Решение № 8152 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2018 г.

Решение № 8152 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Струм инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез управителя Г. К. срещу решение № 1034 от 19.02.2018 г., постановено по административно дело № 9126 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. - град. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В отказът за преиздаване на разрешението не е отразено фактически на кое конкретно изискване противоречи издаденото вече едни път разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение (РС). Посочената като нарушена правна норма на чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) съдържа няколко хипотези, при които следва да бъде отказано издаването на разрешение за специално ползване на пътя, като конкретната хипотеза в случая не е посочена. Липсват мотиви при издаването на акта. Предмет на производството пред органа е искане за продължаване на експлоатацията на съществуващо рекламно съоръжение, а не изграждане на ново такова. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът - Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ) не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила молба от процесуален представител на председателя на УС на АПИ, който не е страна в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Струм инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2.213 от Протокол № 16631/26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: на оспорващот о дружество, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 13 от Наредбата за специалното ползване на пътищата /НСПП/ е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 167/25.03.2003 г. По силата на този акт на дружеството е разрешено изграждането на 8 бр. РС над тунелите, в обхвата на път 1-1, както следва: тунел при км 370+614 - ляво и дясно, тунел при км 383+619 - ляво и дясно, тунел при км 389+020 - лява и дясно, тунел при км 328+100 - ляво и дясно, при спазване на посочените в разрешението условия, като същото е със срок до 25.03.2004 г. Издадено е и Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № 17/07.01.2004 г. за експлоатация на РС над тунелите, в обхвата на път 1-1, тунел при км 383.619 - дясно. Това разрешение е издадено без посочен в него срок на действие. Със заявление, заведено в Областно пътно управление - Б. с вх. № 53-00-475/07.06.2017 г., от оспорващото дружество е поискано по реда на чл. 17б НСПП да бъде преиздадено Разрешение № 17/07.01.2004 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 1 бр. РС в обхвата /обслужващата зона на път 1-1, тунел при км 383.619 - дясно. По делото е приет като доказателство Констативен протокол № 113/13.06.2017 г., съставен от служители на Областно пътно управление - Б., видно от който РС е изградено в несъответствие с действащата към датата на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване чрез изграждане на РС разпоредби на НСПП; РС отстои в целия си габарит на -м от ръба на пътната настилка; не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; на разстояние 1500 м /за автомагистрали и скоростни пътища/ и 500м /за останалите пътища/ преди и след РС няма пътни възли и кръстовища; не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП и за РС не може да бъде издадено Разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация. На заседание на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", проведено на 26.06.2017 г., чиито решения са обективирани в Протокол № 16631/17 от същата дата /л. 31 и сл. по делото/, с решението по т. 2.213, УС е одобрил проект на писмо за отказ до оспорващото дружество за преиздаване на Разрешение № 17/07.0.2004 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път 1-1 при км 383+660 над край тунел /по разрешение за специално ползване на км 383+619 - дясно/. С Решение по т. 2.235 от същия протокол УС на АПИ е възложил на председателя на УС да подпише писмата от т. 2.2. до 2.234. В изпълнение решението на УС на АПИ, от председателя на Управителния съвет до оспорващото дружество е изпратено писмо изх. № 59-00-4685/26.06.2017 г., получено на 01.08.2017 г., съгласно известие за доставяне на л. 25 по делото. С писмото дружеството е уведомено, че експлоатираното от него РС е изградено в несъответствие с действащите към датата на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС разпоредби на НСПП и е в нарушение на ЗП, тъй като РС е изградено в целия си габарит над тунел и не е спазено изискването на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП. Посочено е също, че Разрешението за специално ползване № 17/07.01.2004 г. е валидно до 26.06.2017 г., след което е необходимо да бъде демонтирано като може да бъде изместено на подходящо място, отговарящо на изискванията на чл. 15 НСПП след започване отначало на процедурата по съгласуване на проект, избор на място и издаване на разрешения по НСПП. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Р. П., което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице е установявено, че тунелът и процесното рекламно съоръжение се намират на републикански път 1-1, на около 6-7 км от гр. С. в южна посока към ГК1111-К., между 383 км и 384 км на пътя. Процесното съоръжение е монтирано върху терена над северния вх...д-изход на тунела, на 5м навътре от самата дъга /стоманобетоновия вх...д/. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За мотиви на акта съдът е възприел и фактите, изложени в писмо изх. № 59-00-4685/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорвания административен акт. Съдът е посочил, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр. 47/2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Следователно срокът за подаване на заявление за преиздаване на Разрешението за специално ползване № 17/07.01.2004 г., е спазен. За дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. След анализ на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП и отбелязването, че е влязла в сила на 03.05.2008 г., съставът на АССГ е приел, че същата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното РС, тъй като предишното такова е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата /ДВ, бр. 47 от 2012 г./, според който издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. За неоснователно е прието и възражението на дружеството за неприложимост на чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Разпоредбата е приета през 2013 г., като съгласно § 23 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 350 на Министерския съвет от 21 декември 2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за специално ползване на пътищата, разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, за които до влизането в сила на постановлението има издадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения, се издават при спазване на изискванията, действали преди влизането в сила на постановлението. Според съда, тази разпоредба касае случаите на издадено разрешение за изграждане на РС преди изменението на НСПП в ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г., и разрешение за експлоатация, което предстои да се издаде след влизане в сила на изменението в Наредбата. То се издава при условията на разрешението за изграждане. Спорният по делото казус е приет за различен, тъй като става въпрос за издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация преди влизане в сила на изменението в наредбата. Като неотносима е посочена разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г./, тъй като касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто настоящият казус не е. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжение /РС/ са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Детайлна регламентация на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 - 17 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Г. трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. С. законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. В случая касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно разпоредбата на чл. 17б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се преиздава за нов 10 - годишен период, когато са спазени изискванията на чл. 15 от същата и след заплащане на съответните такси. Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в обжалвания отказ са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение е изградено в целия си габарит над тунел, като не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП. Конкретни мотиви се съдържат и в съставения констативен протокол № 113/13.06.2017 г. от служители на Областно пътно управление Б. Обстоятелството, че не е посочена конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание, доколкото описаната в акта фактическа обстановка съответства на правната основание посочено в обжалвания административен акт. Ето защо, възраженията на касатора за липса на мотиви в обжалвания административен акт са неоснователни. Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила при издаването на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, в съответствие с относимите правни норми е и преценката на съда относно материалната законосъобразност на акта. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно - техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано над северния вх...д - изход на тунела, като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела и в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Съгласно § 5 ПЗР на ЗИДЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен, но не са налице основания за преиздаването му тъй като РС не отговаря на законовите изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Останалите възражения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не се налага преповтарянето им. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано и съответства на материалния закон поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,