Решение № 9579 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3137/2009 г.

Решение № 9579 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3137/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Решението е било обжалвано и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Си Ен Джи Марица" ООД. Ответникът "Си Ен Джи Марица" ООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на касационните жалби и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбите са неоснователни. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че със заявление № Е- ЗЛР-ЛР-8/14.03.2008 г. по преписка № 10/2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране "Черноморска технологична компания " АД със седалище и адрес на управление Варна поискала да й бъдат издадени лицензия за разпределение на природен газ и лицензия за обществено снабдяване с природен газ за териториите на общините Сопот, Карлово и Хисаря. С молба № Е-15-24-14/21.03.2008 г. "Черноморска технологична компания" АД оттеглила заявлението си в частта за издаване на лицензии за територията на община Карлово, тъй като Общинският съвет - Карлово приел решение за газифициране на общината от дружеството "Карловогаз" АД. С писмо № Е-ЗЛР-ЛР-8/21.03.2008 на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране дружеството било уведомено да представи бизнес - план, изготвен в съответствие с чл. 14 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и доказателства, че предложеният проект за газоснабдяване е съгласуван със съответните общини. С писмо № Е-ЗЛР-ЛР-8/26.06.2008 г. "Черноморска технологична компания" представила на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бизнес - план за газификация на общините Сопот и Хисаря за периода 2009 - 2028 година, заявление за утвърждаване на цени на природния газ, решение на Общинския съвет - Хисаря и решение на Общинския съвет - Сопот, с които било дадено съгласие на инвеститора да кандидатства за издаването на лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на общините. На 01.08.2008 г. в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бил внесен доклад на назначената по преписката работна група. На закрито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, проведено на 04.08.2008 г., бил приет доклада на работната група и било насрочено открито заседание на 26.08.2008 г. за разглеждането му по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за енергетиката. На 22.08.2008 г. в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране постъпило заявление № Е-12-00-1225 на "Си Ен Джи Марица" ООД със седалище и адрес на управление София, в което се сочело, че на 18.12.2007 г. дружеството сключило гарантово споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за газификация на 9 общини от Южен централен регион на България - община Пирдоп, община Златица, община Копривщица, община Панагюрище, община Стрелча, община Хисаря, община Павел баня, община Чепеларе и община Смолян. За осигуряване на изпълнението на проекта имало меморандуми, подписани между "Си Ен Джи Марица" ООД и съответните общини. Предложеният от "Черноморска технологична компания" проект по преписка № 10/2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране препятствал усвояването на грантовото финансиране от Община Хисаря и бил в противоречие с меморандума между Община Хисаря и "Си Ен Джи Марица" ООД. Поради това следвало да се спре процедурата по издаване на лицензии на "Черноморска технологична компания ", да се допусна внасянето на документи от "Си Ен Джи Марица" ООД и да се насрочи конкурс за разпределение и снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на община Хисаря. На 26.08.2008 г. било проведено открито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Комисията решила да насрочи закрито заседание на 01.09.2008 г. за приемане на решение по заявлението на "Черноморска технологична компания " АД. На 27.08.2008 г. "Си Ен Джи Марица" ООД внесло в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заявление № Е-ЗЛР-Л-43 за издаване на лицензия за разпределение на природен газ и обществено снабдяване с природен газ за територията на община Хисаря. На 8.09.2008 г., на закрито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с 11 гласа "за", от които 7 на членове на комисията със стаж в енергетиката, било прието решение за издаване на лицензия № Л-278-08/08.09.2008 г. за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на общините Сопот и Хисаря за срок от 35 години и лицензия № Л-278-12/08.09.2008 г. за извършване на дейността "снабдяване с природен газ от краен снабдител" на територията на общините Сопот и Хисаря за срок от 35 години, на дружеството "Черноморска технологична компания "АД. Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е изложил мотиви за наличието на подадено от друг инвеститор заявление за издаване на лицензии, както и за съответствието на заявлението на "Си Ен Джи Марица" ООД с изискванията на чл. 22а, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетика, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това съдът отменил решението и изпратил преписката на комисията за ново разглеждане. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението съответства на материалния закон. Дейностите по разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ от краен снабдител подлежат на лицензиране по Закона за енергетиката. За всяка обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на природен газ, респективно само една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители. Обособената територия за разпределение на природен газ включва не по-малко от 50 хил. потребители, които могат да бъдат присъединени към прилежащата разпределителна мрежа. Нейните граници се определят с утвърден от Министерския съвет на Република България опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия. Ограничението, въведено с чл. 43, ал. 6 от Закона за енергетиката, за издаване само на една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители на една обособена територия за разпределение на природен газ, не се прилага при заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия, която е извън описа на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия. В този случай територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. Лицензии за разпределение на природен газ, както и за обществено снабдяване или за снабдяване с природен газ от краен снабдител за тази територия, се издават без конкурс на заинтересования инвеститор при условията на раздел I от глава четвърта от Закона за енергетиката и по реда на наредбата по чл. 60 след съгласуване със съответната община. В случай, че за територията по ал. 8 има подадено повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията обявява конкурс при условията на раздел II от глава четвърта на Закона за енергетиката и по реда на наредбата по чл. 60. Заявлението на "Черноморска технологична компания" до Държавната комисия за енергийно регулиране за издаване на лицензия за разпределение на природен газ и на лицензия за снабдяване на природен газ от краен снабдител се отнася за територии, които са извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката. При подадено заявление за лицензия по чл. 11, ал. 1, т. 9 и/или 17 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е задължена служебно да извърши проверка дали са налице условията за нейното издаване без конкурс, при което въз основа на данните в заявлението определя границите на територията, за която се иска лицензията, и проверява дали тази територия е извън посочените в описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Освен това комисията проверява служебно и за наличието на друго заявление за издаване на лицензия по чл. 11, ал. 1, т. 9 и/или 17 , което отговаря на формалните изисквания на чл. 22а, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Когато територията, за която се иска издаването на лицензия, е включена в тези, изброени в описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, или за същата територия има подадено и друго заявление за издаване на лицензия, което отговаря на изискванията на чл. 22а, ал. 3 от наредбата, комисията обявява конкурс по реда на раздел IV от тази глава. Издаването на лицензия по чл. 11, ал. 1, т. 9 и/или 17 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката без конкурс предполага приемането на решение, с което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определи границите на територията и да направи констатация, че тя е извън определените в описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 ЗЕ, както и че за нея няма подадено друго заявление. Мотиви в тази насока не могат да бъдат изложени в крайния акт на комисията, с който се издава поисканата от заявителя лицензия, тъй като такъв подход, приложен и при приемане на обжалваното решение, противоречи на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на лицензия без провеждане на конкурс се открива само, ако са налице предпоставките за провеждането му, а те следва да бъдат установени с акт на регулаторния орган. При отсъствието им Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е длъжна да открие конкурсна процедура, която протича по други правила. Възможно е заявлението от друг инвеститор да постъпи в хода на вече открито производство по издаване на лицензия без конкурс. В такива случаи комисията също следва да се произнесе с изрично решение за продължаване на производството или за прекратяването му поради наличието на условията за откриване на конкурсна процедура по аналогия с разпоредбата на 22а, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Касационните жалбоподатели извеждат съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението на тричленния състав с аргумент, че не са били изложени мотиви по възражението за липса на съответствие на заявлението на "Си Ен Джи" ООД с формалните изисквания. Техните доводи в тази насока правилно не са били разгледани от първоинстанционния съд, при положение, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не се е занимала със заявлението. В крайния си акт комисията е отбелязала, че териториите, за които се иска издаването на лицензиите, са извън тези, посочени в описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 ЗЕ, но е пропуснала да обоснове другата предпоставка за откриване на производство за издаване на лицензия без конкурс, каквато е липсата на друго заявление за издаване на лицензия по чл. 11, ал. 1, т. 9 и/или 17 ЗЕ. Неоснователно се поддържа и недопустимост на съдебното решение по съображения, че съдът бил навлязъл в прерогативите на административния орган. Тричленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл по подадена в срок и от заинтересована страна жалба, и се е спрял на въпроси, които имат отношение към законосъобразността, а не към целесъобразността на издадения от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране индивидуален административен акт. Постановеното решение за отмяна на административния акт с връщане на преписката за ново разглеждане е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника "Си Ен Джи Марица" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд