Решение № 9823 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2011 г.

Решение № 9823 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Мавродиев надлежно упълномощен процесуален представител на Халил Исмаилов Идризов, против решение № 182/13.01.11 г. по адм. д. № 159/10 г. по описа на Административен съд Сливен с молба за обезсилването му като недопустимо или, алтернативно, за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Али Мусов Карагьозов, представляван от адв. Рафаилов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците Елфуда Ибрямова Карагьозова, Юзджан Мусов Карагьозов, Мийрем Мусова Карагьозова, кмета на община Котел и н-к Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Сливен не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна. За да постанови обжалваното отменително Заповед № КД-14-20-454/25.11.09 г. на н-к СГКК - Сливен за одобряване на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ябланово, одобрени със Заповед № РД-18-8/28.03.07 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София относно поземлени имоти с идентификатори 87031.502.326, 87031.502.471 и 87031.502.964, собственост съответно на оспорващия Али Мусов Карагьозов, община Котел и Халил Исмаилов Идризов решение, Административен съд - Сливен е приел, че административният акт процесуално и материалноправно незаконосъобразен. Касационният довод за недопустимост на решението е основателен. Съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР заповедта за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и подлежи на обжалване по реда на АПК - в четиринадесетдневен срок от съобщението - чл. 149, ал. 1 АПК. Производството по делото е образувано по жалба, входирана в деловодството на Административен съд Сливен на 27.05.10 г., в която жалбоподателят изрично се е позовал на нередовно съобщаване на административния акт и е изложил твърдение, че за оспорваната заповед узнал в хода на производството по адм. д. № 23/10 г. по описа на същия съд. В последствие е оспорил подписа в графата "получател" на известието за доставяне, приложено на л. 44 а след приемане на писменото заключение на назначената в тази връзка почеркова експертиза, категорично установила, че подписът е положен от него, се е позовал на факта, че в известието за доставяне административният орган не е посочил съдържанието на пратката. При преценка допустимостта на оспорването първоинстанционният съд е дал приоритет на последния довод и е приел, че при липсата на запис относно съдържанието на пощенската пратка, жалбата следва да се счита подадена в срок. Така възприетият извод относно допустимостта на оспорването е необоснован. Съвкупната преценка на твърденията на оспорващия - първоначалната му позиция, че узнал обжалвана заповед в хода на производството по адм. д. № 23/10 г., последващата - за оспорване подписа на известието за доставяне и последната - за нарушение по чл. 61, ал. 1 АПК при оформяне на известието за доставяне налагат извод за недопустимост на жалбата. Видно от материалите по адм. д. № 23/10 г. Заповед № ДК-14-20-454/25.11.09 г. (л. 87) е представена и приета като доказателство в това производство в с. з. 22.03.10 г. (л. 90 - 92), в което присъствайки лично и с редовно упълномощен процесуален представител, оспорващият Карагьозов е бил осведомен за наличието й в правния мир. Ако се твърди, че заповедта не му е била съобщена своевременно, датата на посоченото с. з., 22.03.10 г., следва да бъде приета като начало на преклузивния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Тъй като към 27.05.10 г. срокът за съдебно оспорване, броен от 22.03.10 г. е бил изтекъл, оспорването на подписа и начина на оформяне на известието за доставяне следва да се определят като неуспешна защитна теза. Подадена при преклудирано право на съдебно оспорване, жалбата от 27.05.10 г. се явява недопустима (чл. 159, т. 5 АПК), а образуваното по повод нея първоинстанционно производство - ненадлежно учредено. Следва постановеното в това производство решение като порочно по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК да бъде обезсилено с произтичащите от това последици. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции, своевременно поискани и доказани в размер на 305 лв. - внесена ДТ в размер на 5 лв. адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за настоящата инстанция и 100 лв. депозит за вещо лице в първоинстанционното производство. Адвокатско възнаграждение за това производство не се следва предвид липсата на данни, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв е действително внесено (л. 69). С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,