Решение № 3917 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2011 г.

Решение № 3917 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1189 от 15.03.2011 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. д. № 4914/2010 г. С обжалваното решение по жалба на Георги Трендафилов е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 016500/13020 от 4.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - Георги Иванов Трендафилов оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмено становище, постъпило по делото на 8.02.2012 г. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на съдебното решение, постановено от административния съд. По отношение на основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил АУПДВ № 01-6500/13020 от 4.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С този акт на осн. чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е определена като недължимо изплатена на Георги Иванов Трендафилов сумата от 3398,07 лева, за възстановяването на която, на лицето е определен 14-дневен срок от връчването на акта. Органът, издал акта е стигнал до извод, че сумата е недължимо платена въз основа на следните обстоятелства: във връзка с общо заявление за единно плащане на площ с УИН 01/120407/00701 за кампания 2007 Георги Иванов Трендафилов е заявил площи за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ. Част от заявените площи са по Схема за единно плащане на площ. Установено е, че част от заявените площи по тази схема попадат в рамките на физически блокове, определени като "Друга земеделска площ" (код 06). Във връзка с писмо на министъра на земеделието и храните с вх. № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. и след проверка от служители на Общинската служба по земеделие, за площите, попадащи в блокове с код 06, на Георги Трендафилов са оторизирани допълнителни суми в размер на 3398,07 лева. След проверка, извършена от Европейската сметна палата през м. 11.08 г., при която се приема, че извършените от ОСЗ проверки не са достатъчно основание за преизчисляване и доплащане за площи, заявени в код 06 във връзка с която МЗХ е извършил комплексен анализ на всички площи, заявени в такива физически блокове, министерството приема, че част от плащанията са извършени неправомерно. Като недопустима за подпомагане е преценена и земята, за която Георги Трендафилов е получил субсидия в размер на 3398,07 лева. Съдът е отменил акта приемайки, че той не притежава предписаната от закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържа "единство на мотиви относно фактическите и правни основания за издаването му". От мотивите на съда следва, че той е приел, че в акта не се сочи правното основание за издаването му. От друга страна, съдът е изложил мотиви, че неправомерно извършените плащания от агенцията на земеделците не определя получените от последните суми, като неправомерно получени и недължимо платени от ответника, респективно не са и основание за задължаване на земеделските стопани за възстановяване на добросъвестно получените суми. Съдът е приел, че оспореният акт противоречи както на закона, така и на преследваните от закона цели, тъй като преизчисляването на сумите и разпореждането за връщането им не е мотивирано от виновно поведение на жалбоподателя. Решението е правилно като краен резултат. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с целта на закона по чл. 1 и 2 ЗПЗП. Издаването на акта е извършено на основание чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, който задължава разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, а по чл. 27, ал. 4 ЗПЗП вземанията, определени с административен акт се събират от НАП. След като законът предвижда възстановяване на недължимо платени суми да се извършва от разплащателната агенция неправилно съдът е приел, че актът противоречи на целите в чл. 2 ЗПЗП. Необоснован е изводът на съда, че актът няма мотиви. В акта са обсъдени указанията от м. 08.2008 г. на МЗХ при какви условия плащането за парцели от код 06 е допустимо, извършения одит от ЕЦБ и предписаното от ЕЦБ възстановяване на платените суми. В акта са посочени фактическите основания за издаването му - описаните в него обстоятелства представляват фактически основания за издаването му. Непосочването в акта на правната квалификация на спорното право - на какво основание е извършено плащането, както и следва да бъдат възстановени изплатените суми не е порок, водещ до отмяна на акта, доколкото правната квалификация на спорното право може да бъде определена и от съда, ако не е определена от органа или е определена погрешно. Крайният извод на съда за основателност на жалбата против акта е основателен предвид чл. 73 § 1 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21. април 2004 г., СЕLЕХ номер: 32004R0796, според който, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихвите. Съгласно чл. 73 § 4, ал. 1 от същия Регламент задължението по § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Жалбоподателят е декларирал притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане. Не е установено, нито се твърди да е налице разминаване между информацията в заявлението и действителните данни, т. е не се поддържа наличието на неправомерно поведение от страна на земеделския стопанин. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделският производител не може да бъде отговорен. В случая по чл. 40, ал. 3 ЗПЗП постоянните пасища представляват допустима за подпомагане площ и за земеделския производител не е установимо по разумен път дали плащането е извършено правилно или при допуснати пропуски от административния орган при извършване на проверките на заявените за подпомагане площи. Според чл. 73 § 4, ал. 1 от Регламента, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на плащането, § 4, ал. 1 от Регламента се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В случая плащането е извършено на 25.09.2008 г., а процесният АУПДВ е издаден на 4.06.2010 г. - след изтичане на повече от една година от плащането и на основание чл. 73 § 4, ал. 1 и 2 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. не е следвало да се издава акт за установяване на недължимо платени суми. Актът е издаден в нарушение на чл. 73 § 4, ал. 1 и 2 от Регламента и изводът на съда за незаконосъобразност на акта е правилен като краен резултат. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,