Решение № 11764 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2011 г.

Решение № 11764 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фърст Корифи" АД против решение № 2329/16.05.2011 г., постановено по адм. д. № 5429/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ 2300-900443/23.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-област, офис Елин Пелин, потвърден при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2329/16.05.2011 г., постановено по адм. д. № 5429/2010 г. по описа на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на "Фърст Корифи" АД против РА № 2300-900443/23.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-област, офис Елин Пелин, потвърден при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК относно определени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.08.2007 г. до 28.02.2008 г. в общ размер на 878324,20 лв., начислени са лихви за забава в размер на 171587,64 лв. и е определен корпоративен данък за данъчни периоди 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е абстрактно приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по данъчни фактури, издадени от "Марси" ЕООД, "Лев агро" ЕООД, "Агроекспрес" ЕООД, ЕТ "Екатерина Йорданова-Мат Гер", законосъобразно са увеличили размера на начисления данък за данъчен период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г. със сумата 91105,60 лв., както и законосъобразно са определили задълженията по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за ревизираните периоди. Съдът е изложил кратки мотиви, според които спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки на услуга, поради липсата на доказателства относно произхода на стоката, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, като по отношение доставките с предмет "авансово плащане" и поради фактическа липса на плащане. При формиране на фактическите изводи от значение за облагането по ЗКПО (отм.) АССГ се е позовал и на влязъл в сила РА на жалбоподателя за определяне задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди на 2006 г. и липсата на доказателства относно начисляването по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реална доставка по спорните данъчни фактури, не е обсъдил обстоятелствата от значение за формиране на финансовия резултат по ЗКПО, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационната жалба са изложени подробни съображения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, изразяващи се в липса на подробна преценка на доказателствата по делото, включително и на заключението на вещото лице. Мотивите на съдебното решение са кратки, лаконични и не съдържат анализ на всички относими за установяване на спорните факти и обстоятелства доказателства. Съдът не е обсъдил писмените доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и обсъждани от заключението на вещото лице Мариета Найденова. Съдът е оставил без уважение процесуално допустими доказателствени искания, формулирани в писмена молба от 29.11.2011 г. В събраните по делото доказателства (папки V и VIII от приложенията към адм. д. 5428/2010 г. на АССГ) се съдържат документи относно извършвани от "Фърст Корифи" АД продажби на стоки, които са от същия род, от които са стоките, за чийто покупки е отказано да му бъде признато право на данъчен кредит, респективно със стойността на които е извършено увеличение на финансовия резултат. При описване на възприетата фактическата обстановка по спора решаващият съд е възпроизвел изцяло констатациите на ревизиращите органи, изложени в РА, без да изложи собствен анализ на доказателствата, включително и без да съобрази по-подробния анализ на доказателствата, направен в ревизионния доклад, в който са посочени данни за наличие на трудови договори за наличие на назначени работници и извършени плащания. Решаващият съд изцяло е игнорирал събрани по делото писмени доказателства, заверени от представител на страната по делото, която при разпределение на доказателствената тежест има полза от установяване на определени факти, за които твърди, че тези доказателства са относими. Папки II, VI, IХ, ХII, ХIII и ХХ от приложенията към адм. д. 5428/2010 г. на АССГ съдържат документи, които при съответния анализ заедно със заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните е възможно да обосноват различни правни изводи. При новото разглеждане на спора пред АССГ следва да бъдат съобразени и различията при облагането по ЗДДС и ЗКПО и липсата на правно значение при формиране на финансовия резултат за облагане с корпоративен данък на обстоятелствата по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Допуснатите нарушения обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение