Решение № 4503 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 76/2025 г.

ВАСШесто отделение30.04.2025 г.докладчик Слав Бакалов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 8396 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело 1063/2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Бургас чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Тодорова срещу Решение 8396 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело 1063/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС, тричленен състав да постанови друго решение по съществото на спора, с което да остави в сила разпоредбата на чл.53 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Бургас. Претендира за направените разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет Бургас, не изпраща представител в съдебно заседание. Ответникът, прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна в съдебното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и в срока за касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Бургас е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по протест на прокурор при ОП-Бургас срещу разпоредбите на чл.53 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Бургас, приета с решение по т.2 от Протокол 34 от 25.03.2014 г. на ОбС - Бургас. Тази разпоредба предвижда, че контролната дейност по тази наредба се осъществява от служители от дирекция Околна среда при Община Бургас както и от други длъжностни лица от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. С атакуваното решение АС- Бургас е обявил нищожността на оспорваната разпоредба от общинската наредба и е осъдил ОбС Бургас да заплати на ОП-Бургас съдебни разноски в размер 30 лева. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че е подзаконовия нормативен акт е приет на основание чл.22, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и делегира правомощия на общинските съвети да приемат наредби, с които да определят реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл.112, ал.1 от ЗУО Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира: 1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци; 2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на общински и/или регионални депа; 3. площадките за дейностите с ОЧЦМ;4. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 22; 5. изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне. Съгласно чл.112, ал.2 от ЗУО кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци на територията на съответната община. Предвид сочената нормативна регламентация в ЗУО, с този закон не е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират обществените отношения в областта на контрола по управлението на отпадъците. Липсата на законова делегация за издаването на даден административен акт (или отделни негови разпоредби) води до липса на материална компетентност на органа, което опорочава приетия подзаконов нормативен акт до степен на нищожност. При тези мотиви съдът е постановил съдебния си акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установената въз основа на събраните и обстойно анализирани доказателства фактическа обстановка и, след обсъждане доводите и възраженията на страните, съдът е стигнал до съответни на материалния закон правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Не е спорно, че по изричната обща разпоредба на чл. 76 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Обществените отношения свързани с екелого-съобразното управление на отпадъци, като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите за контрол върху тези дейности, са предмет на регулиране в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Общинските съвети са оправомощени да приемат наредба само в обхвата на материалната им компетентност очертана в разпоредбата на чл. 22 от ЗУО, която не включва възможност за уреждане на отношенията във връзка с упражняването на контрола относно тях на местно ниво. По изричната разпоредба на закона тази компетентност е предоставена на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно чл. 75, ал. 2 от АПК и чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 АПК нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира. Недопустимо е с наредба на общински съвет да се дава нова уредба на обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен, които в случая изрично определят органа, който е компетентен да осъществява контрол по ЗУО. По аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, общинският съвет е компетентен да приема норми за поведение, с които решава въпроси от местно значение, но само при условия, че те не са от изключителна компетентност на други органи и са в сферите, предвидени в чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА. В чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е визирана сферата на опазване на околната среда, но нейното регулиране и управляване следва да е в рамките на закона, респективно с установеният с нормативните актове ред. Правомощието на ОбС да регламентира правопорядък с местно значение, чрез употребата на провомощия, свързани с опазването на околната среда, не дерогира приложението на разпоредбите на чл. 75 и сл. от АПК и ЗУО, нито му предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и да преурежда, в несъответствие с нормативните актове от по-висока степен, уредени от тях обществени отношения. Ето защо като е приел, че Общинският съвет - Бургас не е материално компетентен да приема норма от подзаконов нормативен акт, с която да определя конкретните длъжностни лица, които да осъществяват контрол относно обществени отношения предмет на ЗУО, съдът е постановил материално законосъобразно решение. Съдът в мотивите на съдебното решение обстойно и детайлно е анализирал приложимата правна уредба, в резултат на което е стигнал до верния правен извод, че с оспорваната разпоредба общинският съвет е уредил обществени отношения, които вече са уредени със ЗУО. По този начин, с преуреждането на вече регулирани обществени отношения и въвеждането на различни органи, които да осъществяват контрол от компетентността на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице, ОбС е излязъл извън рамките на ограничението по чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА и е приел протестираната разпоредба от общинската наредба, без да има материална компетентност за това. Липсата на материална компетентност у органа, издал съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт, е порок, който по дефиниция води до нищожност на акта, поради което правилно решаващият съдебен състав е обявил нищожността на атакуваната пред него разпоредба от общинската наредба. Следва да се посочи, че за решаването на спора е неотносим представения по делото проект за изменение на ЗУО, тъй като същия към настоящия момент не е част от действащото право. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение