка на БФП, не се признава, има отношение към правилното счетоводно отчитане на разходваните по линия на ОПОС средства и предоставеното национално съфинансиране, но не засяга имуществено правната сфера на бенефициера и не е предмет на съдебна проверка. Общият размер на неверифицираните разходи в случая е 4 699 904,53 лева, както сочи и частният жалбоподател. С оглед този размер на материалния интерес, както и на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 год., минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 114 178,28 лева. Настоящата инстанция намира, че този размер е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което възражението на ответния административен орган е основателно, а постановеното в тази връзка определение от АС Пловдив, с което се отхвърля искането за изменение на решението в частта за разноските, е неправилно. Както е посочено по-горе в настоящото решение, за преценката законосъобразността на оспореното пред АС Пловдив решение е било необходимо установяването на два факта подадено от бенефициера искане за плащане и наличието на регистриран от органа сигнал за нередност, с оглед осъществяване фактическия състав на правното основание по чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ за постановения отказ от верификация. Това обуславя липсата на фактическа, а и на правна сложност на делото. За установяването на тези факти, както основателно се сочи от частния жалбоподател, е била достатъчна само административната преписка, представена от органа, не са представяни допълнителни доказателства от първоначалния жалбоподател, нито са извършвани други процесуални действия за събиране на такива в хода на съдебното производство. Правният извод също не е обусловен от преценката на множество факти, а както се сочи и от частния жалбоподател, налице е формирана съдебна практика по въпроса, която е недвусмислена. От тази гледна точка, обемът на извършените от процесуалните представители на дружеството процесуални действия не оправдават размера на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение, преценено и в светлината на изложените от СЕС мотиви в решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22. Предвид горното, частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови изменение на съдебното решение в частта за разноските, като в полза на Водоснабдяване и канализация ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер 76 700 лева, от които 75 000 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 1 700 лева държавна такса. Разноски по частната жалба не са претендирани от страните. Предвид изхода на спора, с оглед своевременно заявената претенция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, право на разноски за настоящото производство има ответникът Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив. Такива са претендирани и доказани в размер на 128 400 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 29.12.2023 год. От страна на касатора е направено обосновано възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат, което настоящата инстанция намира за основателно по изложените по-горе съображения. С оглед на това, възнаграждението следва да бъде намалено на 75 000 лева с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,