Решение № 3156 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2017 г.

Решение № 3156 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Яхтинг БГ" ЕООД, гр. С., ул. "Церова гора" № 8, партер, представлявано от управителя Д. П. С., чрез адв. В., против Решение № 2986 от 28.04.2017 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 8981 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р 22220215003390 091 001/08.02.2016 г., на органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1507/30.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 715 833,78 лв за данъчен период м. 03.2015 г. по фактура № 0...01/20.03.2015 г., издадена от "М. Б. Г." ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон, защото при доказана реална доставка е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - ДД "ОДОП" С., чрез юрк. Н., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционният АССГ е бил за правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество получател по фактура за продажба на яхта, издадена от "М. Б. Г." ЕООД. Не е било спорно пред АС че ревизираното дружество е учредено с капитал на чуждестранно юридическо лице. В ревизионното производство е установено отразяването на фактурата в дневник за покупки за съответния период, както и липсата на нает персонал, активи /с изключение на един автомобил/, търговски обекти и фискално устройство при РЛ. Установено е също, че в периода 28.01.2010 г. до 04.10.2010 г. РЛ е получател по доставки на гориво и слуги по наем на кейово място на "М. П. С."ЕАД. В дневника за покупки на "М. Б. Г." ЕООД е включен протокол по чл. 117 ЗДДС за вътреобщностно придобиване на яхта от фирма, установена в Дания. Според писмо № 24 02 1229/30.07.2015 г. от Изпълнителна агенция "Морска администрация" няма регистриран плавателен съд с фабричния номер по договора за продажба. Представляващият ревизираното лице е дал писмени обяснения, че яхтата е предадена на 20.03.2015 г. на пристанище в района на С., а след приемането на плавателния съд той е закотвен на пристанището на С.. В Протокол № АА 0138938/07.05.2015 г. е документирана констатация, че на марина "ЯХТ КЛУБ С.", няма плавателен съд с посочените марка и модел. При проверка по реда на административното сътрудничество на посочената като предходен доставчик на яхтата фирма, установена в Дания, собственикът на адреса, на който е регистриран търговецът, уведомил, че адресът не се обитава през последните 5 години и няма информация за дружеството. След проверка в Банка ДСК на банковите сметки на фирмата-доставчик, е установено, че няма получен превод в размер на 4 295 002,70 лв. от РЛ във връзка с плащането по процесната фактура. При тези факти органите по приходите направили извод, че доставка на яхта не е извършена въобще, не само между издателя и получателя по фактурата - липсват доказателства за превоз и предаване на стоката, данни за нейното заприходяване, съхранение и използване за стопанската дейност на РЛ. Така не е признато право на данъчен кредит в размер на 715 833,78 лв. предвид неизпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В съдебното производство по оспорване на РА е прието неоспорено заключение на съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което не може да се даде отговор осчетоводена ли и по какъв начин покупката на моторна яхта от РЛ по процесната фактура поради липса на счетоводни документи; яхта не е налична към момента на проверката, нито данни, че е извършена разпоредителна сделка с нея; няма данни за плащане по процесната фактура; не може да се провери счетоводството на доставчика поради неоткриването му на декларирания адрес. Според обяснение от управителя на РЛ плавателният съд няма българска регистрация, а е регистриран под панамски флаг; яхтата не е плавала в български води през 2015 г. Закупена е с цел отдаване под наем, но няма реализирани приходи от експлоатацията й. В писмени обяснения на управителя на РЛ на л. 119 от делото на АССГ е посочено, че яхтата е предадена на 20.03.2015 г. на РЛ на пристанище в района на С., при огледа на вещта е участвал Ю. Р. Т., притежаващ свидетелство за правоспособност водач на кораб до 40 БТ по море, който е констатирал, че въпросната яхта отговаря на всички технически изисквания за своя клас и модел. След приемането й от купувача яхтата е закотвена на въпросното пристанище в С.. Яхтата е придобита със заемни средства. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество първоинстанционният съд е намерил за обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на ревизиращите, че фактурата не отразява реална доставка и не е установено евентуално придобитата индивидуално-определена вещ да е използвана в независимата икономическа дейност на дружеството. Решението е правилно. Първонистанционният съд подробно е анализирал приложимите норми на Директивата по ДДС и тези на закона за ДДС, тълкувайки ги в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС по чл. 267 ДФЕС по тълкуването на посочения нормативен акт на вторичното право на ЕС. З. съдът е приел, че условия, без които не следва да се признава приспадане на данъчен кредит, са реалността на доставката и използването на предмета й в независимата икономическа дейност на ревизирания получател по фактурата. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано процесната фактура за продажба на индивидуално-определена вещ да отразява реално осъществено данъчно събитие. В представения договор за покупко-продажба изрично е уговорено, че собствеността на вещта преминава върху купувача с предаването на пристанище С.. АС с основание е приел, че фактът на предаването не е доказан, защото евентуалният престой на моторната лодка на пристанището в С. е фактическо състояние, обуславящо престиране на услуги от страна на обслужващия пристанището икономически оператор, което несъмнено би оставило материални следи - фактури за наем на кейово място и др. Никакви доказателства в тази връзка не са събрани. Не е доказано и твърдението, че яхтата е плувала под панамски флаг, както и че е закупена и използвана за отдаване под наем. Недоказано е и плащането на цената по фактурата, потвърдено и със заключението на експертизата, като косвено доказателство, че доставката не е осъществена. Заключението на експертизата установява неосчетоводяване на движимата вещ като актив на дружеството. При тези установявания, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че ревизираното дружество, чиято е била тежестта да докаже посочените по-горе факти с правно значение, следва да понесе последиците от недоказването им. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят 9 688 лв. юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение